Цитати на NeDa
Общо 5594 цитата от 1399
заглавия.
Жените някакси свръхестествено помнят дрехи.
Из главата му се носят неспокойни мисли, накъсани като телеграми: "...Храна...Цигари...Дом..."
Типичното ѝ облекло от зимната психоколекция се състоеше от лилава пижама и черен хавлиен халат.
Лукас и Антония седяха чинно един до друг, подобно на двойка състезатели по фигурно пързаляне, които очакват с нетърпение съдийските оценки.
Той владееше изкуството да разбира погрешно въпроси, които не съдържаха и най-малкото двусмислие.
Животът е съвпадение ...
В пъстрото ветрило на месеците през годината всеки месец си знае към кое годишно време се числи и се държи подобаващо, всеки месец освен един - март.
Беше ранимо сърце, доверчива душа, ходещо парче хаос ...
Как да се справи с добротата на любимите си хора? Можеше ли да се воюва срещу добротата?
Погледите ни се срещнаха над клечката кибрит.
... в стъклата на очилата му светулките се отразяваха и умножаваха, така че приличаха на небосвод от жълти звезди, побрани в прости телени рамки.
"един ден някой ще намери роман на Уилям Голдинг без автограф и той ще струва цяло състояние."
Уилям Голдинг по време на литературния фестивал в Торонто през 1989 година
Уилям Голдинг по време на литературния фестивал в Торонто през 1989 година
"желанието прави всички неща да цъфтят, притежанието ги кара да вехнат"
Пруст
Пруст
На Калимах дължим и едно каталожно улеснение, което започва да се прилага най-широко: подреждането на книгите по азбучен ред.
"Голяма книга, голяма досада."
Калимах, библиотекар в Александрия, III век пр.н.е.
Калимах, библиотекар в Александрия, III век пр.н.е.
Човешките същества ... са също книги за четене.
"Ако книгата, която четем, не ни разтърсва като удар по главата, защо изобщо трябва да си правим труда да я четем? ... Книгата трябва да бъде брадва, която да разцепи леда вътре в нас. Така мисля аз."
Кафка
Кафка
"Човек чете, за да пита."
Кафка
Кафка
Замисли се колко повече място заема едно същество в живота си, отколкото в смъртта; как жестовете, движенията, дори дишането ни създават погрешна представа за размерите. Но в смъртта се разкриваме в истинската си големина, а тя е изумително скромна.
Стаята бе изпълнена с онази особена тишина, която се среща в хотелите, специално отглеждана тишина, съвършено неестествена, плътно затиснала субстрат от скърцане, скрибуцане, бълбукане, клокочене и звуци от колела върху килим.