Цитати на NeDa

... в 1742 година изобретих открита печка за по-добро отопляване на стаите и същевременно пестене на гориво, защото свежият въздух се затопляше при нахлуването си.

Вярно е, че ако можеш да се покатериш до върха на едно стълбище, без да използуваш стъпалата, слизането ще ти се види много лесно; положително е обаче, че ако се качваш стъпало по стъпало, по-лесно ще стигнеш върха.

Всъщност надали има друга наша вродена слабост, която е тъй трудна за потискане, както гордостта. Колкото и да я прикриваш, да се бориш с нея, да я потъпкваш, да я задушаваш, да я сподавяш, тя пак остава жива и току се промъква и излиза наяве.

Тогава осъществих първия си проект от обществен характер - основах абонаментна библиотека.

Колко удобно нещо е да бъдеш разумно същество, понеже това ни дава възможност да намерим или да измислим основание за всяко нещо, което ни се иска да направим.

Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.

Пак се любиха, този път нежно, с тела, пълни до ръба с душа.

... започна да усеща лицето си със страшна сила, и едва ли не с ужас откри, че върху него е изписана майчината му усмивка! Разпозна я безпогрешно, тази лека, горчива усмивка, сега тя стоеше върху устните му и той не можеше по никакъв начин да се избави от нея. Сякаш майка му бе инкрустирана върху лицето му, сякаш го бе обгърнала лепкаво отвсякъде, както пашкул - ларвата, за да не му позволи да се сдобие със собствен облик.

Танцуваха заедно в средата на кръчмата, само двамата, и Ксавер виждаше, че шията на жената е великолепно повехнала, кожата край очите ѝ е великолепно набръчкана, а от двете страни на устата ѝ има великолепни дълбоки бразди, и беше щастлив, че държи в прегръдките си толкова години живот ...

Сега разбираше всичко - целият му живот бе представлявал чакане в изоставена телефонна кабина до слушалката на телефон, с който не може да се позвъни никъде. И пред него имаше един-единствен изход - да излезе от изоставената кабина, да излезе колкото се може по-бързо!

всяко събитие бе добре дошло в безсъбитийната празнота.

... бях твърде умна, за да бъда обичана, твърде самостоятелна, за да бъда закриляна, твърде много жена, за да се отдам единствено на професионалния успех.

Жената, за която бях предназначена, имаше мек овал и майчински скут. Тя просто не се състоя. Жената, която съм сега, носи изопнат профил и няма деца. Сутрин тя старателно рисува усмивката си, а над очите си изтегля два египетски полумесеца - обещание за непознати земи. Когато плаче, мъката ѝ е черна от грим.
Онази, за която бях предназначена, трябваше да свърже три мъжки поколения, да спои в своя живот триединството на живота: бащата, съпруга, сина. Другата, която съм сега, затегна здраво само възела на единачеството си. Понякога баща ѝ и гостува и тя го води на ресторант. Понякога спретва от "няма нищо" вечеря за тазвечершния си съпруг. Понякога си купува шоколад и прави помен на никому неспоменатия си син. Но няма трапеза за трима.

И мога да ти кажа - от името на самотната жена, която бодърствува в леглото: пет любовни нощи са повече от пет години с гръб един към друг в семейната спалня!

Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.

Ксавер се усмихваше и потъваше в дълбок сън, в прекрасната сладка нощ, където светеха две вледенени очи, две замръзнали луни ...

"Да бъдем смирени, да бъдем добри!"

Бъдете смирени, бъдете добри,
бъдете слуга на слугата дори,
и с таз доброта се влечете в калта,
но страх я наричайте, не доброта.

Поет и балерина

Разправят: наш един висок-висок поет
залюбил балерина в края на годината.
И тяхната любов била като балет:
на пръсти трябвало да ходи балерината.

Може би, защото е на скрито,
тук животът пълно се разкрива
с постоянството си упорито
в своята безсмисленост щастлива.

из "Задните дворове" 1965г.

Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда ...

из "Синеокото момче" 1930г.