Цитати на NeDa

Спомням си как се отбих с количката в редакцията на списание "Аврора". Имах да вземам малък хонорар. Чиновничката отвори ведомостта:
- Подпишете се.
И добави:
- Удържахме ви шестнайсет рубли заради бездетност.
- Но аз - казах - имам дъщеря.
- Трябва да представите съответния документ.
- Моля.
Извадих розовия пакет от количката. Внимателно го сложих върху бюрото на главната счетоводителка. Опазих шестнайсет рубли по този начин ...

Почти не възпитавахме дъщеря си, само я обичахме.

Ей така си живеехме - един до друг, но всеки отделно.

Животът ѝ минаваше като на телевизионен екран. Променяха се кадрите, лицата, гласовете, доброто и злото бързаха в един впряг. А моята любима хвърляше по някой поглед към екрана и се занимаваше с по-важни неща...

Жената може да направи три неща за руския писател. Може да го изхранва. Може искрено да повярва в неговата гениалност. И накрая, жената може да го остави на мира. Впрочем третото не изключва второто и първото.

Мисля, че в любовта няма мерки. Има само да или не.

Вървяхме редом - две сълзи
И не успяхме да се слеем ...

Жените някакси свръхестествено помнят дрехи.

Из главата му се носят неспокойни мисли, накъсани като телеграми: "...Храна...Цигари...Дом..."

Типичното ѝ облекло от зимната психоколекция се състоеше от лилава пижама и черен хавлиен халат.

Лукас и Антония седяха чинно един до друг, подобно на двойка състезатели по фигурно пързаляне, които очакват с нетърпение съдийските оценки.

Той владееше изкуството да разбира погрешно въпроси, които не съдържаха и най-малкото двусмислие.

Животът е съвпадение ...

В пъстрото ветрило на месеците през годината всеки месец си знае към кое годишно време се числи и се държи подобаващо, всеки месец освен един - март.

Беше ранимо сърце, доверчива душа, ходещо парче хаос ...

Как да се справи с добротата на любимите си хора? Можеше ли да се воюва срещу добротата?

Погледите ни се срещнаха над клечката кибрит.

... в стъклата на очилата му светулките се отразяваха и умножаваха, така че приличаха на небосвод от жълти звезди, побрани в прости телени рамки.

"един ден някой ще намери роман на Уилям Голдинг без автограф и той ще струва цяло състояние."
Уилям Голдинг по време на литературния фестивал в Торонто през 1989 година

"желанието прави всички неща да цъфтят, притежанието ги кара да вехнат"
Пруст