вход, регистрирай се

Цитати на NeDa

Общо 5581 цитата от 1394 заглавия.

Страници: Първа  < 266 267 268 269 270 271 272 273 274 275 276 277 278 >  Последна

Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото ... Няма други пътища ...
Живеехме бедно. Често се карахме. Тенджерата, пълна с взаимното ни раздразнение, тихо къкреше на слаб огън ...
из "Резерватът"
... ако обичаш някого, отваряш врата и го пускаш да излезе. Ако се върне, ще е обич.
из Неспокойни истории от Катя Атанасова
от NeDa, 20.02.12 в 7:48, Рейтинг: 0
... Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.
Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.
из Деца играят вън от Георги Данаилов
от NeDa, 19.02.12 в 21:14, Рейтинг: 0
Щастието е поредица от малки цели. Големите цели те правят сляп за всичко останало. И накрая те пречупват.
Карат ги да изиграят етюда си, но задължително с черни очила. Това направо ги убива. Ако един актьор не използва очите си, почти нищо друго не му остава.
вечер слънцето се увиваше с юрган от облаци ...
из Пътят на Мури от Иля Бояшов
от NeDa, 16.02.12 в 7:07, Рейтинг: 0
Eх, само да можеше да се разприказва - говоренето така хубаво пречи да мислиш!
из Невидимото дете от Туве Янсон
от NeDa, 15.02.12 в 6:31, Рейтинг: 1
...мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието.
Добрият баща никога не пречи на децата си да грешат. В противен случай те го намразват, а липсата на опит ги прави непълноценни ...
из Последната истина от Галин Никифоров
от NeDa, 11.02.12 в 16:50, Рейтинг: 1
Сега го виждам такъв, какъвто е. Не е разочароващо. Просто нещата са по-усложнени, отколкото си ги представях. Влюбването преобразува и опростява. Като в математиката. Да видиш ясно обекта на чувствата си означава да се приземиш от илюзията за герой обратно в реалността.
Ледената броня се е образувала миналата година в Северния ледовит океан... Създадена в красота. В един октомврийски ден температурата е паднала до минус 30 градуса за три часа и морето е застинало като огледало. За да се пресъздаде чудото на сътворението. Облаците и морето се сливат в завеса от тежка сива коприна. Водата става гъста и леко розова като ликьор от диви ягоди. Синя мразовита мъгла се издига над водната повърхност, отразена в леденото огледало. После водата застива. И от дълбините на морето студът издига градина с рози, бял килим от ледени цветя, сътворени от солените замръзнали водни капки.
Влюбванията са силно преувеличени. Влюбванията се състоят от 45 процента ужас, че ще ни отхвърлят, 45 процента маниакална надежда, че точно този път ужасът ще излезе неоправдан, и още десет жалки процента призрачно чувство за възможна любов.
Не виждам причина на децата да им бъде спестявана неизбежната истина. Те ще пораснат и ще са принудени да понасят нещата като нас.
Има жени, които могат да правят суфле. Които между другото си носят, втъкната в стегнатия сутиен, рецепта за парфе мока. Които са способни да забъркат с една ръка собствената си сватбена торта, а с другата бифтек "Nossi Bé".
Можем само да се радваме на това. Стига останалите да не се гърчим от чувство за вина поради факта, че още не сме на "ти" с електрическите си тостери.
Малцина са онези, които умеят да слушат. Вътрешното нетърпение изключва хората от разговора, те или се опитват същевременно да се подготвят за личната си изява в ситуацията, или преценяват как ще е най-добре да се представят, когато другият най-после млъкне и дойде техният ред да излязат на сцената.
Ако някога
те споходи самотата,
застани
на някоя улица,
където има много хора
и си науми,
че чакаш някого.
Той ще дойде
непременно!
Някога ...
Селянин

Със същата кола,
с която превозваше тор и жито,
по същия път,
по който отиваше да оре и сее
и сред същата тишина,
раждала дните му,
един ден
го откараха на селските гробища.
Дали защото му бяха познати
колата и пътя, и утрото;
дали защото не вярваше
в последното тръгване
или разбираше,
че вече е късно за връщане -
той бе спокоен
и дори се усмихваше.
Ала за миг,
посред нивата неразорана
и обрасла с тръни и бурени,
преди да го спуснат
в дълбоката яма,
той сякаш отвори очи
и се смръщи:
Както над другите тук,
так и над него
двата квадрата земя
ще си останат занапред незасяти!
из Тихи бури от Благой Батаклиев
от NeDa, 04.02.12 в 14:10, Рейтинг: 0
Като всички игри и любовта е игра на грешки.
из Жени и планети от Антон Баев
от NeDa, 31.01.12 в 20:39, Рейтинг: 0
"Ти цялата земя ще носиш вкъщи,
аз вечно ще я търся вън."
Страници: Първа  < 266 267 268 269 270 271 272 273 274 275 276 277 278 >  Последна