Цитати на NeDa

... човек гледаше да се съхрани и да обича нещо малко. Например избираш си най-най-малката звездичка и си лягаш, извил глава така, че да можеш да я съзерцаваш от канавката, преди да заспиш. Хвърляш ѝ няколко погледа крадешком сутрин, когато те оковават. Избираш все нещо дребно. Стръкчета трева, гущерчета, паячета, бръмбарчета, някое мравуняче. Но жена! Дете! Брат! Такава голяма любов направо би те убила в Алфред, щата Джорджия.

Може би именно тази усмивка, а може би и безрезервната любов в очите му - така неприкрита и естествена както обичта в очите на коня, праведния или детето, любов, която с нищо не си заслужил ...

Снежните парцали се сипеха едри и тежки като монети. Но не звънтяха като тях и това винаги го учудваше. Не падаха дори като дъждовни капки, а се стелеха като тайна.

Следобед е. Навън все още е светло, но в бараката е мрак. Няколко слънчеви лъча успяват да се процедят през покрива и пролуките в стените, но това усилие съвсем ги е изтощило и те се отпускат вътре съвсем обезсилени.

Възможна ли е такава жажда за самоизмама, такъв копнеж за любов?

... настръхнах от джунглата в душата и ума на Майтреи. Колко мрак, каква тропическа флора от символи и знаци, каква топла атмосфера от възможности и чувственост!

Слушах я, както се слуша приказка, но в същото време чувствах, че се отдалечава от мене. Колко сложна беше душата ѝ! Разбирах отново, че обикновени, наивни и ясни сме само ние, цивилизованите; че всяко от тези същества, които обичах толкова много, та бих искал да стана като тях, спотайва в себе си история и митология, в които не може да се проникне, че те са клонести и дълбоки, сложни и неразбираеми. Заболя ме от това, което казваше Майтреи. Болеше ме (още повече), защото чувствах, че е в състояние да обича всичко с еднаква страст, докато аз желаех да обича вечно само мен.

Емоционалната памет не е мъжко качество.

Но тогава разбрах, че никой човек не може да намери спасение така, както си е, счупен на две, сам. Животът има край тук, на земята, защото е начупен, накъсан на несметно много фрагменти. Но всеки, който като мен е познал съвършеното сливане, онова неразбираемо за човешкия ум и опит съединяване, знае, че от определено ниво животът вече никога не свършва, че човек умира, защото е сам, разделен, разчупен на две, но посредством една велика прегръдка той открива себе си като вечно, автономно и космическо същество ...

... на лицето ѝ се беше спуснала воалетка, изплетена от голяма и прикрита тъга...

Понякога погледите ни се удрят толкова неумело в огледалото на очите на обичаната жена, че го замъгляват; или пък, още по-лошо, правят очите непроницаеми ...

... хиляда мили път започват от една стъпка.

Защо трябва да живеем толкова припряно и да прахосваме живота? Решаваме да умрем от глад, преди да огладнеем. Хората казват, че едно нещо, сторено навреме, спестява девет, и днес вършат хиляда, за да спестят утре девет.
Хенри Дейвид торо, "Уолдън"

Наистина е голямо удоволствие да отидеш някъде, където няма времеспестяващи устройства, защото едва тогава разбираш, че имаш много време.

Един начин на живот, при който има непрекъснато "зад ъгъла", "след следващата стъпка", е в противоречие с естествения порядък на нещата и така ти пречи да бъдеш щастлив и добър ...

Егоцентричната Страст се опитва да вкара насила облата пръчка в квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка.

Има неща, отнасящи се до нас, от които трябва да се отървем; има неща, които трябва да променим. Но в същото време не е необходимо да бъдем твърде отчаяни, безмилостни, заядливи. По пътя към полезността и щастието много от тези неща ще се променят сами, а върху другите може да се работи пътем.

... няма умение, което да е твърде безполезно, твърде противно или твърде незначително. Зависи само какво правиш с него... лошото може да бъде суровина за доброто.

...докато удрянето по клавишите на пианото може и да вдига шум, то премахването им не способства особено за създаването на музика.

... средствата за комуникация са достигнали ново ниво. Може би в скоро време хората ще си присаждат постоянна слушалка , за да си телефонират, когато спят, когато сънуват, когато се забавляват с навирени крака ... Никога досега те не са си комуникирали толкова много и никога не са се слушали един друг толкова малко.