Цитати на NeDa

... човек не може да има всичко и какво ще получиш зависи от това от какво ще се откажеш.

...желание да остане в състояние на полувъзрастност - майка на сина си и също толкова дете на родителите си.

Човешкото същество най-често се формира в люшкането на възрастните между свръхзащита и небрежност. На продължаващия себе си човек сякаш му е много трудно да бъде умерен към резултата от възпроизводството си.

Тя свали очилата
и започна да плаче
по такъв непохватен
и безпомощен начин,

сякаш никой край нея
вече не съществува,
само слънцето тлее,
само влакът пътува.

Нито звук. Без да пречи.
Без да се извинява.
Тя е тук, но далече
нещо я наболява.

Явно нещо ѝ има.
Или нещо с децата.
Или не е любима.
Слага си очилата -

в ъгъла на купето,
мисли, плаче, сънува
и си ближе сърцето,
и сама се лекува.

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел -
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи - станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Старостта ми ще ме загрози,
ще ме омотае в прах и прежди.

Богатство

Една снимка в портмонето.

Отпечатък от палеца ти
върху дясното стъкло на очилата ми.

Всичко ми изглежда привлекателно,
докоснато от теб.

Часовник с кукувица

На една малка-малка улица
от един малък-малък прозорец
една малка самотна бабичка
пита всички минувачи колко е часът.

Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.

... колективните представи за нещата от живота са опасна илюзия, в която е трудно да различиш собствената си истина.

... сигурна съм, че всяка жена поне веднъж в живота си е правила опит да избяга, ако не от мъж, поне от себе си. Ако не истински, поне наум.... Все пак, най-тъжно е бягството, в което мъжът дори не разбира за него.

... присъствията и отсъствията на хората няма как да не се отразят върху живота на онези, които са ги познавали.

Снусмумрик ненавижда предупредителните табели и всичко, което напомня за частна собственост и прави нещата забранени, ограничени, затворени отвътре или отвън...

Точно преди да се скрие слънцето промуши сноп студени и жълти зимни лъчи през завесата от облаци, на фона на които земята изглеждаше напълно изоставена.

Мостът, както винаги, бе място за раздели.

Те изчезнаха в снежната виелица, обгърнати от меланхолията и облекчението, които съпътстват всяка раздяла.

Идеологията на шофьора гласеше, че ако, да речем, забавянето, причинено от това, че е отворил вратите на някой закъснял пътник, трае трийсет секунди, и ако да не отвори означава закъснелият да пропилее петнайсет минути от живота си в чакане на следващия автобус, пак ще е по-честно към обществото да не отвори, тъй като трийсетте секунди забавяне ще са загубено време за всеки един от пътниците в автобуса. И ако в автобуса има примерно шейсет човека, които не са сторили нищо нередно и са си дошли навреме на спирката, общата загуба би се равнявала на половин час, което е два пъти по петнайсет минути. Това беше единствената причина никога да не отваря вратите неправомерно.

Тя обичаше един мъж, направен от нищо...
Тя знаеше, че неговата любов никога няма да я разочарова. Та какво би могло да я изненада, като отвори вратата? Празният апартамент? Смазващата тишина? Нищото в чаршафите на неоправеното легло?
из "Нищо"

Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре?