Цитати на NeDa

Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда ...

из "Синеокото момче" 1930г.

Той е един добряк с лице широка,
и малки, но усмихнати очи,
със гръб голям като калкан на къща
и със нехаен, разлюлян вървеж
на силен мъж.

из "Работник" 1932г.

... и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.

из"Младост" 1925г

Дъжд
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните двόрове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги клàсове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
1925г.

- Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.

... можеше да се влезе направо ..., както се влиза от столетие в столетие, от сън в сън, от книга в книга ...

Беше любовта на майка му. Тази любов оставяше следи върху всичко: бе полепнала по ризата му, по прическата, по думите, които използваше, по ученическата чанта, в която носеше тетрадките си, по книгите, които четеше у дома за развлечение. Всички тези неща бяха специално избрани и приготвени за него ...
Ако валеше дъжда, майка му го чакаше пред училището с голям чадър, докато съучениците му се събуваха боси и джапаха в локвите.
Майчината любов издълбава върху челата на момченцата клеймо ...

... беше ли някъде на обяд, където домакинът имаше особено ценен сервиз чаши, почти със сигурност можеше да се очаква, че ще раздроби поне една от тях на атоми.
из "Лъвска кожа"

Той току-що ѝ беше казал (на италиански), че пред нейните очи синевата на Средиземното море приличала на супа от грах.
из "Трите дебелани от Антиб"

... съвсем скоро научих, че торседорите - тези, които свиват кубинските пури - са всъщност най-образованите жители на Куба. Ръчното свиване на пури, казват, е досадна и изтощителна работа. По цял ден торседорите седят на пейки, подобни на ученически чинове, и въртят тютюневи листа в ръцете си. Утешителното в крайна сметка е в това, че в Куба също така има и обичай да се наемат четци. Тези четци стоят с книга и микрофон в ръка на издигнати специално за целта места и четат. А торседорите въртят тютюневите листа в ръцете си и слушат.

Преди време един китаец ме попита:
- Добре де, а колко е населението на Хърватско?
- Ами някъде около четири милиона и половина ... - казах.
- Ами това е страхотно! Значи вие всички се познавате!

Изгнанието е детска приказка за шапката невидимка. ... Изгнанието е доброволно поемане по пътя на анонимността.

"Оруел настръхваше от онези, които ще забранят книгите. Хъксли пък настръхваше заради това че няма да има смисъл книгите да се забраняват просто защото няма да има кой да ги чете. Оруел се страхуваше от онези, които ще ни отнемат информацията. Хъксли - от онези, които ще ни я дадат в такива количества, че ще станем абсолютно себични и пасивни. Оруел се боеше, че ще ни отнемат истината. Хъксли - че истината ще потъне в океан от равнодушие. Оруел се опасяваше, че ще се превърнем в затворена култура. Хъксли - че ще станем тривиална култура, претрупана с дреболии.(...) Накратко, Оруел се страхуваше, че ще ни унищожи това, което мразим. Хъксли, напротив, че ще ни унищожи точно това, което обичаме."
Нейл Постман

С наивната вяра на дете, което като затвори очи, ще забрави, че навън е тъмно.

Помисли си, че интернет трябва да бъде почитан наравно с огъня и виното, просто гениално нещо! Коя поща ще работи в два часа сутринта?

Четенето винаги помага в чакането ...

Знаеш ли, че книгите могат да бъдат като бинт или като гипс?

Знаеш ли, че самотата в представите на хората е най-ужасният вид страдание? И това важи за целият свят. както в Ню Йорк, така и в Нова Гвинея хората се страхуват от самотата и изоставянето.

ТОЙ: Да чакаш. Това ли е копнежът?
ТЯ: Не. За мен - не. Когато чакам, не се будя в 5 часа сутринта, преди най-прекрасните сънища. Не идвам на работа преди 7 часа. Когато чакам, млякото не загубва вкуса си. Когато копнея - да.

И толкова кльощава! Неприлична, провокативна, предизвикателна и недостижима кльощавост! Дори минерална вода ти се отщяваше да пиеш, защото ти се струваше твърде калорична. Понякога ѝ се струваше, че тя е толкова слаба, че можеш да я изпратиш по факса.