Цитати на NeDa

... артистите, макар и подготвени за такова решение, бяха в шок, приличаха на група боксьори, на които, на всички заедно, съдията току-що бе отброил "осем".

Но в театъра невинаги става така, както си го представяме. Онова, което ни се струва лесно постижимо, понякога е невероятно трудно, а нещата, с които си играем, може да бъдат повече от драматични. Има някаква скрита логика в раждането и съдбата на всяко представление и често то не е в унисон с нашите очаквания.

В кръчмата, по правило, сметката се прави накрая, а в живота както се случи.

Народният театър беше сериозно засегнат от бомбардировките, сцената практически бе изгоряла, а депото за декори беше изцяло разрушено. През пролетта и лятото на 1942 година, за да покажат, че не са само окупатори, но и нация, която цени културата, германците извършиха цялостна реконструкция на националния театър и през есента той откри редовния си сезон.

А какво е животът, ако не театър?

Той се сепна и отново отвори очи, но полето на неговия взор беше същото: пиацата, осеяна с едри и дребни камъни, и мостът, с един стълб по-малко, а между двата грубо преломени свода зее празнина.
Само насън човек може да преживее и види такива неща. Само насън...
Ако е сън, той е навсякъде.

Има три неща, които не могат да се скрият - казваха османлиите, - а това са любовта, кашлицата и сиромашията.

Желанието е като вятъра, отнася праха от едно място на друго, понякога затъмнява с него целия кръгозор, но накрая стихва и пада и оставя стария и вечен облик на света след себе си.

Всяко човешко поколение има своя илюзия и отношение към цивилизацията; едни вярват, че участват в нейното разгаряне, а други, че са свидетели на нейното угасване. Всъщност тя винаги и пламва, и тлее, и гасне, според това от кое място и под какъв ъгъл я наблюдаваме.

Лист бяла, неизписана хартия говори повече от нямата предпазливост на неговото лице.

... човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява ...

Забравата лекува всичко, а песента е най-добрият начин за забрава, защото в нея човек си спомня само онова, което обича.

... а в Южна Франция ще се отклоним и ще видим свободно живеещите фламинги. Те са розови, защото постоянно ядат малки рачета, които съдържат каротин. Има го и в морковите. Значи, ако фламингите се изхранваха с моркови, щяха да бъдат също толкова розови.

Льова ми разказа безумна история. Във фабриката за детски играчки откриват голямо разхищение на държавна продукция. Изчезват мечета, танкове, крачещи ескаватори с навиващ се механизъм. При това - огромни количества. Милицията разследва делото една година, но без успех.
Съвсем неотдавна престъплението е разкрито. Двама общи работници във фабриката прокопават малък тунел от територията на предприятието до улица "Котовски". Бачкаторите вземат играчките, навиват ги, оставят ги на земята. Мечетата, танковете, ескаваторите нататък вървят сами. Като безкраен поток излизат от фабриката ...

Спомням си как се отбих с количката в редакцията на списание "Аврора". Имах да вземам малък хонорар. Чиновничката отвори ведомостта:
- Подпишете се.
И добави:
- Удържахме ви шестнайсет рубли заради бездетност.
- Но аз - казах - имам дъщеря.
- Трябва да представите съответния документ.
- Моля.
Извадих розовия пакет от количката. Внимателно го сложих върху бюрото на главната счетоводителка. Опазих шестнайсет рубли по този начин ...

Почти не възпитавахме дъщеря си, само я обичахме.

Ей така си живеехме - един до друг, но всеки отделно.

Животът ѝ минаваше като на телевизионен екран. Променяха се кадрите, лицата, гласовете, доброто и злото бързаха в един впряг. А моята любима хвърляше по някой поглед към екрана и се занимаваше с по-важни неща...

Жената може да направи три неща за руския писател. Може да го изхранва. Може искрено да повярва в неговата гениалност. И накрая, жената може да го остави на мира. Впрочем третото не изключва второто и първото.

Мисля, че в любовта няма мерки. Има само да или не.