Цитати на NeDa
Общо 5595 цитата от 1400
заглавия.
Защото може ли някой да знае докъде ще стигне гневът на този, който се опиянява от гнева си?
Лятото се протягаше, преливаше се в есента, увисваше като капката мед, готова да се отрони по средата на небцето, есен с ленивите звуци на падащите плодове и една все по-едра, кръгла като удивление луна, ухаеща над купите сено ...
Бръснещи ледени ветрове свалиха птиците от небето на големи черни триъгълници.
Наведе глава в шепите си и започна да плаче така силно и така жестоко, като че ли е завъртян някакъв кран за плач в нея.
Във всеки случай те нахълтаха в стаята с кърпички на уста, със зачервени клепачи, като че ли някой ги беше поръбил с червени конци.
Обясни ми тогава как е могла да бъде сигурна, че ще го обича цял живот - само него, мисля? Това не е ли все едно да решиш цял живот да ядеш само мармалад или сарми, или каквото и да е друго, а да изключиш всичко останало?
... острите детски гласове започнаха да секат тишината на парчета.
Тиса беше като грамадна капка живак: светла, люшкаща се отвътре, цяла разтопена на слънцето.
Много от света изглежда е повторение.
Освен това където и да гледам децата, възрастните предимно изглежда не ги харесват, дори и родителите. Наричат децата прекрасни и толкова сладки, карат децата да правят едни и същи неща отново и отново, за да ги снимат, ама всъщност не искат да играят с тях, предпочитат да пият кафе и да си говорят с други възрастни.
-Като лего. Парченца семейство, залепени заедно.
Много тя и много той по тротоарите, никога не съм виждал толкова много, чудя се всички ли са истински наистина, или само някои.
Ама не, изразходих си всичкото смело.
Прозорче е един квадрат от не толкова тъмно.
За влюбените хора телефонните обаждания могат простичко да се разделят точно на два вида: обаждането и всички останали освен него.
... животът понякога ни кара доброволно да изберем път, за който знаем, че е грешен, и след това не ни остава нищо друго, освен да живеем с този избор.
Приемаме това, че другите не са щастливи за нормално, но не можем да разберем собственото си нещастие.
Беше пролет, времето, когато възрастта най-осезателно се чувства.
Кой да забележи старите му чехли, жълтата пижама на този свят болник, който помни небето такова, каквото ще го видим след хилядолетия, щом пещерите се разпукат и отново изпълзим!
Изобилната сутрешна светлина измива всяко кътче на света, безплатно.