Цитати на NeDa

Ако има нещо, което винаги ме е очаровало, това е слепотата на родителите спрямо мечтите на техните деца.

Писането обаче е сложна форма на мълчание.

Няма героизъм в присъдите, които си налагаме сами, всъщност това не са присъди, а непонятни удоволствия.

Ако обичаш някого и той те обича, не убивай мечтите му.

Хората винаги вършат непозволени неща, когато са прекалено щастливи.

Вероятно така се лъже смъртта и се продължава живот - като направиш толкова много конфитюр, че след теб хората да се препитават години наред с твоя труд.

Жените мразят хаоса. Мъжете го обичат, защото не го забелязват.

... после са си легнали сърдити и тя е спала в хотел "Обърнат гръб".

Когато човек обича някого, той разговаря с него в мислите си.

В живота има и спасителни нещастия.

Срещнаха се в бара до пристанището на Амстердам и няколко безпаметни нощи разлистваха телата си с пръсти на слепци, страхуващи се да не би внезапно да прогледнат.

... има ли момент, в който се превръщаме от родители в родителите си?

Равновесие - първо да проходиш и го постигнеш, после цял живот да го пазиш.

Улицата внезапно позаглъхна, като че ли някой хвърли одеяло върху тонколоните на света ...

Вината е причината да разкриваме на любимите си хора тези тайни, тези истини. В крайна сметка това е егоистичен акт и някъде в основата му се крие убеждението, че постъпваме правилно, че като изкараме истината на бял свят, това някакси ще облекчи вината. Само че няма.
Вината, подобна на всяка друга самонанесена рана, се превръща в нещо постоянно, реално като самия акт, който я е породил. Изкарването ѝ на повърхността единствено я превръща в рана на всички.

Случва се. Човек си гради мечти, негови си неща, съкровени, а после животът не се хваща на играта и му ги събаря, един миг, една фраза, и всичко се срива. Случва се. Та нали не за друго живеенето е окаян занаят. Налага се да се примиряваш.

... да пишеш на някого е единственият начин да го чакаш, без да си причиняваш болка.

... животът не е достатъчно голям, за да побере всичко, което желанието е способно да си представи.

... сред всички възможни съществувания за едно трябва да се закотвиш, за да можеш да съзерцаваш ведро всички останали.

Правят неща, жените, понякога, от които се изумяваш. Можеш цял живот да се опитваш: но няма да си способен на онази лекота, която имат те понякога. Леки са отвътре. Отвътре.