Цитати на NeDa

Всички са доволни, че ме виждат отново, че съм техен за времето на една прегръдка; всички ми прощават, че не съм се сещал за тях дълги години, че съм предпочел грейналите градски сгради пред прашните хълмове, големите булеварди пред козите пътеки, измамния блясък пред простичките неща от живота. Виждайки колко всички тези хора ме обичат и като не мога в замяна да им отвърна с нищо повече от усмивка, усещам колко съм обеднял.

... единственото сражение, в което вярвам и което си заслужава кървенето, е това на хирурга, а целта му е да възвърне живота там, където е избрала да броди смъртта.

Аз съм хирург, намирам, че в плътта ни има достатъчно стаена болка, за да е необходимо здрави телом и духом люде да се нахвърлят върху други.

- Имам чувството, че се забавляваш да си играеш със съдържанието на глюкоза в кръвта ми ...

Навън нощта си събира багажа.

Когато роднина или приятел дойде да почука на вратата му, сякаш повдига отвора на трапа, в който се е затворил, и внася малко светлина в непрогледната му нощ.

... за мен писането на роман е изкуството да говориш за важни неща така, сякаш са без значение, и за маловажни неща така, сякаш са значителни.

Някои писатели се гордеят с това, че разбират хората; други се гордеят с това, че хората не ги разбират.

Читателят, който възкликва:"Аз пропускам описанията!" има, разбира се, наивен подход към текста - но писателят, който отделя събитията от описанията всъщност е стимулирал тази наивна реакция.

Писането на роман означава да рисуваш с думи, а четенето на роман означава визуализиране на образи посредством думите на някой друг.

... пред нея човек стои като срещу слънцето: никога не виждаме онова, което ни помага да виждаме.

Човек придава на другите само намеренията, на които самият той е способен. Когато трябва да се разплитат нечии мотиви, на въображението му липсва въображение ...

Думите са били измислени за ежедневното в живота и им е трудно да предадат необикновеното.

... тя го намираше за блудкав и захаросан. Дори ми каза: "Аз, с моя диабет, не бива да се срещам с това момче."

Неизменната героиня на своя собствен живот. Ролята бе погълнала личността ѝ.

Трябва все пак някой да ми обясни. Ами пастата за зъби? Как го правят това да напъхат червени ивици в бялата паста? При това без бялото и червеното да се смесват чак до края на тубата ... Светът в пълен със загадки.

- За какво са измислили киното? За да убедят хората, че животът има формата на една история. За да наложат идеята, че сред безредните събития, които преживяваме, има начало, среда и край.

Мисълта ни се ограничава до онова, което виждаме или което казваме. Зад стените имаме тайни коридори, скрити шкафове и задрямали чекмеджета; там понякога трупаме горчивина, амбиция или страхове.

... те всъщност изпитваха страх, подобен на онзи, който човек усеща, докато слуша да му разказват някоя история, измислен страх, безопасен страх, детински страх, страх за удоволствие.

Любопитството, което го превиваше над страниците, изглеждаше достатъчно силно да опъне лък.