Цитати на NeDa

Връщаме се обратно до колата,качваме се и продължаваме да покоряваме все по-големи и по-големи височини.Над три хиляди метра.Ширината на пътя стига само за един автомобил.Разминаването се договаря посредством серия сложни,поетични жестове и си спомням какво ми каза един бутанец в Тимфу:"В Бутан няма място са самонадеяни тъпанари".Той е прав.И най-малкото действие в тази страна изисква сътрудничество.Например жътвата.Или когато се разминавате с друг автомобил на пътя.
На запад, и особено в САЩ,ние се опитваме да елиминираме нуждата от компромис.Автомобилите са с двузонови климатици,така че на шофьора и пътника да не се налага да се договарят за някаква взаимноприемлива температура.Съпружеската двойка не е необходимо да се спогажда за твърдостта на матрака.Всеки един от двамата може да си подбере "свое собствено ниво на комфорт".Ние обожаваме тези технологии... Чудя се обаче каква е обратната страна на тези удобства.Ако не можем да се разберем за дребните неща като матраците,какво да кажем за действително важните въпроси в живота?Компромисът е вид умение и подобно на всички умения атрофира, ако не се използва.

В едно богато, индустриализирано общество, в което се предполага, че се наслаждаваме на изобилие от свободно време, човек е демотивиран да прави каквото и да е, ако то не му носи или пари, или незабавно наслаждение. От друга страна, бутанците с удоволствие биха прекарали цял ден в игра на дартс или в пълно безделие.

Нация, в която сякаш възрастните са извън града и управляват тийнейджърите. Но не само за уикенда, а изобщо. През цялото време.
из "Холандия"

А той пие мъдро, благоразумно и винаги лукаво стига до границата на недопустимото и анормалното. Тук, на тази граница, се пие най-сладко. Яхнеш граничната стена, отпиваш по малко, размахвайки крака, и гледаш какво се случва в онези два свята - от едната и от другата страна на стената. И по някое време прехвърляш крака назад и сякаш нищо не е било се връщаш у дома и живееш като всеки друг човек ...
из "Яков, приятелят от детството"

Той лъже незаинтересовано, наивно, дори не по своя, а против своята воля, лъже като малко дете, без мярка и без край, с упоритостта на комарджия, с непоправимостта на алкохолик.
из "Баронът"

И заживял тук, приятен и полезен на всички, чужд на самия себе си, с никого близък, с никого откровен. И така, залавяйки се като корабокрушенец за парченца от чужди екзистенции, той успял да изплува и да избегне истинския си живот, такъв, какъвто е могъл и би трябвало да бъде, и все пак да продължи да съществува, да живее и да работи като една безобидна, малко необикновена личност.
из "Живот и маски"

... обикаляше с поглед залата. Всички места бяха заети, а в средата, между тях, като път на добре вчесана коса, минаваше тясна пътечка, покрита с дълъг червен килим ...
из "При доктора"

В професията си отдавна е един от най-добрите стенографи не само в този град, но и в цялата страна ... Ловеше като акробат думите във въздуха и ги пренасяше на хартията със скоростта на звука, с който бяха изговорени. Дори и преди да бъдат изречени докрай.
из "При доктора"

Както става обикновено, изпълнението на едно дълго отлагано решение винаги е по-лесно, отколкото изглежда.
из "При доктора"

Но в душата си, като облак , който не се разнася, носи тръпка и трепет за идното лято ...
из "Празникът"

Така Джордже Джорджевич изгуби своя изгубен живот и всяка по-нататъшна възможност за предвиждания, защото не беше предвидил едно стъпало.

... смърт преди смъртта, живеене без живот.
из "Знаците"

... отдавна съм научил, че всъщност няма съвсем лъжовни сълзи, че ние обикновено смятаме и наричаме лъжливи онези сълзи, чийто извор ни е непознат или чийто повод не искаме и не можем да научим.

Така в този на вид много добре подреден живот разликата между деня и нощта бе огромна. Не са малко хората, които като тази щастливо задомена жена се движат в светлината на деня спокойни и умерени, а нощем минават през такива терзания, че не могат дори да познаят себе си в парещата тъма на своята постеля. И когато в един такъв живот разликата между деня и нощта стане твърде голяма, човешката способност тайно да страда и болезнено да го прикрива се изчерпва и от неравния натиск между деня и нощта целия живот се разпръсва на парчета.

Тя добре познава този молив, за който няколко пъти досега бе казвал, че го има вече шеста година, защото като никой друг знае как да икономисва, когато пише с него, и как да го остри, а да изгуби или забрави някъде този молив, както правят другите - това не може да стане, затуй и толкова дълго трае. "Ще ми трае още шест години с моя начин на икономисване и пазене ..." - казваше той.

След своите дълги и старателно извършени приготовления, нещо като литургия в собствена чест, той се озоваваше при жена си ...

Може би истинското, голямо и абсолютно човешко нещастие е човекът, занемял от отвращение и вцепенен от срам заради това, което другите правят с него, да не съумява и да не може да защити своето право и освен да бъде жертва, трябва да поеме върху себе си и ролята на виновник.

Аз си падам по влаковете и жп гарите. Там хората може да се псуват, да се целуват, може да се срещат и разделят, но винаги е от сърце. На мен люшкането на купето по време на път ми действа като ласка. Все едно съм се сгушил в някаква длан на добряк и се разполагам от двете страни на реалността. Отсам е дрямката, а оттатък бягащи дървета и къщурки, които пресичат теб и живота ти. Чудиш се в унес - пред прага на сладък спомен ли си или вече живееш в случката, която ти предстои...

Ситният сняг престава да ръси улици и тротоари. Слънцето излиза зад оръфан облак и меко гали издраните премръзнали муцуни на паркираните коли. От тази ласка се отпускат разплаканите витрини, мътните локви, целият град.

... има в живота моменти, при които ако не се овладееш и не превърнеш търпението си в щит срещу бедствията, които те връхлитат, ще се превърнеш в сериен убиец.