Цитати на NeDa

... собственият ти разум противоречи сам на себе си стотици пъти всеки ден.

Конър посегна през пътеката и взе бележката.
Тя беше сгъната сякаш на няколкостотин пъти и отварянето ѝ приличаше на развързване на възел.

Трещеше гръм нашир и длъж.
Валеше град, плющеше дъжд.
Светкавици нощта дереха
и небесата се тресеха.
Не сгъват дяволите крак
по цяла нощ в подобен мрак!

из "Том О'Шентър"

За старата любов -
докрай !
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

из "Старата любов"

Делата на пощата станаха причина да предприема същата година едно пътуване до Нова Англия, където Кеймбриджкия колеж по свой собствен почин ми даде учената степен магистър на изкуствата. Преди Йейлският колеж в Кънектикът ми беше оказал същата чест. така, без да съм учил в някой колеж, получих техните отличия. Те ми бяха поднесени от уважение към моите подобрения и открития в областта на електричеството - клон от физиката.

Човешкото щастие се постига не само чрез големи сполуки, които рядко се случват, отколкото чрез дребните изгоди, на които се натъкваме всеки ден .

... настоятелите наеха къща, назначиха преподаватели и Академията се откри, мисля през същата 1749г.
... Настоятелството на Академията бе след известно време узаконено с указа от губернатора, средствата му нараснаха от дарения от Англия и земи, отпуснати от собствениците ... и така бе основан сегашният Филаделфийски университет. От самото начало досега аз продължавам да съм негов настоятел ето вече близо четиридесет години.

... в 1742 година изобретих открита печка за по-добро отопляване на стаите и същевременно пестене на гориво, защото свежият въздух се затопляше при нахлуването си.

Вярно е, че ако можеш да се покатериш до върха на едно стълбище, без да използуваш стъпалата, слизането ще ти се види много лесно; положително е обаче, че ако се качваш стъпало по стъпало, по-лесно ще стигнеш върха.

Всъщност надали има друга наша вродена слабост, която е тъй трудна за потискане, както гордостта. Колкото и да я прикриваш, да се бориш с нея, да я потъпкваш, да я задушаваш, да я сподавяш, тя пак остава жива и току се промъква и излиза наяве.

Тогава осъществих първия си проект от обществен характер - основах абонаментна библиотека.

Колко удобно нещо е да бъдеш разумно същество, понеже това ни дава възможност да намерим или да измислим основание за всяко нещо, което ни се иска да направим.

Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.

Пак се любиха, този път нежно, с тела, пълни до ръба с душа.

... започна да усеща лицето си със страшна сила, и едва ли не с ужас откри, че върху него е изписана майчината му усмивка! Разпозна я безпогрешно, тази лека, горчива усмивка, сега тя стоеше върху устните му и той не можеше по никакъв начин да се избави от нея. Сякаш майка му бе инкрустирана върху лицето му, сякаш го бе обгърнала лепкаво отвсякъде, както пашкул - ларвата, за да не му позволи да се сдобие със собствен облик.

Танцуваха заедно в средата на кръчмата, само двамата, и Ксавер виждаше, че шията на жената е великолепно повехнала, кожата край очите ѝ е великолепно набръчкана, а от двете страни на устата ѝ има великолепни дълбоки бразди, и беше щастлив, че държи в прегръдките си толкова години живот ...

Сега разбираше всичко - целият му живот бе представлявал чакане в изоставена телефонна кабина до слушалката на телефон, с който не може да се позвъни никъде. И пред него имаше един-единствен изход - да излезе от изоставената кабина, да излезе колкото се може по-бързо!

всяко събитие бе добре дошло в безсъбитийната празнота.

... бях твърде умна, за да бъда обичана, твърде самостоятелна, за да бъда закриляна, твърде много жена, за да се отдам единствено на професионалния успех.

Жената, за която бях предназначена, имаше мек овал и майчински скут. Тя просто не се състоя. Жената, която съм сега, носи изопнат профил и няма деца. Сутрин тя старателно рисува усмивката си, а над очите си изтегля два египетски полумесеца - обещание за непознати земи. Когато плаче, мъката ѝ е черна от грим.
Онази, за която бях предназначена, трябваше да свърже три мъжки поколения, да спои в своя живот триединството на живота: бащата, съпруга, сина. Другата, която съм сега, затегна здраво само възела на единачеството си. Понякога баща ѝ и гостува и тя го води на ресторант. Понякога спретва от "няма нищо" вечеря за тазвечершния си съпруг. Понякога си купува шоколад и прави помен на никому неспоменатия си син. Но няма трапеза за трима.