Цитати на NeDa

Най-сетне бавно, влачейки на раменете си чувалите на облаците, тръгнах към къщи.

Дълго плаках там, в интимната обстановка на уличното безразличие ...

Сега тази кротка скитница с износени провиснали дрехи трогателно се люлееше напред-назад по калдъръмената уличка в утринния час. Това беше нейният миг и тя бе единствена на импровизирания калдъръмен дансинг. А навреме изгряващото слънце щедро осветяваше нейната сцена и тя се превръщаше в една призрачна парцалена балерина ...
Бяха единствени и толкова специални в тези неповторими във вълшебството си мигове. Мигове, превърнали двамата махленски неудачници в безспорните звезди на тази абсурдна утринна серенада.

... едно нещо, ако не се разбира без думи, то с думи още по-малко може да се разбере.
... Думите са за нещастните хора - ето такива, какъвто съм аз сега. Нещастните хора говорят много и не спират. Говорят, за да се разсеят, да забравят, че са нещастни, да забравят колко им е болно и колко са самотни. А щастливите хора не говорят, на тях думи не им трябват. Щастието няма нужда от думи.
из разказа "Думи"

Струва ми се, че в актьорската професия смелостта е също толкова необходима, колкото е необходима и на артиста на трапеца в цирка например.

В деня на премиерата, след като бяха събрани от съседите няколко фотьойла, десетина разклатени стола, няколко малки столчета, табуретки и една пейка от близкият парк, художникът Марио Маскарели взе парче тебешир и тегли една черта на пода на своето ателие.
Така пространството беше разделено на зала и сцена. В този миг Душан знаеше, че това е потвърждение на представата му за идеалния театър, който отдавна, още в пределинистичния период на антична Гърция, бе безследно изчезнал. За театъра, на който не е било нужно нищо друго, освен тази тънка линия, която тегли художникът, разделяйки света на реален и измислен, на публика и изкуство.

... артистите, макар и подготвени за такова решение, бяха в шок, приличаха на група боксьори, на които, на всички заедно, съдията току-що бе отброил "осем".

Но в театъра невинаги става така, както си го представяме. Онова, което ни се струва лесно постижимо, понякога е невероятно трудно, а нещата, с които си играем, може да бъдат повече от драматични. Има някаква скрита логика в раждането и съдбата на всяко представление и често то не е в унисон с нашите очаквания.

В кръчмата, по правило, сметката се прави накрая, а в живота както се случи.

Народният театър беше сериозно засегнат от бомбардировките, сцената практически бе изгоряла, а депото за декори беше изцяло разрушено. През пролетта и лятото на 1942 година, за да покажат, че не са само окупатори, но и нация, която цени културата, германците извършиха цялостна реконструкция на националния театър и през есента той откри редовния си сезон.

А какво е животът, ако не театър?

Той се сепна и отново отвори очи, но полето на неговия взор беше същото: пиацата, осеяна с едри и дребни камъни, и мостът, с един стълб по-малко, а между двата грубо преломени свода зее празнина.
Само насън човек може да преживее и види такива неща. Само насън...
Ако е сън, той е навсякъде.

Има три неща, които не могат да се скрият - казваха османлиите, - а това са любовта, кашлицата и сиромашията.

Желанието е като вятъра, отнася праха от едно място на друго, понякога затъмнява с него целия кръгозор, но накрая стихва и пада и оставя стария и вечен облик на света след себе си.

Всяко човешко поколение има своя илюзия и отношение към цивилизацията; едни вярват, че участват в нейното разгаряне, а други, че са свидетели на нейното угасване. Всъщност тя винаги и пламва, и тлее, и гасне, според това от кое място и под какъв ъгъл я наблюдаваме.

Лист бяла, неизписана хартия говори повече от нямата предпазливост на неговото лице.

... човек често мисли, че чува онова, от което се бои или на което се надява ...

Забравата лекува всичко, а песента е най-добрият начин за забрава, защото в нея човек си спомня само онова, което обича.

... а в Южна Франция ще се отклоним и ще видим свободно живеещите фламинги. Те са розови, защото постоянно ядат малки рачета, които съдържат каротин. Има го и в морковите. Значи, ако фламингите се изхранваха с моркови, щяха да бъдат също толкова розови.

Льова ми разказа безумна история. Във фабриката за детски играчки откриват голямо разхищение на държавна продукция. Изчезват мечета, танкове, крачещи ескаватори с навиващ се механизъм. При това - огромни количества. Милицията разследва делото една година, но без успех.
Съвсем неотдавна престъплението е разкрито. Двама общи работници във фабриката прокопават малък тунел от територията на предприятието до улица "Котовски". Бачкаторите вземат играчките, навиват ги, оставят ги на земята. Мечетата, танковете, ескаваторите нататък вървят сами. Като безкраен поток излизат от фабриката ...