Цитати на NeDa

Гледах мълчаливо Мая и си мислех, че любовта е нещо като влак, който сякаш лети към теб, тракат колелата, вагоните са все по-близо, а ти си вързан за релсите и си мислиш за онзи миг, в който нейният поглед те потопява в чувства, който заглушават звука на приближаващият се влак и болката, в случай че те сгази. И изведнъж, заради тази любов ставаш безчувствен. И не чуваш и не виждаш нищо. Едва по-късно разбираш, че влакът не е съществувал и нещата с любовта са една голяма тайна. Любовта е сън.
А може би нищо повече от тайната на физиката, която казва, че две тела в пространството с различни температури, се стремят към сливане.

Филмите трябва да се споделят с онези, с които не споделяте живота си.

Съществува нещастие от такава величина, което не можеш да носиш мълчаливо в себе си.

Може ли човек да бъде котва за друг - за някого, който не иска да се довери на собствените си ръце?

Както човек се усмихва на друг, към когото изпитва вина, която не може да заличи, вина, която погребва всичко и усмивката идва да покаже, че това е ясно и се знае. Усмивка, която започва там, където свършват молбите за прошка. Усмивката, като единствено спасение да не се вкамениш.

Образът на тези две ръце е един от най-хубавите кинообрази, които познавам. Изглежда толкова лесно и прелестно, когато двете се докосват, сякаш няма никакво колебание, прилича повече на щастие, щастие, което можеш да достигнеш само когато заложиш всичко, дори и живота си. Нечуван, ужасно смел гамбит, чрез който двете жени се издигат над цялата власт на света, макар и само в последните секунди от живота си.

... за минути победител, за години напред победен.

Любов заради трети човек. Любов поради изоставеност. Като издигане на крепост срещу болката от раздялата. Любов, която всъщност съвсем не е насочена към другия.

... тя свири така, сякаш строи имагинерна катедрала от звуци, в която някой ден би могла да се подслони, когато вече няма да е в състояние да понася живота.

По някое време всички започваме да не разбираме нормалната същност на живота.

Едва ли има друга възможна интимност, която да се сравни с два погледа, срещнали се категорично и непоколебимо, решени на всичко, за да не се откъсват един от друг.

Четох някъде, че над двайсет процента от жените вярват, че са сред трите процента най-красиви жени в страната, а е ясно, че това уравнение няма как да излезе.

Тя не отговори на това, само здраво и нежно стисна ръката ми, сякаш се носехме безтегловни из цялата галактика, опиянени от интергалактическо мляко, и пред нас се е ширнала цялата вселена.

Беше седяла цяла минута с очи, впити в моите, преди да сложи ръката си в моята. Ръка, в която вреше цяло магьосническо гърне с прекрасни чувства.

Докато се унасял, му хрумнало, че светът може би наподобява въртяща се врата. От това къде случайно е стъпил кракът ти, зависи в коя част ще се озовеш. В една има тигри, а в друга - няма. Може би всичко е съвсем просто. И между отделните части няма логическа последователност. Тъкмо заради тази липса на логическа последователност изборът не е от голямо значение.

Ако изключим резултатите, способността да имаш безусловна вяра в някого е едно от най-прекрасните качества, което някой може да притежава.

Ето как се раждат тайните ... Хората ги създават малко по малко.

Трябва да си харчиш парите за нещата, които се купуват с пари и да не се притесняваш дали ще спечелиш, или ще загубиш. А силите си да пестиш за нещата, които не се купуват с пари.

Иначе казано, замразявам чувствата си. След време, когато ги размразя, за да ги анализирам, понякога установявам, че пак ми мъчат душата, но рядко се случва. Времето обикновено изтегля отровата и прави нещата безобидни.

Нищо не съсипва така, както напразните усилия.