Цитати на NeDa

Жените живеят със спомените си. Мъжете - с това, което са забравили.

Дори не моля да ми простиш. Това, което направих е непростимо. Това може само да се забрави.
Забрави.

Беше едновременно моят любовник и най-добрата ми приятелка. Нещо такова може да се случи само във филмите и то само в онези, снимани в Калифорния. На мен наистина се случи и то в дъждовния Дъблин.

Стигах с него до края на всички пътища. Заведе ме на прекрасни грешни места. Някои от тях сега са за мен като светини... Като че ли имаше две сърца вместо два бели дроба. А може би ги имаше ...

Впрочем цялата история е един договор. За всеобща измама. Договарят се, че именно тази, а не друга измама ще се преподава в училище.

Напоследък ѝ се струваше, че сексът с нея за мъжа ѝ носеше настроението - как можа да ѝ хрумне такова нещо?! - на католическа служба. Просто отиваш там веднъж седмично, за нищо не мислиш, но си осигуряваш спокойствие за цялата седмица.

"Андрей Ляпчев" е бившият булевард "Универсиада", който свързва Студентски град с ж.к."Младост-2". Той започва от "Бистришко шосе"(сега бул."Св.Климент Охридски" ...), където се намира най-кривото кръстовище във Вселената...

Иска ми се да избягам от мусона реклами, помитащи с метлата си Европа.

... на сутринта сме в Керала. Утрото е зелено и покрито с мудна, нереагираща на слънцето мъгла, от която стърчат ножовете на скалисти предпланини. Джунгла. Въздухът трепти с кокосово шумолене.

За няколко спирки съм съвсем сам в купето. Децата, които бършат пода, се спират при мен, просят, сядат да починат и отново на работа. Една група от пет хлапета ме наобикаля, молят за пари, но нямам, а те отварят торбата си със събраните лакомства и ми подават един портокал. Трогват ме до дъното на душата ми. Аз имам всичко, дошъл съм да си развявам байрака от хиляди километри разстояние в тяхната Индия, мога да си позволя живот, който те виждат само на сън, а в същото време портокалът идва от тяхна страна, срам ме е. Това е всичко, което те имат днес. Изработили са го с бърсане на пода в очукания влак. Гледам и не мога да повярвам - каква трансформация, в каква илюзия живея или поне досега съм живял.

Индия може и да е известна като страна на подправките, но със сигурност е най-шумната държава в света. Ако от космоса се вижда великата китайска стена, почти със сигурност може да кажем, че това става на фона на индийска музика и ехо от клаксони.

Интересно е как някои събития внасят разклонение в житейския поток на човек. В един момент си мислиш, че животът ти тече като река и ти се носиш с лодката си по нея. Изведнъж водопад. Не си прегледал топографията на маршрута и скачаш в бездна, за която ама никак не си подготвен. Лодката ти се разбива, а ти се гмуркаш в студената вода ... Сам си, зъзнеш и няма кой да те стопли.

С настъпването на нощта спира автомобил. Възрастен човек носи невръстно дете на ръце. Може би е болно. Положиха го да спи вътре в храма. Вяра.

След тези случки се замислям няма ли да е добре в допълнение на проектите за опазване на околната среда и животинското многообразие на света, някой да предложи най-накрая да опазим и човечеството. Туристи унищожават или подтикват към асимилация културни идентичности, които нямат аналог и е невъзможно да се възпроизведат или копират. Колоритът на света се изтрива с един замах.

Лозунгът "pen,mister,give me pen" ехти покрай мен по цял ден.Туристите са превърнали на пръв поглед затворените до преди години общества по пътя в просещи, окаяни създания.Всеки настоява да получи нещо от "богатия чуждоземец" ...
Имам чувството, че туристите са всепомитаща лавина,в това число и аз.Ние поемаме от топлината на местните хора,наслаждаваме се на автентичния им начин на живот,снимаме ги и победоносно се хвалим с трофеите си по страниците на списания,като в същото време не съобразяваме,че полека-лека разрушаваме традиции,градени с години.Пътуването из развиващите се държави е равносилно на пътуване във времето.Там се озовавам в минало,което мога да сравня спрямо настоящето,откъдето идвам.Развиващият се свят трябва да бъде обявен за защитена зона и да не се допуска чумата на туристическата цивилизация да го превземе,обезличи и превърне в студена машина,обсебена от материализъм.

Споря, отказвам се, но всичко е само спектакъл. Спектакълът на Изтока за размяна, търговия.

Имам безпрекословна вяра в добрината на света.

В крайна сметка, това се оказа синдромът на Изтока, както си го нарекох по-късно за себе си. Изтокът, мястото, където всички са наивни по детски, добри и любопитни. Където всеки иска да пипне, да пробва, да опита. Където няма дистанция, няма собственост. Любопитството е над всичко. Думите нараняват, но за сметка на това са искрени.

Ала какво друго е съдбата на човечеството, ако не точно това - разказано, прочетено и забравено! ...

Има, както се вижда вечни предмети, както има вечни добродетели ...