Цитати на NeDa

Лятото се протягаше, преливаше се в есента, увисваше като капката мед, готова да се отрони по средата на небцето, есен с ленивите звуци на падащите плодове и една все по-едра, кръгла като удивление луна, ухаеща над купите сено ...

Бръснещи ледени ветрове свалиха птиците от небето на големи черни триъгълници.

Наведе глава в шепите си и започна да плаче така силно и така жестоко, като че ли е завъртян някакъв кран за плач в нея.

Във всеки случай те нахълтаха в стаята с кърпички на уста, със зачервени клепачи, като че ли някой ги беше поръбил с червени конци.

Обясни ми тогава как е могла да бъде сигурна, че ще го обича цял живот - само него, мисля? Това не е ли все едно да решиш цял живот да ядеш само мармалад или сарми, или каквото и да е друго, а да изключиш всичко останало?

... острите детски гласове започнаха да секат тишината на парчета.

Тиса беше като грамадна капка живак: светла, люшкаща се отвътре, цяла разтопена на слънцето.

Много от света изглежда е повторение.

Освен това където и да гледам децата, възрастните предимно изглежда не ги харесват, дори и родителите. Наричат децата прекрасни и толкова сладки, карат децата да правят едни и същи неща отново и отново, за да ги снимат, ама всъщност не искат да играят с тях, предпочитат да пият кафе и да си говорят с други възрастни.

-Като лего. Парченца семейство, залепени заедно.

Много тя и много той по тротоарите, никога не съм виждал толкова много, чудя се всички ли са истински наистина, или само някои.

Ама не, изразходих си всичкото смело.

Прозорче е един квадрат от не толкова тъмно.

За влюбените хора телефонните обаждания могат простичко да се разделят точно на два вида: обаждането и всички останали освен него.

... животът понякога ни кара доброволно да изберем път, за който знаем, че е грешен, и след това не ни остава нищо друго, освен да живеем с този избор.

Приемаме това, че другите не са щастливи за нормално, но не можем да разберем собственото си нещастие.

Беше пролет, времето, когато възрастта най-осезателно се чувства.

Кой да забележи старите му чехли, жълтата пижама на този свят болник, който помни небето такова, каквото ще го видим след хилядолетия, щом пещерите се разпукат и отново изпълзим!

Изобилната сутрешна светлина измива всяко кътче на света, безплатно.

Новият ден почти е дошъл, но старият все още влачи тежките си фусти.