Цитати на NeDa

Eх, само да можеше да се разприказва - говоренето така хубаво пречи да мислиш!

...мъчително е да погледнеш една жена, която си обичал с цялото си сърце дотолкова, че си искал винаги да я гледаш, и изведнъж да разбереш, че ти е все едно, ако не я видиш повече. Трагедията на любовта е в безразличието.

Добрият баща никога не пречи на децата си да грешат. В противен случай те го намразват, а липсата на опит ги прави непълноценни ...

Сега го виждам такъв, какъвто е. Не е разочароващо. Просто нещата са по-усложнени, отколкото си ги представях. Влюбването преобразува и опростява. Като в математиката. Да видиш ясно обекта на чувствата си означава да се приземиш от илюзията за герой обратно в реалността.

Ледената броня се е образувала миналата година в Северния ледовит океан... Създадена в красота. В един октомврийски ден температурата е паднала до минус 30 градуса за три часа и морето е застинало като огледало. За да се пресъздаде чудото на сътворението. Облаците и морето се сливат в завеса от тежка сива коприна. Водата става гъста и леко розова като ликьор от диви ягоди. Синя мразовита мъгла се издига над водната повърхност, отразена в леденото огледало. После водата застива. И от дълбините на морето студът издига градина с рози, бял килим от ледени цветя, сътворени от солените замръзнали водни капки.

Влюбванията са силно преувеличени. Влюбванията се състоят от 45 процента ужас, че ще ни отхвърлят, 45 процента маниакална надежда, че точно този път ужасът ще излезе неоправдан, и още десет жалки процента призрачно чувство за възможна любов.

Не виждам причина на децата да им бъде спестявана неизбежната истина. Те ще пораснат и ще са принудени да понасят нещата като нас.

Има жени, които могат да правят суфле. Които между другото си носят, втъкната в стегнатия сутиен, рецепта за парфе мока. Които са способни да забъркат с една ръка собствената си сватбена торта, а с другата бифтек "Nossi Bé".
Можем само да се радваме на това. Стига останалите да не се гърчим от чувство за вина поради факта, че още не сме на "ти" с електрическите си тостери.

Малцина са онези, които умеят да слушат. Вътрешното нетърпение изключва хората от разговора, те или се опитват същевременно да се подготвят за личната си изява в ситуацията, или преценяват как ще е най-добре да се представят, когато другият най-после млъкне и дойде техният ред да излязат на сцената.

Ако някога
те споходи самотата,
застани
на някоя улица,
където има много хора
и си науми,
че чакаш някого.
Той ще дойде
непременно!
Някога ...

Селянин

Със същата кола,
с която превозваше тор и жито,
по същия път,
по който отиваше да оре и сее
и сред същата тишина,
раждала дните му,
един ден
го откараха на селските гробища.
Дали защото му бяха познати
колата и пътя, и утрото;
дали защото не вярваше
в последното тръгване
или разбираше,
че вече е късно за връщане -
той бе спокоен
и дори се усмихваше.
Ала за миг,
посред нивата неразорана
и обрасла с тръни и бурени,
преди да го спуснат
в дълбоката яма,
той сякаш отвори очи
и се смръщи:
Както над другите тук,
так и над него
двата квадрата земя
ще си останат занапред незасяти!

Като всички игри и любовта е игра на грешки.

"Ти цялата земя ще носиш вкъщи,
аз вечно ще я търся вън."

След като се любеха вече осма година
(а можем да кажем: любеха се добре),
любовта им изчезна съвсем без причина,
сякаш бе шапка или цигаре.

Те бяха тъжни, но пак се желаеха,
целувката сякаш пак същата беше,
какво да направят и двама не знаеха.
И тя се разплака. А той мълчеше.

От прозореца можеха навън да погледнат.
Той каза, че пет е часът и е рано,
време е някъде на кафе да поседнат.
В съседство подрънкваше някой на пиано.

Отидоха в близкото кафене на квартала,
внимаваха чашите си да не разлеят.
Вечерта ги завари с уста онемяла.
Седяха сами, а луната бе цяла,
и просто не можеха да го проумеят.

Заблудите подхранват порив смел,
но то не е току-така.
Не всеки мъж, за Индия поел,
открива и Америка.

Да си дебел е най-гадното, най-отвратителното, най-скапаното нещо на света. Като, нали, отивам да пазарувам в нормалните магазини, а големите номера са скрити най-отзад, все едно са порносписания.
Тръгна да пробвам нещо - направо се чувствам като някоя престъпница, а етикетът с многото хиксове е винаги огромен. Аз като съм дебела, да не съм сляпа, я.

Куки е дъщеря ми ... Аз я бях целунал на изпращане. Тя ме беше погледнала някак особено. Някак мило и особено. Както се гледа човек, на когото, въпреки че е лош, си помогнал. Почувствал си се добър и затова вече малко обичаш този човек. Защото той, може даже и с лошотата си, ти е помогнал да бъдеш добър.

Смаяна бях колко често се налага човек да избира, отново и отново, милион пъти дневно - да избира любов, после да я избира отново и колко различно бе да обичаш и да си влюбен.

Винаги съм твърдяла, че нищо не оживява купона по-добре от куп ревящи жени.

Исках да завържа възел, който да трае вечно. Но не с някого другиго. А със себе си.