Цитати на NeDa

Питах се дали бих се влюбила в него, ако беше продавач на обувки в Атланта ... Едва ли щях да се влюбя и това бе разочароващо, тъй като разбиваше и последните ми илюзии.Бях се влюбила в него заради монашеството му, заради верността му към неговата същност, защото си беше самодостатъчен в самотата, защото желаеше да се промени. А най-много обичах в него способността да ме съживи. Той успя да ме върне на самата мен.
Бе жестоко и трудно да проумея, че връзката ни никога не е принадлежала на истинския живот с истинска къща, където переш чорапи и режеш лук. Принадлежеше на сенчестите пластове на душата.

Истината понякога е оголена до крайност. И можеш само да я съзерцаваш.

Да се отърсиш от лъжите носи облекчение.

"Традиция" понякога е мръсна дума, особено по Коледа.
По цялото земно кълбо семействата се събират и хората се радват един на друг за няколко минути. После в продължение на час се изтърпяват. След което започват да си лазят по нервите.

-Ти си най добрият ми приятел,Ед - казва тя след малко.
-Знам.
Тези думи могат да убият един мъж.
Без пистолет.
Без куршуми.
Достатъчни са думите и едно момиче.

Дори въздушните кули омръзват, ако от време на време не се освежават.

Където не е възможно да стигнеш с желание, стигаш с лудост.

... нищо не е по-тъжно от внимание, което не сме предизвикали.

Човек може да се самозалъгва с нещо неясно и неизвестно, но не и с едно лице.

Има великолепни хора, които срещаме в лош момент от живота ни. Има и хора, които са великолепни, защото ги срещаме в добър момент от живота ни.

След любов човек винаги се чувства малко в центъра на света.

... тъгата на младите винаги е неизлечима, а страданията им безпричинни.

Една хотелска стая, след като прибереш нещата си в куфарите и оставиш след себе си само хаос, твоя хаос, е много красив отпечатък и е жалко, че този отпечатък се чете и заличава от отегчени камериерки, чиито мисли са някъде другаде.

Ако има нещо, което винаги ме е очаровало, това е слепотата на родителите спрямо мечтите на техните деца.

Писането обаче е сложна форма на мълчание.

Няма героизъм в присъдите, които си налагаме сами, всъщност това не са присъди, а непонятни удоволствия.

Ако обичаш някого и той те обича, не убивай мечтите му.

Хората винаги вършат непозволени неща, когато са прекалено щастливи.

Вероятно така се лъже смъртта и се продължава живот - като направиш толкова много конфитюр, че след теб хората да се препитават години наред с твоя труд.

Жените мразят хаоса. Мъжете го обичат, защото не го забелязват.