Цитати на NeDa

Та Арктур е само една от нощните лампи на Земята! Това гигантско кълбо, петдесет пъти по-голямо от земното слънце, което в сравнение с него е като тиква пред катедрала!

В Чикаго беше навалял сериозен сняг и с Радина отидохме да го пипнем. За две седмици в България не беше паднала и снежинка. Някога по това време на годината баба ми ме теглеше, увита като вързоп, в шейната, провираща се между преспите по улиците. Оттогава колите, фабриките, хладилниците, климатиците и дезодорантите бяха станали толкова много, че сега, 2001 година, за да видим сняг, трябваше да пътуваме от Лос Анджелес до България и от България до Чикаго.

До тях Бил Клинтън прилича на вълка, който току-що е изял бабичката, в момента успешно лъже Червената шапчица и изобщо не го интересува морала на приказката. Той се е заиграл в ролята на баба и добродушно се усмихва с топли сини очи. До него като негова асистентка седи другата Световна баба - Мадлин Олбрайт.

Продаването на илюзии е добър бизнес. В каквато и да са форма, те носят пари.

Айбо съвсем си прилича на куче...Продава се с необходимия софтуер.$1600.Всичко това звучи чудесно...Айбо ще се привърже към мен по милия си електронен начин.Ще бъда винаги сигурна,че имам до себе си същество,което ЧУВСТВА щастие,тъга,яд,страх и изненада.Не звучи зле дори и за човек.Е,няма да мога да го прегръщам,защото ще ми убива,но въобще за какво ми е да прегръщам когото и каквото и да било?Животът е толкова по-прост,лесен и ясен без меката,топла задължаваща ситуация,в която някой е увил ръце около теб...
Колко прекрасен е светът!Ще си купя и печка с холограма на огън.Огънят изглежда толкова истински,а печката е черна и красива,като тези от миналия век...Никога,никога,дори и в най-смелите си мечти не съм си представяла,че ще живея в свят,подобен на този от книгите на Бредбъри,Азимов и Оруел.
...Друго за Коледа май не ми трябва.Сега остава само да намеря нещо,в което да вярвам,но това не е проблем.Ако намеря-намеря.Ако не,не е голяма работа. Ще се отвличам с пазаруване,ядене,харесване,нехаресване,работене, мързелуване, обличане,събличане,тръгване,пристигане,поумняване,затъпяване,радване,натъжаване,обичане,намразване,събиране и разделяне,докато не ми падне батерията завинаги.

Извън шепата небостъргачи..., които са сини, сиви и зелени като перпендикулярни риби в небето.

Едноетажна Америка, живееща праведно, вече рециклирала милионите си емигранти в истински Американци.

Войната между расите не е проблем от миналото на Америка. Тя просто е невидима, потисната и тиха и е проблем на настоящето и бъдещето.

Това се оказват някакви Сиера планини, които изглеждат просто смразяващо страшно осветени от луната.
Любовта към дивата природа намаля в момента, в който разбрах, че телефонът не работи...
Натиснах педала на газта и за нула време се прибрахме в нашето отровно, мръсно, уютно, електронно, унищожително, илюзорно безопасно съществуване.

Забриски Пойнт е основната цел на това пътешествие. Така, както аз съм влюбена в това място, така се е влюбил Антониони и е кръстил култовия си, anti-establishment, безкрайно красив филм "Забриски Пойнт". Нещата оттогава са се променили доста. Шейсет и осма година е далечен спомен, студентите не се бунтуват, всичко е глобално. Дори наркотиците са глобални. Екстази е временно желание за близост, известна доза универсална любов, изпитвана еднакво и временно на всички географски ширини. Лявата идея е победена, около вратовете на всички жители на планетата се е увил знакът на долара. Но. Винаги има "но". И то е, че са останали картини, филми, книги, които да ме карат да искам да видя това, което ги е провокирало.

Лас Вегас е детска градина за възрастни, в която можеш да си играеш, хората ти изглеждат като приятели, всеки хотел е разказана приказка. Въздухът навсякъде е спокоен и хладен. Спокоен и хладен. Спокоен. И хладен.

Попита ме откъде бях - дали от България, или от Румъния...
Разбира се, че съм страхотна и съм българка и ти не знаеш какво е това...
Почувствах се като рапър, думите започнаха да излизат от устата ми равномерно и така, както белите не могат да рапват, но го слушат, така и белия човек срещу мен не разбираше какво говоря, но ме слушаше. Беше объркан от хода ми. Почувствах се като негър с бяло лице, който току-що се е освободил от робство...
Аз, белият негър, продължих българският си рап в лицето на чистата Холивудска раса.

Появи се някакво изненадващо силно раздразнение, спортна злоба, която отдавна беше заприличала на красив покойник, полегнал в захарния ковчег на позитивността.

Какво се подарява на дете, готово да дарява кръвта си, за да спасява човешки животи?

Грях ли е невинната доверчивост?

... от едно време бях дете сякаш без лиценз за човек.

От високия прозорец се виждаше осветеното от залеза небе, а чайките летяха във формата на йероглифа за жена.

Страхливците се плашат дори и от щастието. Тях ги насинява и памукът. Случва се да ги нарани и щастието.

Баба навярно си има свой, много устойчив вътрешен мир, щом може да пренебрегва слънцето и луната - чудя се кое ли е светилото, което ѝ дава тази неестествена увереност и спокойствие.
из "Понятия за време"

Обичах живота си. Обичах живота, който Жо и аз бяхме изградили. Обичах начина, по който посредствените неща ни изглеждаха красиви. Обичах къщата ни, проста, удобна, уютна.
... Притежавах всичко, което парите не могат да купят, а само да разрушат.
Щастие.
Във всеки случай моето щастие. Моето. С недостатъци. Банално. Дребнаво. Но мое.
Огромно. Сияйно. Единствено.