Цитати на NeDa

Човек си строи големи истории, това е истината, и може да им вярва с години, няма значение колко безумни са, и неправдоподобни, носи ги в себе си и толкова. И е щастлив дори, с такива неща. Щастлив.И би могло да не свършва никога.
Но ето че един ден се случва така, че нещо се счупва в сърцето на голямото фантастично построение, так, без никаква причина, счупва се внезапно, и ти стоиш и не разбираш как така цялата тази приказна история вече не е в теб, а пред теб, сякаш е лудостта на някой друг, а този друг си ти.Так. Понякога стига едно нищо. Дори само въпрос, който изплува. Това стига.

Почти всеки ден, от години вече, взема в ръка перото и пише. Няма имена и няма адреси, които да сложи на пликовете - но има един живот за разказване. И на кого, ако не на нея? Той мисли, че когато се срещнат, ще бъде хубаво да положи в скута ѝ кутия от махагон, пълна с писма и да ѝ каже
- Чаках те.
Тя ще отвори кутията и бавно, когато поиска, ще чете писмата едно по едно и проследявайки по обратния ѝ път километрова нишка синьо мастило, ще прегърне годините - дните, миговете, - които този мъж, преди още да я познава, вече ѝ е подарил.
Или може би просто ще обърне кутията и слисана пред смешния снеговалеж от писма, ще се усмихне, казвайки на този мъж
- Ти си луд.
И завинаги ще го обикне.

В операта непременно трябва да има примадона – винаги сопрано, често глупава; тенор в ролята на нейния любовник; трябва да има и контраалт – съперница на сопраното, нещо като магьосница; и бас – злодеят, съперникът, онзи, който заплашва тенора… Сюжетът обаче няма да се развие без присъствието на още един, обикновено баритон – именно него наричат Петия в карето, защото той е излишният, без съответствие от другия пол. Обаче Петия е задължителен, защото именно той знае тайната на произхода на героя или се притичва на помощ на героинята, когато тя е решила, че всичко е загубено, а може дори да бъде причина за нечия смърт, ако това е част от сюжета. Без Петия в карето няма сюжет! В тази роля няма блясък, но е съдържателна, и кариерата на хората, които я изпълняват, често е по-продължителна от съдбата на славеите. Ти Петия ли си?

... предпочитах идеята на гърците да позволиш на Шанса да определи посоката.

... младостта е ужасен период. Толкова много чувство и толкова малко представа как да се справяме с него!

Колкото по-тривиален е недостатъкът, толкова повече дразни.

Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.

Споменът не е отрицание на забравата. Споменът е форма на забрава.

Спри този миг,
докато има още миг.
За да не дойде времето безлико,
да пропълзи на лапи котешки
и да те грабне.
Докато те обичам; докато любовта ми пада
като любов, отронена от лист на цвят,
вземи ме.

Така или иначе, пътища няма - пътищата се правят с ходене!

Бедният ми ... аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, ... а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите ...

Морето нямаше как да се види оттук, макар че присъствието му се усещаше.Малко по-шумна тишина, малко по-солен въздух. Мъгла, която се срамува да се покаже в пълния си вид, но прави далечината сива.

Обичам онези безкрайно тихи часове, когато нощта уморено си отива, сякаш смирена пред края си,а денят отново изпълзява над хоризонта, теглейки на гръб слънцето, което неотлъчно го следва от милиарди години ...

Душата ми е зимен плаж, покрит с крехките скелети на отдавна умрели чайки ...

- Какво е есента?
- Златен прах от мъртви цветя.
- Какво е зимата?
- Кристална пустош, посипана с пух.
- Какво е пролетта?
- Цветни стъкла с гирлянди от надежда.
- Какво е лятото?
- Горещата въздишка на безкрайността.

Има някаква тъга в смяната на сезоните - в това,как единият едва забележимо започва да избледнява,как силата му намалява и белезите на упадъка му стават все по-видими и все по-необратими,а присъствието на другия плахо започва да се усеща и да набира сили,докато един ден цялата му красота се излее с пълни шепи върху природата и той удобно се настани на трона на предшественика си така,сякаш никога няма да си тръгне.Но само след няколко месеца и неговата гордост започва да се пречупва и прастарата история се повтаря - когато вечните закони превъртят със скърцане колелото на времето, за да покажат на всички,че нищо не е вечно и всичко някога свършва.

Тежките паяжини, замрежили незабелязано всяко ъгълче на еднообразния ми живот, изведнъж бяха махнати и някой бе отворил прозорците на душата ми, за да нахлуе през тях свежата прозрачна кръв на изненадващата любов.

Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.

Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.

Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?