Цитати на NeDa

Имате си любовница, тя слага пердета на прозорците и ето ви с къщовница.

Анализът накърнява целостта.Някои неща,магическите неща трябва да си останат непокътнати.Взреш ли се в съставките им,те изчезват.

Зеленикавосинкавият цвят на водата е компрес за убодените от слънцето очи.

Водата беше силна,жизнена,изпълнена със зелени и сини отражения и с вълнички.Синьо море.Море индиго.Графитово море.А после,когато нетърпеливото тропическо слънце докосна повърхността на водата,по него се разляха пурпурни и виолетови петна,настъпващата нощ наливаше във водата хектолитри мастило.

...сънят успява да изгради плавни граници между събитията.Наистина нищо не може да започне или да свърши, докато сънят не сложи край на деня.

Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропаднал покрив,стърчащи греди,изпотрошени дъски,ръждясали ламарини,потънала в трева и жилави храсталаци.И сякаш годините самота и суровият климат не са били достатъчни, а и един див орех, поникнал в средата ѝ,я доразкъсва отвътре пролет след пролет.

Читателският кодекс:
1. Правото да не четеш.
2. Правото да прескачаш страници.
3. Правото да не дочетеш книга.
4. Правото да препрочиташ.
5. Правото да четеш какво да е.
6. Правото на "боваризъм".
7. Правото да четеш къде да е.
8. Правото да кълвеш оттук-оттам.
9. Правото да четем на глас.
10. Правото на мълчание.

Чувствах онова неудържимо раздразнение, което човек изпитва, когато разлюби някого, а той, продължава да го обича на всяка цена и не се предава, иска ни се всичко да свършва, когато ние приключим с него.

...върху възглавницата се вършат предателства и се злепоставят другите, разкриват се най-съкровените им тайни... там човек се отрича от приятелите си, от любовта си - минала и настояща ...

Да мълчиш и да говориш са начини да влияеш на бъдещето.

"Защо не може Коледа да бъде без подаръци? Толкова е тъпо, всички се изтощават и отчаяно хвърлят последните си пари за безсмислени подаръчета, които никой не иска:те вече не са знаци за обич, а натоварени с подтекст решения на проблеми.
Какъв в смисълът цялата нация в продължение на шест седмици да се блъска по магазините в лошо настроение и да се подготвя за крайно излишния изпит по вкусовете на другия, на който всички поголовно ги късат и се оказват затрупани с грозни, ненужни стоки? Ако подаръците и картичките отпаднеха изцяло,тогава Коледа, в качеството си на езически празник на радостта,който трябва да поразведри дългите зимни вечери,би била прекрасна.
Но щом правителството,религиозните органи,родителите,традицията и т.н. настояват данъкът Коледен подарък да съсипва всичко,защо не накарат всички да отидат и да изхарчат по 500 лири за себе си,а после да разпределят покупките между роднини и приятели,които да им ги увият и дадат,вместо този тормоз ои отгатване на предпочитания?"

"Изкуството никога не трябва да се опитва да бъде популярно. Хората трябва да се опитват да бъдат артистични."

из "Душата на човек при социализма"

"В обществото, което сме изградили, няма място за човек като мен, но природата ... ще ми предложи скални пукнатини, където да се скрия и тайни долини, в чиято тишина да плача, без да ме безпокоят. Тя ще окачи звезди на мрака, за да мога да се разхождам през нощта, без да се препъвам, и ще изпрати вятър да заличи следите ми, така че никой да не ме последва; тя ще ме измие във водите си, ще ме гости с горчиви треви и отново ще ме направи цял."

'... най-големите грехове на света се случват в мозъка,но в мозъка се случва всичко... Само и единствено в мозъка макът е червен, ябълката мирише и чучулигата пее."

"...морето пред мен по-скоро свети, отколкото искри под ласкавото майско слънце. Със започването на прилива то кротко се обляга на сушата, почти необезпокоявано от гънките на вълни или пяна. Там нейде при хоризонта цветът му е разточително лилав, равномерно набразден с ивици смарагдово зелено. Самият хоризонт е виолетов. Близо до брега, където зрението ми се ограничава от надигащите се грамади гърбати жълти скали, има лента от по-бледозелено, ледена и бистра, не така сияйна, матова, а не прозрачна. Намираме се на север и ярките слънчеви лъчи не могат да проникнат в морето. Досами брега водата нежно облива скалите и повърхностният слой все още има цвят. Безоблачното небе е много бледо при виолетовият хоризонт и му придава леки сребристи отблясъци. Там, където морето и небето се сливат, синьото сгъстява боята си и пулсира. Но небето изглежда студено. Дори слънцето изглежда студено."

"Не можеш да скочиш в една и съща река два пъти. Най-хубавите неща в живота винаги се случват само веднъж. Освен тогава, когато въобще не се случат. Тогава остава утехата, че нещастието се понася по-леко, ако въобще не си познал щастието. Просто няма с какво да го сравниш и от сравнението да ти стане гадно. Знаеш, че светът е пустиня, а драмата е единственият жанр. И топлото, и тъжното ти стават естествени състояния на духа и тялото"

от разказа "Ина", Васил Панайотов

"Ако някой ме попита какво ме прави истински щастлива, ще отговоря: числата. Снегът, ледът и числата.
... системата на числата е като човешкият живот. Първо са естествените числа. Те са цели положителни. Числата на малките деца. Но човешкото съзнание се разширява. Детето открива тъгата, а знаеш ли какъв е математическият израз на тъгата?
Отрицателните числа. Усещането за нещо липсващо. Съзнанието се разширява безспирно и расте и детето открива празнините. Между камъните, между мъха по камъните, между хората. И между числата. И знаеш ли накъде води това? Към дробите. Целите числа плюс дробите дават рационалните числа. Но съзнанието не спира дотук. То иска да стигне отвъд здравия разум. Прибягва до толкова абсурдното действие като извличане на корен.
И получава ирационалните числа..."

"...Това е вид лудост. Защото ирационалните числа са безкрайни. Не може да се изпишат като отношение на цели числа. Те принуждават съзнанието да се стреми към безграничното. А прибавиш ли ирационалните числа към рационалните, получаваш реалните числа. И няма край. Няма никакви граници. Защото на сцената излиза разширяването на реалните числа с имагинерните, квадратните корени на отрицателните числа. Числа, които не можем да си представим, числа, които нормалното съзнание не може да обхване. А щом прибавим имагинерните числа към реалните, получаваме комплексните числа. Това е цифровата система, която прави възможно пълното изследване на формирането на ледените кристали. И е като огромна открита територия. Хоризонтите. Човек върви към тях, а те непрекъснато се отдалечават.
Такава е Гренландия, това е, без което не мога да живея!"

"В куфарчето, с което идваме на този свят, има неща, които можем да употребим само веднъж, като фойерверките. Като магията в приказките. Блеснат ли, разгорят ли се, втурнат ли се към земята и гибелта си, свършено е. Край, не можеш да ги събереш от пепелта им."

"Щом ни е добре заедно, не възниква необходимост да се лъжем, да се уверяваме. Дори ще заявя, че щастието се познава по мълчанието. Когато единението е добро, истинско и без преструвки, само мълчанието е в състояние да го изрази."