Цитати на NeDa

Не зная, винаги съм бил скептик, когато човечеството си науми, че е по-умно от тия, които са живели преди него ...

Айнщайн е мечтал за длъжността надзирател на фар ...

Какво да се прави, възпитанието е винаги малко или много спектакъл.

Това е той, главният възпитателен момент - ИЗПРЕВАРВАЩО ОДОБРЕНИЕ:
... Ти ще можеш това !

Някъде около 12-ата година, самооценката навлиза в ново качество. Взривна вълна от сравнения, от безпомощен самоанализ ...
За момичето:
красива ли съм или симпатична?
симпатична или горе-долу?
горе-долу или грозотия?

Детето има нужда от отдих не само от заповедите, разпорежданията, уговарянията, похвалите, порицанията и прочие; то има нужда от отдих и от каквито и да е въздействия и обръщения, нужни са му периоди, в които да бъде в психически вакуум, възможност от време на време напълно да разполага със себе си - с една дума нужна му е своя част свобода.

Не внушавайте отрицателното.

За наше и на децата щастие ние не се занимаваме с възпитание през цялото денонощие. А възпитанието протича непрекъснато... Множество необходими и прекрасни неща внушаваме на децата си незабелязано;

Цял полк от психоаналитици не е в състояние да разплете причинното кълбо на един-единствен обикновен скандал заради една неизмита чаша ... всеки конфликт, всяко скарване, всеки удар по самолюбието , всяка лъжа оставят в душата невидими следи за цял живот. Неразрешените, скритите, потиснатите конфликти са още повече. забравени, изтласкани от съзнанието, по-късно те се измъкват като плъхове от всевъзможните пролуки на поведението, на самочувствието ... пренасят се върху всичко и всички; промъкват се и в творчеството, и в любовта ...

Ние ставаме родители, без да притежаваме знак за качество. Заедно с любовта и с най-добрите си намерения поднасяме на Детето своя характер с неговите дефекти и деформации, своето променливо настроение, невежеството и егоизма си, болестите, множество нерешени проблеми - от битовите до духовните - всичко свое най-хубаво и най-лошо.
А детето? ... И то не е ангел.

Дълбока нощ е и въздухът слабо се захлажда... Луната е пълна... Вдигнала се е горе и осветлява параклисите, иконите вътре, кандилата. Чак в килиите на монасите се е провряла... Все ми се струва, че тази луна има желание - вместо с кибрит или със свещ, тя да запали всички кандила. И сега си представям какво ще стане, ако луната наистина запали всички кандила, във всички параклиси и келии, във всички монастири на Света гора - как нощ вече няма да има. И каква светлина ще е. Сутринта като изгрее слънцето, ще види цяла една планина да свети, като че едно друго слънце се е изправило отсреща му. Дали не е слънцето на християнството, което толкова години свети в душите на толкова милиарди хора, минали и заминали - все с надеждата, че ще ги направи по-добри. По-човеци.

И е тръгнал Паисий - от монастир в монастир, от земя в земя. да избие забравянето, да го подпали и превърне в огън. И въглените да горят и да пречат да забравиш кой си и от къде идеш. Да ти тури познание в главата, самочувствие в душата, да не се огъваш, да не се гърчиш и да не знаеш нито ти кой си, нито дедите ти какви са. Нито дори каква държава е имало преди и ти си бил неин поданик.
Дори и днес не мога да си представя колко и какъв ум е трябвало да има един монах тогава, за да тръгне по света, да ровичка из мазета и тавани, да диша праха на стари книги, на всичкото отгоре болен, безпаричен и без возило. Пеш - хиляди километри ... С една торба на рамо и с една душа, която не знае огъване, не знае спирка, не знае умора. Може би на това се казва българолюбие ...

Отсъствието на някои неща ги прави по-осезаеми от присъствието им.

"Виждам онова, което е полезно за мен, но правя онова, което е вредно."
Овидий

...на жената подхожда да скърби за една загуба, а на мъжа - да я помни.
Тацит

Спираме в Мостар... Градът е този мост, наричат го Стария и са имали предвид някой стар приятел, гръбнак от бял камък, съединявал двете части на града, християнска и мюсюлманска. Стария е преживял пет века, после е бил съборен за няколко минути.
...Мостът е шедьовър ба възстановителните работи, извършени от ЮНЕСКО, направен е какъвто е бил, с единствен отвор на свода и с камъните от предишния. Ала не със същите намерения.
Мостовете обединяват стъпките на хората, техните мисли, влюбените, срещащи се по средата им. По новия мост обаче минават само туристи. Обитателите на този разделен град остават всеки от своята страна. Мостът е като белия скелет на илюзията за мир.

Отнесе очите, които ме гледаха, и вече не ще мога да го питам как съм, а той да отговаря ти си.

Дърветата са толкова високи и самотни, като кулиси, затварящи небето ...

Детето отваря невиждащи очи и пред него е силуетът на италианския му дядо, който е продал къщата на своята старост, за да се роди то, парите му са изчезнали в джобовете на Мадоната пънкарка, на тромпетистката, влюбена в "Нирвана". Едно неизрядно рождество, в разнебитени ясли.

Няма лек за онова, което ни липсва, приспособяваме се, разказваме други истини.