Цитати на NeDa

... за минути победител, за години напред победен.

Любов заради трети човек. Любов поради изоставеност. Като издигане на крепост срещу болката от раздялата. Любов, която всъщност съвсем не е насочена към другия.

... тя свири така, сякаш строи имагинерна катедрала от звуци, в която някой ден би могла да се подслони, когато вече няма да е в състояние да понася живота.

По някое време всички започваме да не разбираме нормалната същност на живота.

Едва ли има друга възможна интимност, която да се сравни с два погледа, срещнали се категорично и непоколебимо, решени на всичко, за да не се откъсват един от друг.

Четох някъде, че над двайсет процента от жените вярват, че са сред трите процента най-красиви жени в страната, а е ясно, че това уравнение няма как да излезе.

Тя не отговори на това, само здраво и нежно стисна ръката ми, сякаш се носехме безтегловни из цялата галактика, опиянени от интергалактическо мляко, и пред нас се е ширнала цялата вселена.

Беше седяла цяла минута с очи, впити в моите, преди да сложи ръката си в моята. Ръка, в която вреше цяло магьосническо гърне с прекрасни чувства.

Докато се унасял, му хрумнало, че светът може би наподобява въртяща се врата. От това къде случайно е стъпил кракът ти, зависи в коя част ще се озовеш. В една има тигри, а в друга - няма. Може би всичко е съвсем просто. И между отделните части няма логическа последователност. Тъкмо заради тази липса на логическа последователност изборът не е от голямо значение.

Ако изключим резултатите, способността да имаш безусловна вяра в някого е едно от най-прекрасните качества, което някой може да притежава.

Ето как се раждат тайните ... Хората ги създават малко по малко.

Трябва да си харчиш парите за нещата, които се купуват с пари и да не се притесняваш дали ще спечелиш, или ще загубиш. А силите си да пестиш за нещата, които не се купуват с пари.

Иначе казано, замразявам чувствата си. След време, когато ги размразя, за да ги анализирам, понякога установявам, че пак ми мъчат душата, но рядко се случва. Времето обикновено изтегля отровата и прави нещата безобидни.

Нищо не съсипва така, както напразните усилия.

Не, не беше любов. Не беше и страст. Беше силно, но по-различно. неовладяна потребност на единия от другия, тук и сега, веднага, в странната крайност на една симбиоза, в която връзката ни беше почивка между два дълги отрязъка самота, този от миналото и този, който лежеше в очакване пред всеки от нас.

Нали в такива случаи казват за някоя история, че ако я напишеш на книга, ще изглежда прекомерно измислена, а в действителност, ето на, случва се ...

Ако на триста шейсет и осма страница ти иде да се откажеш, задължително трябва да спреш. Не, не да се откажеш. Просто да спреш. Веднага. На средата на думата, ако там те е свáрило желанието да захвърлиш проклетата книга.
...Разбира се, има книги, които ми се иска не просто да захвърля, ами направо да накъсам на парченца. Или да ги дера бавно, страница по страница...
Разбира се, триста шейсет и осмата страница е условно понятие ... Има романи, които никога не стигат до своята триста шейсет и осма страница. Има и такива, които направо започват от нея. Опитните писатели, почти винаги успяват да я заобиколят някак в своите писания. Но опитният читател винаги надушва, че тя е някъде там, макар и ненаписана ...

... самотата е като удар с нож в корема. Отначало боли ужасно. После не усещаш нищо, дори ти става добре. Защото вече си мъртъв.

... дневникът е вид хербарий: каквото и да сложиш между страниците му, то изсъхва и се запазва, освободено от плашещата свежест на сегашното.

Разменените нощем думи приличат на зарове, които си подхвърляме с надежда за някоя дребна печалба, която да си струва безсънието.