Цитати на NeDa

...желание да остане в състояние на полувъзрастност - майка на сина си и също толкова дете на родителите си.

Човешкото същество най-често се формира в люшкането на възрастните между свръхзащита и небрежност. На продължаващия себе си човек сякаш му е много трудно да бъде умерен към резултата от възпроизводството си.

Тя свали очилата
и започна да плаче
по такъв непохватен
и безпомощен начин,

сякаш никой край нея
вече не съществува,
само слънцето тлее,
само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.
Без да се извинява.
Тя е тук, но далече
нещо я наболява.

Явно нещо ѝ има.
Или нещо с децата.
Или не е любима.
Слага си очилата -

в ъгъла на купето,
мисли, плаче, сънува
и си ближе сърцето,
и сама се лекува.

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел -
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи - станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Старостта ми ще ме загрози,
ще ме омотае в прах и прежди.

Богатство

Една снимка в портмонето.

Отпечатък от палеца ти
върху дясното стъкло на очилата ми.

Всичко ми изглежда привлекателно,
докоснато от теб.

Часовник с кукувица

На една малка-малка улица
от един малък-малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи колко е часът.

Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

... колективните представи за нещата от живота са опасна илюзия, в която е трудно да различиш собствената си истина.

... сигурна съм, че всяка жена поне веднъж в живота си е правила опит да избяга, ако не от мъж, поне от себе си. Ако не истински, поне наум.... Все пак, най-тъжно е бягството, в което мъжът дори не разбира за него.

... присъствията и отсъствията на хората няма как да не се отразят върху живота на онези, които са ги познавали.

Снусмумрик ненавижда предупредителните табели и всичко, което напомня за частна собственост и прави нещата забранени, ограничени, затворени отвътре или отвън...

Точно преди да се скрие слънцето промуши сноп студени и жълти зимни лъчи през завесата от облаци, на фона на които земята изглеждаше напълно изоставена.

Мостът, както винаги, бе място за раздели.

Те изчезнаха в снежната виелица, обгърнати от меланхолията и облекчението, които съпътстват всяка раздяла.

Идеологията на шофьора гласеше, че ако, да речем, забавянето, причинено от това, че е отворил вратите на някой закъснял пътник, трае трийсет секунди, и ако да не отвори означава закъснелият да пропилее петнайсет минути от живота си в чакане на следващия автобус, пак ще е по-честно към обществото да не отвори, тъй като трийсетте секунди забавяне ще са загубено време за всеки един от пътниците в автобуса. И ако в автобуса има примерно шейсет човека, които не са сторили нищо нередно и са си дошли навреме на спирката, общата загуба би се равнявала на половин час, което е два пъти по петнайсет минути. Това беше единствената причина никога да не отваря вратите неправомерно.

Тя обичаше един мъж, направен от нищо...
Тя знаеше, че неговата любов никога няма да я разочарова. Та какво би могло да я изненада, като отвори вратата? Празният апартамент? Смазващата тишина? Нищото в чаршафите на неоправеното легло?
из "Нищо"

Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре?

Пристъп на астма
Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука. Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.