Цитати на NeDa

Точно преди да се скрие слънцето промуши сноп студени и жълти зимни лъчи през завесата от облаци, на фона на които земята изглеждаше напълно изоставена.

Мостът, както винаги, бе място за раздели.

Те изчезнаха в снежната виелица, обгърнати от меланхолията и облекчението, които съпътстват всяка раздяла.

Идеологията на шофьора гласеше, че ако, да речем, забавянето, причинено от това, че е отворил вратите на някой закъснял пътник, трае трийсет секунди, и ако да не отвори означава закъснелият да пропилее петнайсет минути от живота си в чакане на следващия автобус, пак ще е по-честно към обществото да не отвори, тъй като трийсетте секунди забавяне ще са загубено време за всеки един от пътниците в автобуса. И ако в автобуса има примерно шейсет човека, които не са сторили нищо нередно и са си дошли навреме на спирката, общата загуба би се равнявала на половин час, което е два пъти по петнайсет минути. Това беше единствената причина никога да не отваря вратите неправомерно.

Тя обичаше един мъж, направен от нищо...
Тя знаеше, че неговата любов никога няма да я разочарова. Та какво би могло да я изненада, като отвори вратата? Празният апартамент? Смазващата тишина? Нищото в чаршафите на неоправеното легло?
из "Нищо"

Доплака му се, но в очите му нямаше сълзи. Какъв е смисълът, да си идеално вакуумиран, ако си целият мокър отвътре?

Пристъп на астма
Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш. Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука. Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.

Обявили сме си състезание да видим кой ще свърши пръв: моят 4В, войната или аз.

Разкъсваме книгите, за да можем да ги четем едновременно.

...Ако родителите са ги научили,да речем,че слонът е голям,ще ги накарам да забравят това.Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго—с едно куче или една жена например.—Теди се замисли пак.—Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот.Може да им покажа слон,ако имам под ръка,но ще ги оставя само да го гледат,без да знаят за него нещо повече,отколкото слонът знае за тях.По същия начин ще постъпя и за тревата,и за други неща.Дори няма да им казвам,че тревата е зелена.Цветовете са само имена.Мисълта ми е такава:кажеш ли им, че тревата е зелена,те вече очакват тя да изглежда по определен начин—както ти си им внушил,— вместо да я виждат по някакъв друг начин,който може да бъде не по-лош,а възможно и много по-хубав…Не знам.Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката,от която родителите им и кой ли не са ги карали да отхапват.
— А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи?
— Защо?Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво—отвърна Теди.—Когато едно същество е това,което е,и не реагира по очаквания от нас начин,защо трябва да го наричаме невежа?
— Не бива ли?
— В никакъв случай—отвърна Теди.

"Паузата те кара да мислиш, че песента ще свърши. Песента обаче не свършва и ти изпитваш облекчение.
Но после песента наистина свършва, защото всяка песен свършва, очевидно, и ТОЗИ.ПЪТ.КРАЯТ.Е.НАИСТИНА."

Преди много години беше взел страстта,която изпитваше към нея,и я беше сгънал наполовина,така че вече да не усеща онова чувство на давене и безпомощност,когато тя се плъзваше до него в леглото...След това я сгъна отново наполовина,така че когато му се появеше желание към Сюзън,то вече не носеше със себе си острия ужас, че никога няма да бъде задоволено. После още наполовина,така че изпитваното желание да не предизвика спешна необходимост от действие.След това пак наполовина, така че вече почти не го чувстваше. Накрая желанието му беше толкова малко,че Тед можеше да го пъхне в бюрото или в джоба и да забрави за него, и това му даде усещане за безопасност и завършеност,сякаш беше обезвредил опасно устройство,което е заплашвало да взриви и двамата.

Филмовите звезди винаги изглеждат дребни, когато ги видиш за първи път, и Кити Джексън не е изключение, колкото и да е изключителна във всяко друго отношение.
Всъщност "дребна" не е точната дума, тя е миниатюрна - човешки бонсай в бяла рокля без ръкави ...

"Аз съм свършен - каза. - Аз съм стар, аз съм тъжен - и то в добрите дни. Искам да се отърва от тази бъркотия. Но не искам да се стопя, искам да изгоря ... искам моята смърт да бъде атракция, спектакъл, загадка. Произведение на изкуството.
... Самоубийството е оръжие, както всички знаем..."

... гледахме новите си лица през пластмасовата маса, нашите познати черти, сякаш изплакнати в някакъв шантав състарител.

Структурна незадоволеност: Да се върнете към обстоятелства, които преди са ви доставяли удоволствие, след като сте изпитали по-вълнуващ или по-луксозен начин на живот, и да установите, че вече не може да ги понасяте.

"Като на Хаваите е", казва Ролф, като му се иска да е вярно. Съставките са същите: мрак, плаж, сестра му. Но тя не се чувства така.
"Без дъжда", казва Чарли.
"Без мама", казва Ралф.

Хората ще се опитат да те променят Реа, вика ми. Не им позволявай.
Викам, Но аз искам да се променя.
Не, вика той, сериозно. Ти си прекрасна. Остани си такава.
Ама луничките, викам и в гърлото ми пак започва да пари.
Луничките са най-хубавата част , вика Лу. Някой мъж ще откачи по тези лунички. Ще ги целува една по една.
Започвам да плача, без дори да се крия.

Мен не ме чака никой. В тази история аз съм момичето, което не го чака никой. Обикновено това момиче е дебело, но моят проблем е по-рядък - лунички. Изглеждам сякаш някой е хвърлял шепи кал по лицето ми. Когато бях малка, мама ми каза, че са красиви. Слава Богу, има начин да се отстранят, но дотогава ще разчитам на кучешкия си нашийник и зелената боя, защото как може някой да каже "момичето с луничките", когато косата ти е зелена?

- Как може човек да иска и да не иска едновременно?
- Може, защото хората сте сложни зверове - отвърна чудовището.