Цитати на NeDa

Той вървеше, забил поглед в обувките си от червеникавокафява кожа, и с учудване забеляза, че едната го води в една посока, а другата - в противоположна. Вглъби се, мислено прекара ъглополовящата на образувания от двете посоки ъгъл и тръгна по нея.

Подобни творби са лесно усвоими, особено за жените, които ненавиждат яснотата.

Откъм едната страна на шосето духаше вятър, а откъм другата - не. Човек можеше да си избере онази, която повече му харесва. Всяко второ дърво хвърляше сянка и само в едната канавка скачаха жаби.

Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.

Есента е пролет втора употреба

След минути есента
идва и започва.
Дъжд и щъркели, листа -
като пролет точно,
само че в обратен ред,
ползвани, разбити,
стари, подлепени с мед
мокри реквизити.

Хубава събота

Колко е хубаво
времето вкъщи!
Беля си ябълка,
книжка разгръщам.
Тихичка музика
бавно бълбука.
Слънце ли?!
Аз пък не мърдам от тука!

Добрият баща става положителен пример за подражание - лошият баща създава конфликти, чието изясняване един ден помага на детето, независимо дали е момиче или момче, да си изгради отношение към мъжкия пол. Състоянието на женския пол е природна даденост. Състоянието на мъжественост е нещо, което трябва да се възпитава.

Нашите егоистични инстинкти работят по непредсказуем начин, или по-точно, работят независимо от онова, което смятаме за морално приемливо.

Странно, нали, как и най-красивата жена става част от обстановката, след като отмине времето, през което непознатостта на тялото ѝ е удесеторявала удоволствието от секса? Това не е обида за жената, нито е някаква форма на мъжка импотентност. То е преливане на моментната тръпка от оргазмите - чести, буреносни, изтощителни, няма човек, който да не ги помни и да не иска отново да ги преживее, - в продължителната наслада от присъствието. По любов или като интелектуално приятелство, или и двете едновременно, присъствието на жената, която иска да остане завинаги при теб и отхвърля съблазните на толкова много хищници мъже, е признание за нещо повече от мъжката ти потентност.

Нашата професия няма никога да стане излишна. Но едва ли ще стане по-ефикасна. По времето на Шерлок Холмс и Агата Кристи логиката е била всичко. В днешно време хората живеят нелогично.

... че се докосва отново до българската действителност, и на трепетно очакване, че утробата, в която се беше завърнал, ще покрие студенината на сърцето му с най-топлото одеяло, изтъкано от детска сигурност, еуфорично щастие, сладки спомени, разбираем език и юношеска еротика.

... тъмнозелени, усмихнати, италиански очи ... красиви до непоносимост, непоносими до отчаяние ...

Планината беше величествена ... почти колкото морето. Единственият ѝ недостатък беше, че се издига нагоре: погрешната посока, в която хората вярват, че могат да стигнат до въображаемото божествено. Величието на морето, край което ти и аз израснахме, неговото съвършенство е в това, че има водоравен хоризонт : идея за безкрай, но в човешки мащаб.

Белият секс се състои в това, че си купувате пълен хладилник с йогурти, сирена, млека, пудинги, вино, плодове и зеленчуци, аранжирате си ги с вкус и според големината и цветовете, и след това ходите да гледате какво имате там, какво бихте похапнали ей така и в каква последователност.
Принципът на белия секс може да се пренесе и в други зони, например в банята. Ако някога в близост до ваната попаднете на четири вида сапун, половин метър шампоани, подредени по цвят, балсами за коса, пилинги за тяло, посветени на годишните времена, и други двайсет препарата, които дори не подозирате за какво могат да служат, е ясно, че сте се озовали в апартамента на познавач на белия секс в банята.

Страшно много обичам морето.Заложено ни е в семейството. Майка ми дълго предизвикваше вълнение сред околните с детайлно разработената идея да се потопи Унгария и така да се получи пряк излаз на море и ползи за туризма.Унгарците щяха да живеят на кораби и изкуствено създадени острови. Разбира се, това щеше да им се съобщи предварително ...

Въпросът не е толкова в това как и кого обичаме, а какви сме, когато сме с него.

Книгите са безпощадни завоеватели. Наглед нищо и никакви, с безкрайно търпение и все по-многобройни, те окупират пространството. Скоро започват да излизат от рамките на библиотеката. Подобно на множествата охлюви в романите на Патриша Хайсмит започват да се катерят по стените, стигат до таваните, настаняват се върху камините, масите, масичките, превземат ъглите, проникват в гардеробите, скриновете и сандъците, а когато лежат по земята, се размножават по мокета или върху плочките в нестабилни и дръзки купчини.
Няма помещение, забранено за книгите. Нищо не може да им се опре. Ония, които не успяват да достигнат салона, кабинета или стаята, се задоволяват с тоалетните, килерите, коридорите и дори тесните тъмни помещения, в които стоят картофите, бурканите с конфитюр, запечатаното с восък вино, прахосмукачката и кълбетата с конци. Групирани, притиснати една о друга, те притежават стабилността и устойчивостта на неолитните побити камъни. Преди време мишките ги гризяха, но почти всички се отказаха, поради безчислеността на множащите се корици. Мишките са доказателство, че прекомерното натрупване на печатен текст може да обезкуражи всеки.

Погълнал съм стотици и стотици по-бързо забравени, отколкото прочетени книги. В някои от тях имаше трохичка очарование, забавни шеги, интересни моменти. И в най-посредствения футболен мач все нещо ще запомните: някое връщане на топката към собствената врата, някой удар в гредата, някое технически красиво движение... Човек чете несполучлива книга с надеждата, че следващата ще е по-добра, дори превъзходна, а ако притежава толкова голямо любопитство, колкото е моето, подобно нещо му се случва често.

... назовеш ли едно нещо, всичко става неприятно обикновено.

Защо? Защо старинното ни привличаше нас градските изчадия? Може би се преструвахме. Не е изключено, имаше и преструвки и мъничко игра, и пристрастяване към необичайното занимание, и подражание. Да, да, да! Но в старата греда, в старото огнище, в стария съд има нещо, което вдъхва доверие, което те кара да се чувстваш по-сигурно. Новостта винаги буди подозрения, колкото и да е удобна и изумяваща, дълго време не се чувстваш както трябва. С нея трябва да свикваш, да се приспособяваш. А старото, надживяло столетията, ни покорява с непреходността си ... Старото, защото е по-близко до първичното, защото е по-свързано с природното, изглежда по-истинско.