Цитати на NeDa

... тя го намираше за блудкав и захаросан. Дори ми каза: "Аз, с моя диабет, не бива да се срещам с това момче."

Неизменната героиня на своя собствен живот. Ролята бе погълнала личността ѝ.

Трябва все пак някой да ми обясни. Ами пастата за зъби? Как го правят това да напъхат червени ивици в бялата паста? При това без бялото и червеното да се смесват чак до края на тубата ... Светът в пълен със загадки.

- За какво са измислили киното? За да убедят хората, че животът има формата на една история. За да наложат идеята, че сред безредните събития, които преживяваме, има начало, среда и край.

Мисълта ни се ограничава до онова, което виждаме или което казваме. Зад стените имаме тайни коридори, скрити шкафове и задрямали чекмеджета; там понякога трупаме горчивина, амбиция или страхове.

... те всъщност изпитваха страх, подобен на онзи, който човек усеща, докато слуша да му разказват някоя история, измислен страх, безопасен страх, детински страх, страх за удоволствие.

Любопитството, което го превиваше над страниците, изглеждаше достатъчно силно да опъне лък.

... животът е улица, по която се скиташ бездомен, докато не срещнеш някого.

Илюзиите са гадно нещо, като мухъл по хляба, отровни са.

... чуждите сънища са голяма скука.

Неговото щастие стана важно за мене. Любовта е стилно отмъщение - когато си влюбен, целият ти егоизъм просто отива на кино. Не стига, че оглупяваш, ами и това!

Любовта е кралство, където си и кралица, и слугиня. Властваш уж напълно, а нямаш власт над нищо.

Трябва да измислят църковен празник да се пали свещ за влюбените, с молитвата да оцелеят, да издържат, а когато всичко свърши, пак да оцелеят.

Веднъж за малко не си разбих главата в една витрина, дори ми донесоха лейкопласт от съседния магазин. Не получих сътресение на мозъка тогава, но аз така и така си го имах. Че какво друго е да си влюбена?

А като все се питаш нещо, е по-гадно и от страха. Изтормозва те до лудост.

Представих си смъртта и се запитах не е ли мъчително да я срещнеш с кутия, пълна с неизживяно минало? И не умираме ли дълго преди това, отказ по отказ от себе си?

Снегът сипеше захарни замъци, а захарта полепваше по устните ми ...

Да приема целия свят в сърцето си ... Сърце ли ще е тогава още?

Навсякъде съм нетърпелива, няма чувство, в което да се побера, затова не спирам никога и никъде. Ония люлки, на които в детството си сядах от едната страна, а приятелката ми Тони от другата и политахме, пищяхме, а светът беше наш - и сега е така, дори е още по-хубаво, защото от другата страна съм пак аз, все съм аз, не завися от никого.

Всяка омраза несъмнено е разочарована любов.