Цитати на NeDa

"Как трябва да постъпим с човека, измислил празнуването на годишнини? Малко ще е просто да го убием."
Марк Твен

Затова си поемам дълбоко дъх, правя гнева си на червена гумена топка и мислено го запращам в Космоса.

Дебела съм от любов! Прегракнала съм от плам. Отвратително пълна съм от обожание! Щастлива и заета пчеличка, обзета от брачно въодушевление. Наистина жужа край него, суетя се и все правя нещо. Превърнала съм се в нещо странно. Превърнала съм се в съпруга.

Излизам по срещи с мъже, които са свестни, хубави и умни - идеални са на теория, обаче ме карат да се чувствам като в чужбина, все се налага да се обяснявам, да се представям. Защото нима това не е целта на всяко взаимоотношение: някой друг да те опознае, някой друг да те проумее. Той ме разбира. Тя ме разбира. Нали това е вълшебната фраза?

Моята близначка ... Прекарали сме девет месеца гръб в гръб, предпазвайки се взаимно. И това ни остана навик за цял живот.

Очевидно човечеството ще завоюва други светове, преди да реши собствените си проблеми. Виждате ли, оказа се, че е по-лесно да се отиде на Луната, отколкото да се прекрати войната във Виетнам... Да не говорим за медицината... Човекът все още си остава най-сложният феномен на планетата и всичко, свързано с него, е също толкова сложно ...

Калина и миговете с нея - това беше една носталгия. Това беше желанието да се върне нещо отдавна изчезнало, да преживея нещо, за което вече нямах сетива.

В незаконната любов теорията на вероятностите не играе.

По джанките ще разбереш къде са живели хора, които отдавна ги няма на света. Живели, отишли си, мястото запустяло, а джанката стои скромно до срутения зид или до купчината камъни и чака най-незначителната ласка, за да цъфне.

... джанката е чудно дърво. Тя е като добър дух,който живее около всяка селска къща, скромен и непретенциозен,някъде в края на двора,по закелевели синори, по полето,в гората.Живее си този дух,мълчалив и незабележим, не иска нито да го подрязваш, нито да го пръскаш, никакви грижи - като онези самораслеци, които са безкрайно жилави и надвиват несгоди, тъй като се уповават само на себе си, на своята сила, всмукана направо от земята и неподправена с нищо друго.
... Като всяка сиромашка селска къща и ние си имахме джанка, пукавица. Узрееше ли, само я стисни с два пръста, месото се отделя и костилката изхвърчава като куршум.
Страшно дърво беше нашата джанка. След като ѝ окапят листата,едва изкара няколко зимни месеца и към края на февруари вече издува пъпки. Само мъничко да духне топъл ветрец и върви я спирай...Засмее се с белия си цвят,замирише някак чудно-на земя и младост-и сякаш се повдига на пръсти, та да я види целият свят. А па на света му е кисело и противно, защото пролетта е още на обратната страна на земното кълбо.
Пролетта, това е цъфналата джанка.

Сбогом, мила Соня ... Животът не е шега и ние нямаме правото да го отхвърляме заради някаква прищявка. Да го измерваме според времето, което сме живели, е също неразумно. Може тези месеци, които са ни останали, да са по-важни от всички онези години, които вече сме преживели, затова те трябва да бъдат изживени добре.

Тя е като бродещо ведро с вода, търсещо огън.

- Вие и аз вече никога не успяваме да стигнем до някакво съгласие за каквото и да било: нито по въпроса за земята, нито по религиозните въпроси.
- Ние не сме държавници от воюващи страни - забелязах аз. Ние сме съпруг и съпруга. Необходимо ли е да сме на едно мнение по подобни въпроси?

Лев Толстой обожаваше иронията в тази ситуация, която му напомняше на заточения Волтер, построил си замък във Ферне така, че всекидневната му да се намира във Франция, а спалнята - в Швейцария.

- Тургенев беше вагабонтин и конте - казва Льовочка, при това твърде често. - Неговите романи ме отегчават: това са френски романи, написани на руски език.
За един писател успехът не е достатъчен - той копнее да види приятелите си провалени.

Отне ми години, докато разбера защо ми беше дал тези дневници: Льовочка искаше читател, не съпруга. Човек, който да се посвети на езика и на виденията му.
Софя Андреевна

На тях им се иска да вярват, че той винаги е бил такъв, какъвто е сега - сякаш моралът е дарба по рождение, а не нещо, изтръгнато с усилена духовна работа от агонията на греховния живот.

Той се разтревожи, че изглежда съм бил запален по литературата, и ми изпрати дълго писмо от вкъщи. В химията има уравнения, в геометрията - теореми, и са дадени пълни ключове за решаването им, ала литературата такива неща няма.

Следващата си голяма победа науката дължи на мен: по-конкретно аз установих откъде се взема млякото в кравата. И двамата дълго си блъскахме главите над тази загадка. Години наред следяхме кравите - само денем, разбира се, - но нито веднъж не ги хванахме да пият течност с такъв цвят. Ето защо накрая решихме, че те се сдобиват с мляко през нощта.

Ала Бог се разочаровал от хората. Не му харесвал техният морал ... решил да ги унищожи. Но ... той се гордеел с човека; човекът бил най-съвършеното му изобретение... ето защо накрая решил да остави нещо за мостра, а останалите да издави.