Цитати на NeDa

Луната посребри мокрото на пътеката, а вълкът се извърна, вдигна глава към нея и резна в небето жалния си вой ...

Отчето разбра, че е попаднал на място, където всички са добри християни, но никой няма Вяра.

Отколе оброчните животни са мъжки. Женското е меко, сладко и мило. Кръвта му е чиста, дарява живот и не го бива за плата и курбан. Мъжката кръв е курназ, тя съгрешава и само тя измива грях. Пие живот и плаща за живот - душа за душа ...
Кръвта от прерязаните гърла на курбанлиите овни се плисна по заснежената земя. Мегданът се нашари, задимиха тъмни локви. Хорото ги нагази и зарисува червени причудлици по бялото на недокоснатия сняг. Сякаш ергените нарочно сгазваха девственото с кървавите си крака, взимаха своето, обезчестяваха снега, зимата, мачкаха ги, после пак през димящата чернилка и пак в белия килим ...

Селото криво-ляво умее да преглъща майчино чернило, но сирашката попара задълго горчи и присяда.

Снегът превърна света в пряспа.

Луната не му помагаше да намира пътя си, защото вятърът пилееше по небето облачни стада, които препречваха светлината.

Зимата полека отстъпваше позиции. През деня откъм селото нагоре по баирите настъпваха цветя, сякаш подгонили снега към високото, мамейки с цветове, непривични за зимните очи на хората.

Не помниш кога за последно си бил дете, кога си се радвал, просто защото следобедът е слънчев, откога в снега виждаш проблем, а не приказка.

Не помръдва тук слънцето - като тиква на плет.

Тъй както птицата храна,
като изсъхнал посев - дъжд,
потърси с длан ти мойта длан.
Подадох ти я. И с една
тъй лека, нежна топлина
пое я, спяща, изведнъж.

А още нямам трийсет години.
Нямам и трийсет съм щастлив.
Не мисля за тленното битие, не съм плакал вече седем години - от мига, в който моята единствена ми каза, че ме обича, обича ме и ще ми стане жена. Оттогава нямам нито една причина да плача, смея се много често и още по-често се усмихвам насред улицата - на мислите си, на любимите си хора, които с лекота изсвирват на три сърца мелодията на моето щастие.

Синовете ни не са много далече един от друг, разбират се, сякаш са от една племе, а ние с любимата ми - от друго. Може да е подобно, все едно - друго племе сме. Но приятелско, разбира се. И дори им плаща данък. И се радва, че е принудено да плаща. Иначе за какво друго да употреби богатството си от сили, здраве и любов, къде да го вложи? Само един на друг ли да го дава? Тогава ще свърши по-бързо.

Колко вкиснат беше изгревът онзи ден. Бодеше, а не светеше.

Такива големи момичета могат да издържат на паузата, да изслушат паузата, изобщо да не бързат заникъде.

Но както става с щастливите хора, изходът от ситуацията сам ме намери ...

В къщата Родик се събуди и се обади.
Побързаха да отидат при него, едва ли не се надбягваха, всеки със своята нежност, толкова обилна, че Родик се дърпаше учуден: какво ви става?

"Всеки мой грях ... - сънено си мислеше Захарка, - всеки мой грях ще ме мъчи ... А доброто, което съм направил, е по-леко от пух. Кое да е течение ще го отнесе..."

- Как ще живеем? - попита Марисенка усмихната.
- Прекрасно.
- А ще има ли сюжет?
- Сюжет ли? Сюжет има, когато всичко изтича. А при нас все тече ли, тече.

Когато е целия град има само един човек, с който можеш да обсъдиш Хенри Милър, ти никога няма да го разкараш от живота си.

Животът е това, което помним от него.