Цитати на NeDa

... не може просто да обичаш хората, ти трябва да ги ОБИЧАШ с удивителни знаци.

А в това време те ни караха да чакаме.
Така изстрадахме юни.
Така преседяхме юли.
Така изхленчихме август ...

Дайте на някое дете година в повече и вие наполовина сте го спечелили. Агата порасна поне с два сантиметра.

... мъртвите хора са като восъчен спомен - вземаш ги в представите си, започваш да ги моделираш: тук поопънеш нещо, там посплескаш, изтегляш тялото по-дълго, оформяш и размачкваш, извайваш и накрая се получава един човек-спомен, който е много далеч от истинския си вид.
из "Пренасяне на мощите"

Слънцето изпаряваше водите. Старият вълнолом се разширяваше запъхтян в жегата. Птиците залепнаха по нагорещеното небе, неспособни да се движат.

Утре е Коледа. И в следобеда на Бъдни вечер заминаваха последните кораби. И Англия, една скала в морето от мъгли и вода, ще се превърне в мраморен паметник на самата себе си, надписван само от дъжда и погребван от мъглата. След днешния ден само чайките ще притежават острова. А през юни милиони черно-оранжеви пеперуди ще се разлюляват като парадни знаменца над морето.

Всеки ден гледам как се втурват от училище децата след часовете. Сякаш някой разхвърля от вратата букети цветя.

Всички са доволни, че ме виждат отново, че съм техен за времето на една прегръдка; всички ми прощават, че не съм се сещал за тях дълги години, че съм предпочел грейналите градски сгради пред прашните хълмове, големите булеварди пред козите пътеки, измамния блясък пред простичките неща от живота. Виждайки колко всички тези хора ме обичат и като не мога в замяна да им отвърна с нищо повече от усмивка, усещам колко съм обеднял.

... единственото сражение, в което вярвам и което си заслужава кървенето, е това на хирурга, а целта му е да възвърне живота там, където е избрала да броди смъртта.

Аз съм хирург, намирам, че в плътта ни има достатъчно стаена болка, за да е необходимо здрави телом и духом люде да се нахвърлят върху други.

- Имам чувството, че се забавляваш да си играеш със съдържанието на глюкоза в кръвта ми ...

Навън нощта си събира багажа.

Когато роднина или приятел дойде да почука на вратата му, сякаш повдига отвора на трапа, в който се е затворил, и внася малко светлина в непрогледната му нощ.

... за мен писането на роман е изкуството да говориш за важни неща така, сякаш са без значение, и за маловажни неща така, сякаш са значителни.

Някои писатели се гордеят с това, че разбират хората; други се гордеят с това, че хората не ги разбират.

Читателят, който възкликва:"Аз пропускам описанията!" има, разбира се, наивен подход към текста - но писателят, който отделя събитията от описанията всъщност е стимулирал тази наивна реакция.

Писането на роман означава да рисуваш с думи, а четенето на роман означава визуализиране на образи посредством думите на някой друг.

... пред нея човек стои като срещу слънцето: никога не виждаме онова, което ни помага да виждаме.

Човек придава на другите само намеренията, на които самият той е способен. Когато трябва да се разплитат нечии мотиви, на въображението му липсва въображение ...

Думите са били измислени за ежедневното в живота и им е трудно да предадат необикновеното.