Цитати на NeDa

Пристъп на астма
Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука. Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.

Обявили сме си състезание да видим кой ще свърши пръв: моят 4В, войната или аз.

Разкъсваме книгите, за да можем да ги четем едновременно.

...Ако родителите са ги научили,да речем,че слонът е голям,ще ги накарам да забравят това.Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго—с едно куче или една жена например.—Теди се замисли пак.—Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот.Може да им покажа слон,ако имам под ръка,но ще ги оставя само да го гледат,без да знаят за него нещо повече,отколкото слонът знае за тях.По същия начин ще постъпя и за тревата,и за други неща.Дори няма да им казвам,че тревата е зелена.Цветовете са само имена.Мисълта ми е такава:кажеш ли им, че тревата е зелена,те вече очакват тя да изглежда по определен начин—както ти си им внушил,— вместо да я виждат по някакъв друг начин,който може да бъде не по-лош,а възможно и много по-хубав…Не знам.Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката,от която родителите им и кой ли не са ги карали да отхапват.
— А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи?
— Защо?Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво—отвърна Теди.—Когато едно същество е това,което е,и не реагира по очаквания от нас начин,защо трябва да го наричаме невежа?
— Не бива ли?
— В никакъв случай—отвърна Теди.

"Паузата те кара да мислиш, че песента ще свърши. Песента обаче не свършва и ти изпитваш облекчение.
Но после песента наистина свършва, защото всяка песен свършва, очевидно, и ТОЗИ.ПЪТ.КРАЯТ.Е.НАИСТИНА."

Преди много години беше взел страстта,която изпитваше към нея,и я беше сгънал наполовина,така че вече да не усеща онова чувство на давене и безпомощност,когато тя се плъзваше до него в леглото...След това я сгъна отново наполовина,така че когато му се появеше желание към Сюзън,то вече не носеше със себе си острия ужас, че никога няма да бъде задоволено. После още наполовина,така че изпитваното желание да не предизвика спешна необходимост от действие.След това пак наполовина, така че вече почти не го чувстваше. Накрая желанието му беше толкова малко,че Тед можеше да го пъхне в бюрото или в джоба и да забрави за него, и това му даде усещане за безопасност и завършеност,сякаш беше обезвредил опасно устройство,което е заплашвало да взриви и двамата.

Филмовите звезди винаги изглеждат дребни, когато ги видиш за първи път, и Кити Джексън не е изключение, колкото и да е изключителна във всяко друго отношение.
Всъщност "дребна" не е точната дума, тя е миниатюрна - човешки бонсай в бяла рокля без ръкави ...

"Аз съм свършен - каза. - Аз съм стар, аз съм тъжен - и то в добрите дни. Искам да се отърва от тази бъркотия. Но не искам да се стопя, искам да изгоря ... искам моята смърт да бъде атракция, спектакъл, загадка. Произведение на изкуството.
... Самоубийството е оръжие, както всички знаем..."

... гледахме новите си лица през пластмасовата маса, нашите познати черти, сякаш изплакнати в някакъв шантав състарител.

Структурна незадоволеност: Да се върнете към обстоятелства, които преди са ви доставяли удоволствие, след като сте изпитали по-вълнуващ или по-луксозен начин на живот, и да установите, че вече не може да ги понасяте.

"Като на Хаваите е", казва Ролф, като му се иска да е вярно. Съставките са същите: мрак, плаж, сестра му. Но тя не се чувства така.
"Без дъжда", казва Чарли.
"Без мама", казва Ралф.

Хората ще се опитат да те променят Реа, вика ми. Не им позволявай.
Викам, Но аз искам да се променя.
Не, вика той, сериозно. Ти си прекрасна. Остани си такава.
Ама луничките, викам и в гърлото ми пак започва да пари.
Луничките са най-хубавата част , вика Лу. Някой мъж ще откачи по тези лунички. Ще ги целува една по една.
Започвам да плача, без дори да се крия.

Мен не ме чака никой. В тази история аз съм момичето, което не го чака никой. Обикновено това момиче е дебело, но моят проблем е по-рядък - лунички. Изглеждам сякаш някой е хвърлял шепи кал по лицето ми. Когато бях малка, мама ми каза, че са красиви. Слава Богу, има начин да се отстранят, но дотогава ще разчитам на кучешкия си нашийник и зелената боя, защото как може някой да каже "момичето с луничките", когато косата ти е зелена?

- Как може човек да иска и да не иска едновременно?
- Може, защото хората сте сложни зверове - отвърна чудовището.

... собственият ти разум противоречи сам на себе си стотици пъти всеки ден.

Конър посегна през пътеката и взе бележката.
Тя беше сгъната сякаш на няколкостотин пъти и отварянето ѝ приличаше на развързване на възел.

Трещеше гръм нашир и длъж.
Валеше град, плющеше дъжд.
Светкавици нощта дереха
и небесата се тресеха.
Не сгъват дяволите крак
по цяла нощ в подобен мрак!

из "Том О'Шентър"

За старата любов -
докрай !
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

из "Старата любов"

Делата на пощата станаха причина да предприема същата година едно пътуване до Нова Англия, където Кеймбриджкия колеж по свой собствен почин ми даде учената степен магистър на изкуствата. Преди Йейлският колеж в Кънектикът ми беше оказал същата чест. така, без да съм учил в някой колеж, получих техните отличия. Те ми бяха поднесени от уважение към моите подобрения и открития в областта на електричеството - клон от физиката.

Човешкото щастие се постига не само чрез големи сполуки, които рядко се случват, отколкото чрез дребните изгоди, на които се натъкваме всеки ден .