Цитати на NeDa

Един е смисълът на заминаването, друг - на завръщането. А уж все е пътуване.

Относно пътя - всичко може да ни е път, стига да вървим.

Ние сме над седемдесет процента водни същества и понякога преливаме от своето съдържимо - емоции и чувства.

Дали ако една история я е смачкала отвъд точката на изправяне, е по-малко смазваща, защото не се е случила? А дали има значение, че не се е случила, щом така или иначе е била в главата на Виктор?

"Счупената играчка не е красива гледка, знам. Даже и гледащият да я е счупил лично."

За да си възрастен, не е достатъчно просто да извадиш родителите от ежедневното уравнение.

... човек не може да има всичко и какво ще получиш зависи от това от какво ще се откажеш.

...желание да остане в състояние на полувъзрастност - майка на сина си и също толкова дете на родителите си.

Човешкото същество най-често се формира в люшкането на възрастните между свръхзащита и небрежност. На продължаващия себе си човек сякаш му е много трудно да бъде умерен към резултата от възпроизводството си.

Тя свали очилата
и започна да плаче
по такъв непохватен
и безпомощен начин,

сякаш никой край нея
вече не съществува,
само слънцето тлее,
само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.
Без да се извинява.
Тя е тук, но далече
нещо я наболява.

Явно нещо ѝ има.
Или нещо с децата.
Или не е любима.
Слага си очилата -

в ъгъла на купето,
мисли, плаче, сънува
и си ближе сърцето,
и сама се лекува.

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел -
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи - станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Старостта ми ще ме загрози,
ще ме омотае в прах и прежди.

Богатство

Една снимка в портмонето.

Отпечатък от палеца ти
върху дясното стъкло на очилата ми.

Всичко ми изглежда привлекателно,
докоснато от теб.

Часовник с кукувица

На една малка-малка улица
от един малък-малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи колко е часът.

Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

... колективните представи за нещата от живота са опасна илюзия, в която е трудно да различиш собствената си истина.

... сигурна съм, че всяка жена поне веднъж в живота си е правила опит да избяга, ако не от мъж, поне от себе си. Ако не истински, поне наум.... Все пак, най-тъжно е бягството, в което мъжът дори не разбира за него.

... присъствията и отсъствията на хората няма как да не се отразят върху живота на онези, които са ги познавали.

Снусмумрик ненавижда предупредителните табели и всичко, което напомня за частна собственост и прави нещата забранени, ограничени, затворени отвътре или отвън...