вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 5595 цитата от 1400 заглавия.

Страници: Първа  < 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 >  Последна

Има, както се вижда вечни предмети, както има вечни добродетели ...
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 14.11.12 в 23:43, Рейтинг: 0
Ето как изглежда вечността. Велика, недостижима !
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 14.11.12 в 23:37, Рейтинг: 0
В Мемфис, сред прахоляка и немотията на този,изоставен,запуснат, някога велик град,сега - засипан с коптори...Сред "жилищата" - т.е. сред въпросните картонени барачки,на които липсваше по някоя и друга стена,между прашните и боси създания,окото ми съзря едно - дребно и мършаво, бедно и спластено човече,но - с мобифон в ръка!Изправен пред копторчето си, което дори добитъка му не би могло да подслони, той приказваше по мобифона! В ръката на този, останал в първобитната степен на битието си пустинник,21 век бе напъхал своята нова играчка! И той я управляваше тази техника с такава лекота,с каквато шиба с тънката си пръчица вечната си камила.Тази електроника,акумулирала в себе си човешката еволюция през вековете странно живееше тук, сред тяхното далечно минало. Но, съвремието и неговите постижения са затова, да се напъхват навсякъде, без да чукат на вратата, без да се интересуват има ли там изобщо врата, и без да дочакват всички да дорастнат за тях...И ето го сега този нубиец,потънал до глезени в прахоляка, вода за миене и легло не виждал навярно от рождението си - с кого и за какво разговаряше чрез тази електроника,само неговият Аллах знаеше ...
Анастасия Савинова-Семова
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 14.11.12 в 21:33, Рейтинг: 0
... Недалеч от Хеопсовата пирамида, на триста-четиристотин метра по въздуха, е пирамидата на Хефрен. Между тях двете лежи огромното тяло на прочутия Сфинкс. Сфинксът е копие на лицето на Хефрен... Лицето на човек, тялото на лъв. Символ на вечността и силата...
Когато гърците завладели Египет и великият Херодот лично дошъл до тях, за да види какво представлява тази фигура, гледал Сфинкса, дивил се и ѝ сложил името сфинкс, което ... значи жив портрет ...
И лежи повече от пет хиляди години това лице под палещите лъчи на африканското слънце, които не дават живинка да пръкне изпод земята, лежи и не помръдва. И добил друго име и друга слава - не лице на жив човек, както го е нарекъл Херодот, а лице, което не пошавва.
Пет хиляди години оттогава, пък и досега, като видиш някой корав човек, застинал, не мръдва по лицето му ни при гняв, ни при радост и едно мускулче, току чуеш да се каже за него: стои като сфинкс ... Това е да намериш думата и да я туриш там, където ѝ е мястото. И петдесет века, никой да не може да намери ... по-точната дума.
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 14.11.12 в 20:42, Рейтинг: 0
Времена ... минали, текли. И ние изтекохме в тях ... Сега стават и за размишления, и за проклятия, защото човек друг живот няма.
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 13.11.12 в 20:21, Рейтинг: 0
Как е възможно едновременно всички, да изпълняват един и същ ритуал, да се подчиняват на едни и същи разпоредби, независимо от условията, в които са поставени. Дори за пустинниците, които по това време са сред пясъците, "измиването" на тялото се извършва чрез триене с пясък! ...Ами петкратните молитви към Аллаха...Ами, като ме накарат 5 пъти на ден да се завръщам с мислите си към Бога, и ха да река да "потегля" и кривна нанякъде от правия път, и да трябва да бързам пак да се завръщам, да коленича и да се моля за прошка, естествено е, че зарядът ми не може да бъде дълго време отрицателен и злосторен, освен примирителен, покорен. Откъде толкова свободно време и допълнителни сили, че да се организираш пет пъти на ден да се молиш, но и толкова пъти още да се подготвяш за това, че и в паузите да търчиш и да прегрешаваш ...
Ето така, като с вълшебна пръчица, 5 пъти на ден огромната арабска армия по света, пада на колене пред изгряващото слънце и "преброява" греховете си.
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 13.11.12 в 20:14, Рейтинг: 0
Според мен, едно от чудесата на света, ако не и най-великото чудо..., това е РЕЛИГИЯТА. Нищо по-гениално за подчиняване и обединяване на огромните човешки маси не е открито до днес.
Гледам тези неизброими, безименни човешки тълпи, този многомилионен арабски свят, в по-голямата си част неграмотен, бос и полугол, с огромно класово разслоение в него, с дълбоко нееволюирала човешка маса. не може да не признаем, че по никакъв друг начин и никакъв авторитет, който при това да е и вечен, не би могъл да ги накара всички тях, еднакво да се подчиняват някому или на нещо, да са еднакво покорни пред нещо, както и да са готови по всяко време, в името на това, еднакво свято за всички нещо, да тръгнат накъдето е потребно за държавата им ...
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 13.11.12 в 20:07, Рейтинг: 0
Скоро този свят ще се отпусне в скъпите легла на скъпите хотели, ще настане часът на разминаването... По реката тихо и безименно ще нагазят ония голи, с оглозгани прагове и миришещи на изгоряла нафта по-малки и по-големи черупки, натоварили хиляди хора по ведомите и неведомите пътища на арабското всекидневие...
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 13.11.12 в 6:58, Рейтинг: 0
Правил каквото правил - и съдържателят на ресторанта, и хотелиерът ... всички гледат реката да е отпреде им ... Мами тя, вика човешкото око - както го вика планината, както го вика морето, както го вика всичко вечно на този свят ...
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 13.11.12 в 6:55, Рейтинг: 0
Интересен е маршрутът на тази яхтичка... Тя върви от единия бряг до другия, където има кей, там натовари пътници, после иде до другия бряг, стовари ги, по-нататък пак се върне към отсрещния бряг и се получава като че тя - тази яхта - върви и съшива двата бряга.
из От Мусагеница до Кайро от Марко Семов
от NeDa, 13.11.12 в 6:45, Рейтинг: 0
Страхуваше се да не би да си отиде, преди да я накара да проумее, че има нещо много по-лошо от нейната смърт ... А това бе правото на всеки бял да ти отнеме достойнството. Не просто да те накара да му слугуваш, да те убие или да те осакати, а да те омърси. И то така да те омърси, че и ти самият да не можеш вече да се понасяш. Да те омърси така, че за цял живот да забравиш кой си.
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 20:05, Рейтинг: 0
Гъсти вежди, дълги ресници и онзи недвусмислен вик за любов, който трепти върху всяко малко личице, преди децата да се сблъскат с живота.
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 19:51, Рейтинг: 0
Възлюбена лочеше любовта на Сете като мляко ...
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 19:45, Рейтинг: 0
Белите смятаха, че независимо от обноските под черната кожа винаги дреме дивата джунгла. Неудържими, буйни потоци, крещящи скокливи маймуни, сънливи змии, оголени зъби, готови да се впият в крехката им бяла плът. И донякъде сигурно имаха право.
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 18:10, Рейтинг: 0
... човек гледаше да се съхрани и да обича нещо малко. Например избираш си най-най-малката звездичка и си лягаш, извил глава така, че да можеш да я съзерцаваш от канавката, преди да заспиш. Хвърляш ѝ няколко погледа крадешком сутрин, когато те оковават. Избираш все нещо дребно. Стръкчета трева, гущерчета, паячета, бръмбарчета, някое мравуняче. Но жена! Дете! Брат! Такава голяма любов направо би те убила в Алфред, щата Джорджия.
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 13:28, Рейтинг: 0
Може би именно тази усмивка, а може би и безрезервната любов в очите му - така неприкрита и естествена както обичта в очите на коня, праведния или детето, любов, която с нищо не си заслужил ...
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 13:22, Рейтинг: 0
Снежните парцали се сипеха едри и тежки като монети. Но не звънтяха като тях и това винаги го учудваше. Не падаха дори като дъждовни капки, а се стелеха като тайна.
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 7:51, Рейтинг: 0
Следобед е. Навън все още е светло, но в бараката е мрак. Няколко слънчеви лъча успяват да се процедят през покрива и пролуките в стените, но това усилие съвсем ги е изтощило и те се отпускат вътре съвсем обезсилени.
из Възлюбена от Тони Морисън
от NeDa, 11.11.12 в 7:41, Рейтинг: 0
Възможна ли е такава жажда за самоизмама, такъв копнеж за любов?
из Майтреи * Змията от Мирча Елиаде
от NeDa, 07.11.12 в 7:26, Рейтинг: 0
... настръхнах от джунглата в душата и ума на Майтреи. Колко мрак, каква тропическа флора от символи и знаци, каква топла атмосфера от възможности и чувственост!
из Майтреи * Змията от Мирча Елиаде
от NeDa, 06.11.12 в 21:00, Рейтинг: 0
Страници: Първа  < 237 238 239 240 241 242 243 244 245 246 247 248 249 >  Последна