Цитати на NeDa

Помисли си, че интернет трябва да бъде почитан наравно с огъня и виното, просто гениално нещо! Коя поща ще работи в два часа сутринта?

Четенето винаги помага в чакането ...

Знаеш ли, че книгите могат да бъдат като бинт или като гипс?

Знаеш ли, че самотата в представите на хората е най-ужасният вид страдание? И това важи за целият свят. както в Ню Йорк, така и в Нова Гвинея хората се страхуват от самотата и изоставянето.

ТОЙ: Да чакаш. Това ли е копнежът?
ТЯ: Не. За мен - не. Когато чакам, не се будя в 5 часа сутринта, преди най-прекрасните сънища. Не идвам на работа преди 7 часа. Когато чакам, млякото не загубва вкуса си. Когато копнея - да.

И толкова кльощава! Неприлична, провокативна, предизвикателна и недостижима кльощавост! Дори минерална вода ти се отщяваше да пиеш, защото ти се струваше твърде калорична. Понякога ѝ се струваше, че тя е толкова слаба, че можеш да я изпратиш по факса.

И това май беше най-култовото в интернет. Това, че всичко изглеждаше на съседната пряка.

Жените живеят със спомените си. Мъжете - с това, което са забравили.

Дори не моля да ми простиш. Това, което направих е непростимо. Това може само да се забрави.
Забрави.

Беше едновременно моят любовник и най-добрата ми приятелка. Нещо такова може да се случи само във филмите и то само в онези, снимани в Калифорния. На мен наистина се случи и то в дъждовния Дъблин.

Стигах с него до края на всички пътища. Заведе ме на прекрасни грешни места. Някои от тях сега са за мен като светини... Като че ли имаше две сърца вместо два бели дроба. А може би ги имаше ...

Впрочем цялата история е един договор. За всеобща измама. Договарят се, че именно тази, а не друга измама ще се преподава в училище.

Напоследък ѝ се струваше, че сексът с нея за мъжа ѝ носеше настроението - как можа да ѝ хрумне такова нещо?! - на католическа служба. Просто отиваш там веднъж седмично, за нищо не мислиш, но си осигуряваш спокойствие за цялата седмица.

"Андрей Ляпчев" е бившият булевард "Универсиада", който свързва Студентски град с ж.к."Младост-2". Той започва от "Бистришко шосе"(сега бул."Св.Климент Охридски" ...), където се намира най-кривото кръстовище във Вселената...

Иска ми се да избягам от мусона реклами, помитащи с метлата си Европа.

... на сутринта сме в Керала. Утрото е зелено и покрито с мудна, нереагираща на слънцето мъгла, от която стърчат ножовете на скалисти предпланини. Джунгла. Въздухът трепти с кокосово шумолене.

За няколко спирки съм съвсем сам в купето. Децата, които бършат пода, се спират при мен, просят, сядат да починат и отново на работа. Една група от пет хлапета ме наобикаля, молят за пари, но нямам, а те отварят торбата си със събраните лакомства и ми подават един портокал. Трогват ме до дъното на душата ми. Аз имам всичко, дошъл съм да си развявам байрака от хиляди километри разстояние в тяхната Индия, мога да си позволя живот, който те виждат само на сън, а в същото време портокалът идва от тяхна страна, срам ме е. Това е всичко, което те имат днес. Изработили са го с бърсане на пода в очукания влак. Гледам и не мога да повярвам - каква трансформация, в каква илюзия живея или поне досега съм живял.

Индия може и да е известна като страна на подправките, но със сигурност е най-шумната държава в света. Ако от космоса се вижда великата китайска стена, почти със сигурност може да кажем, че това става на фона на индийска музика и ехо от клаксони.

Интересно е как някои събития внасят разклонение в житейския поток на човек. В един момент си мислиш, че животът ти тече като река и ти се носиш с лодката си по нея. Изведнъж водопад. Не си прегледал топографията на маршрута и скачаш в бездна, за която ама никак не си подготвен. Лодката ти се разбива, а ти се гмуркаш в студената вода ... Сам си, зъзнеш и няма кой да те стопли.

С настъпването на нощта спира автомобил. Възрастен човек носи невръстно дете на ръце. Може би е болно. Положиха го да спи вътре в храма. Вяра.