Цитати на NeDa

Колко живот има в онази война?
Колко смърт в тукашния мир?

Децата не трябва да бъдат натъжавани.

Има череши, прегърнали се две по две като влюбени.

Наблюдавам го и се плаша от него, трябва да стана от леглото, да го намажа с крем, да се погрижа за него. Да размажа прохлада върху гнева му.

Музикалното училище е наблизо ... Изкачвам един етаж ... Музикални фрази и акорди валят върху мен, докато се качвам ...
На стената откривам стария надпис TIŠINA, тишина ... но отдолу има голяма дупка, в резултат на някоя експлозия.
... Сядам на пода пред надупчената стена... Гледам надписа, едновременно смешен и тържествен. ТИШИНА! Мисля си за взрива, за снаряда, обезчестил тишината на тези стени, свикнали да поглъщат ноти.

После заспива. Гледам ръката му. Какво е ръката? Кой ли ни е изрязал така?

Направих всичко, за да се кача на този самолет, но ако в момента някой отвореше вратата му, луд, въздушен пират, щях да сляза и аз, в брашнената белота на облаците, във височинния мраз.

Обгражда го излъсканата къща, украшенията върху мебелите, светлите пердета, ключовете от колата, нормалността, намазана с масло и неудовлетвореност.

... думите не достигат до мен, остават увиснали някъде там, безполезни като щипки за дрехи на простор без пране.

Целувката е продължителна, влажна, езиците са охлюви, пресичащи площад.

... да потъна, както потъва клечка в торта, в димящите вехтории на спомените.

Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния ѝ живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят.

Всъщност колко ли време отсъстваме докато общуваме?

Нищо не притежава такава мощ, както положителната човешка подкрепа.

Няма пътници на Космическият кораб Земя - всички ние сме екипаж на този кораб.
Маршал МакКлохан, писател и философ

Хенри Форд банкрутира два пъти, преди да създаде първият модел Форд Т и поточната монтажна линия, убеден в желанието си да направи масово производството на коли.

Томас Едисон претърпява повече от десет хиляди неуспеха, преди да усъвършенства електрическата крушка.

Пеликаните, неподвижни във въздуха с разперените си криле, изглеждаха умрели насред полет.

"Лесно можеш да го сториш с можещ да го понесе."

Остана с нея цялата нощ. Помогна ѝ в обредите на спалнята с несръчност на баща назаем. Облече и нощницата наопаки ...