Цитати на NeDa

И мога да ти кажа - от името на самотната жена, която бодърствува в леглото: пет любовни нощи са повече от пет години с гръб един към друг в семейната спалня!

Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.

Ксавер се усмихваше и потъваше в дълбок сън, в прекрасната сладка нощ, където светеха две вледенени очи, две замръзнали луни ...

"Да бъдем смирени, да бъдем добри!"

Бъдете смирени, бъдете добри,
бъдете слуга на слугата дори,
и с таз доброта се влечете в калта,
но страх я наричайте, не доброта.

Поет и балерина

Разправят: наш един висок-висок поет
залюбил балерина в края на годината.
И тяхната любов била като балет:
на пръсти трябвало да ходи балерината.

Може би, защото е на скрито,
тук животът пълно се разкрива
с постоянството си упорито
в своята безсмисленост щастлива.

из "Задните дворове" 1965г.

Въздухът трепери, лястовици
режат като ножици дъжда ...

из "Синеокото момче" 1930г.

Той е един добряк с лице широка,
и малки, но усмихнати очи,
със гръб голям като калкан на къща
и със нехаен, разлюлян вървеж
на силен мъж.

из "Работник" 1932г.

... и за да виждам ясно сънищата,
аз лягах си със очила.

из"Младост" 1925г

Дъжд
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните двόрове
бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги клàсове
от земята дори до високото сиво небе
и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват
много черни чадъри над локви от мръсна вода.

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите
и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,
а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни
като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.
1925г.

- Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.

... можеше да се влезе направо ..., както се влиза от столетие в столетие, от сън в сън, от книга в книга ...

Беше любовта на майка му. Тази любов оставяше следи върху всичко: бе полепнала по ризата му, по прическата, по думите, които използваше, по ученическата чанта, в която носеше тетрадките си, по книгите, които четеше у дома за развлечение. Всички тези неща бяха специално избрани и приготвени за него ...
Ако валеше дъжда, майка му го чакаше пред училището с голям чадър, докато съучениците му се събуваха боси и джапаха в локвите.
Майчината любов издълбава върху челата на момченцата клеймо ...

... беше ли някъде на обяд, където домакинът имаше особено ценен сервиз чаши, почти със сигурност можеше да се очаква, че ще раздроби поне една от тях на атоми.
из "Лъвска кожа"

Той току-що ѝ беше казал (на италиански), че пред нейните очи синевата на Средиземното море приличала на супа от грах.
из "Трите дебелани от Антиб"

... съвсем скоро научих, че торседорите - тези, които свиват кубинските пури - са всъщност най-образованите жители на Куба. Ръчното свиване на пури, казват, е досадна и изтощителна работа. По цял ден торседорите седят на пейки, подобни на ученически чинове, и въртят тютюневи листа в ръцете си. Утешителното в крайна сметка е в това, че в Куба също така има и обичай да се наемат четци. Тези четци стоят с книга и микрофон в ръка на издигнати специално за целта места и четат. А торседорите въртят тютюневите листа в ръцете си и слушат.

Преди време един китаец ме попита:
- Добре де, а колко е населението на Хърватско?
- Ами някъде около четири милиона и половина ... - казах.
- Ами това е страхотно! Значи вие всички се познавате!

Изгнанието е детска приказка за шапката невидимка. ... Изгнанието е доброволно поемане по пътя на анонимността.

"Оруел настръхваше от онези, които ще забранят книгите. Хъксли пък настръхваше заради това че няма да има смисъл книгите да се забраняват просто защото няма да има кой да ги чете. Оруел се страхуваше от онези, които ще ни отнемат информацията. Хъксли - от онези, които ще ни я дадат в такива количества, че ще станем абсолютно себични и пасивни. Оруел се боеше, че ще ни отнемат истината. Хъксли - че истината ще потъне в океан от равнодушие. Оруел се опасяваше, че ще се превърнем в затворена култура. Хъксли - че ще станем тривиална култура, претрупана с дреболии.(...) Накратко, Оруел се страхуваше, че ще ни унищожи това, което мразим. Хъксли, напротив, че ще ни унищожи точно това, което обичаме."
Нейл Постман

С наивната вяра на дете, което като затвори очи, ще забрави, че навън е тъмно.