Цитати на NeDa

Любопитството, което го превиваше над страниците, изглеждаше достатъчно силно да опъне лък.

... животът е улица, по която се скиташ бездомен, докато не срещнеш някого.

Илюзиите са гадно нещо, като мухъл по хляба, отровни са.

... чуждите сънища са голяма скука.

Неговото щастие стана важно за мене. Любовта е стилно отмъщение - когато си влюбен, целият ти егоизъм просто отива на кино. Не стига, че оглупяваш, ами и това!

Любовта е кралство, където си и кралица, и слугиня. Властваш уж напълно, а нямаш власт над нищо.

Трябва да измислят църковен празник да се пали свещ за влюбените, с молитвата да оцелеят, да издържат, а когато всичко свърши, пак да оцелеят.

Веднъж за малко не си разбих главата в една витрина, дори ми донесоха лейкопласт от съседния магазин. Не получих сътресение на мозъка тогава, но аз така и така си го имах. Че какво друго е да си влюбена?

А като все се питаш нещо, е по-гадно и от страха. Изтормозва те до лудост.

Представих си смъртта и се запитах не е ли мъчително да я срещнеш с кутия, пълна с неизживяно минало? И не умираме ли дълго преди това, отказ по отказ от себе си?

Снегът сипеше захарни замъци, а захарта полепваше по устните ми ...

Да приема целия свят в сърцето си ... Сърце ли ще е тогава още?

Навсякъде съм нетърпелива, няма чувство, в което да се побера, затова не спирам никога и никъде. Ония люлки, на които в детството си сядах от едната страна, а приятелката ми Тони от другата и политахме, пищяхме, а светът беше наш - и сега е така, дори е още по-хубаво, защото от другата страна съм пак аз, все съм аз, не завися от никого.

Всяка омраза несъмнено е разочарована любов.

Най-сетне бавно, влачейки на раменете си чувалите на облаците, тръгнах към къщи.

Дълго плаках там, в интимната обстановка на уличното безразличие ...

Сега тази кротка скитница с износени провиснали дрехи трогателно се люлееше напред-назад по калдъръмената уличка в утринния час. Това беше нейният миг и тя бе единствена на импровизирания калдъръмен дансинг. А навреме изгряващото слънце щедро осветяваше нейната сцена и тя се превръщаше в една призрачна парцалена балерина ...
Бяха единствени и толкова специални в тези неповторими във вълшебството си мигове. Мигове, превърнали двамата махленски неудачници в безспорните звезди на тази абсурдна утринна серенада.

... едно нещо, ако не се разбира без думи, то с думи още по-малко може да се разбере.
... Думите са за нещастните хора - ето такива, какъвто съм аз сега. Нещастните хора говорят много и не спират. Говорят, за да се разсеят, да забравят, че са нещастни, да забравят колко им е болно и колко са самотни. А щастливите хора не говорят, на тях думи не им трябват. Щастието няма нужда от думи.
из разказа "Думи"

Струва ми се, че в актьорската професия смелостта е също толкова необходима, колкото е необходима и на артиста на трапеца в цирка например.

В деня на премиерата, след като бяха събрани от съседите няколко фотьойла, десетина разклатени стола, няколко малки столчета, табуретки и една пейка от близкият парк, художникът Марио Маскарели взе парче тебешир и тегли една черта на пода на своето ателие.
Така пространството беше разделено на зала и сцена. В този миг Душан знаеше, че това е потвърждение на представата му за идеалния театър, който отдавна, още в пределинистичния период на антична Гърция, бе безследно изчезнал. За театъра, на който не е било нужно нищо друго, освен тази тънка линия, която тегли художникът, разделяйки света на реален и измислен, на публика и изкуство.