Цитати на NeDa

Има една особеност в живота; ако решиш да не приемаш нищо друго, освен най-доброто, понякога ти излиза късметът. Ако решително отхвърлиш възможността да се задоволиш с каквото и да е, то е много вероятно по един или друг начин да получиш именно онова, което търсиш. Все едно съдбата си казва, бе той е съвършен глупак, щом се домогва до съвършенство, а сетне, от чисто женско своенравие, вземе, че ти го запрати в краката.

Животът им отшумявал постепенно, невъзвратимо, страстите помежду им гниели без излишна тържественост, рутината отдавна не раждала нищо и нищо не убивала. Възцарила се онази безрадостна хармония, която подслонява човека, примирил се до смъртта да бъде с другия, да не мисли за пропуснатото, изгубеното, стаеното, да споделя дори уединението, любовта им отмъстила жестоко, като им отнела всяка надежда.

Живеели в любовта като в къща, която двамата сами си били построили. Стига да пожелаели, можели да накладат огън на пода в дневната, да преместят стените, да изпочупят прозорците, всичко било възможно, не им доскучавало да си фантазират, отвън изглеждало глупаво, отвътре било необятно.

Оженили се набързо, булчинската ѝ рокля била взета назаем и поради това доста по-широка, отколкото се налагало. Долната ѝ част започвала току под гърдите и била толкова богато набрана, че в нея бъдещата му жена приличала на злощастна скиорка, затрупана от гигантска пряспа, над която стърчали само кльощавите ѝ рамене и миловидната главица.

... любовта не понася ясните пътища.

... жителите на града се понасяли безредно, запълвали и най-миниатюрното празно пространство, сякаш някой отгоре вземал чувал с разноцветни топчета и го изсипвал в пристъп на дивашко веселие.

Колкото повече мисля, толкова повече у мен се надига съмнението, че може би не аз съм истинският ти баща. Този вид съмнения, уверявам те, са нещо обичайно сред бащите ... Работата е там, че единствено майките знаят цялата истина, но предпочитат да я пазят за себе си, поне дотогава, докато тя не се обезцени напълно и не изгуби стойността си, както по принцип се случва с всички истини.

Искала да види морето, но без телата му, без мръсните плажове, осеяни с отровните гъби на чадърите, без опесъчените крака в джапанки и меката, прииждаща плът, без захарните му памуци и варените царевици, без жежките, напращели градчета с тяхната порочна китност, искала да види морето голо, без нищо, както го показвали по телевизията, с птиците му и с рибите, с безсъзнателната му, измамна самота.

... любел я така, сякаш ѝ бил обявил война.

Случвало се в полудрямка да си спомни как в началото заспивали голи, вкопчени един в друг, изнурени, той се будел среднощ, гледал я как спи, унасял се, тогава се будела и тя, също го гледала, улавял този поглед в съня си, после навлекли пижамите, нощниците, чорапите, отрупали нощните шкафчета с очила, чаши, хапчета, кърпички, стари списания ...

Загубата има свойството да придава особена ценност на отминалото, като едновременно лишава предстоящото от нея. Тя, загубата, оставя трагичен отпечатък върху изгубеното, който повторното му намиране прави ненужен.

Да, обвързан съм. Но значително по-сериозно е това, че аз обичам моите вериги, пранги, синджири, хамути, букаи или шпори. От цялата си душа ...

И чак тогава, Маруся го възнагради със звънлива, оглушителна плесница. Раздаде се звук, като че ли хиляда поклонници, да речем, на Адриано Челентано едновременно ръкопляскат.

Както знаем, няма равенство в брака. Предимството винаги е на страната на онзи, който обича по-малко. Ако това може да се брои за предимство.

Единственият почтен път е пътят на грешките, разочарованията и надеждите. Животът ни е даден, за да разкрием чрез собствения си опит границите на доброто и злото ... Няма други пътища ...

Живеехме бедно. Често се карахме. Тенджерата, пълна с взаимното ни раздразнение, тихо къкреше на слаб огън ...
из "Резерватът"

... ако обичаш някого, отваряш врата и го пускаш да излезе. Ако се върне, ще е обич.

... Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават.
Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.

Щастието е поредица от малки цели. Големите цели те правят сляп за всичко останало. И накрая те пречупват.

Карат ги да изиграят етюда си, но задължително с черни очила. Това направо ги убива. Ако един актьор не използва очите си, почти нищо друго не му остава.