Цитати на NeDa

Човек и добре да живее се жени.И става родител.После извънземни отвличат детето му.И го подменят с извънземно.По причини на политическа коректност наричано тийнейджър...Как се комуникира с извънземни?
След като изпробвах всички лингвистични похвати,за които бях чувала,и няколко,за които специално прочетох,зарязах вербалния подход.Една американска психоложка обясняваше, че хормоните създавали късо съединение в мозъка на тийнейджъра и го лишавали от способността да чува какво му говориш и да разбира какво му казваш.
Кулинарният подход върши работа понякога,но е много ненадежден.Един ден изплюсква всичкото свинско и обявява зеленчуците за не-храна.На другия ден е вегетарианка и яде само круши.

Градът е превзет от водата - валяща, течаща, ромоляща, просмукваща, подгизваща, капеща, плискаща, стелеща се, кълбяща, всепоглъщаща и неумолима. Мъгла, студ, влага, дъжд - как да не се влюбиш в новозеландската Нова година!

Ходенето по улиците на Уелингтън изисква специфична пешеходна техника, която позволява на местните жители да се придвижват из родния си град с елегантността на платноходки ( буквално - с издути от вятъра дрехи, развети като флагове коси и винаги в посока на преобладаващото въздушно течение или под ъгъл спрямо него, но никога насрещно или перпендикулярно).
... крайбрежната алея не е за разходки. Тя е само за фотографите да си я снимат и за туристите да си я купуват под формата на туристически картички. Силата на вятъра там е неописуема, даже гларусите не се опитват да летят, а се оставят да бъдат размятани и запокитвани във всички посоки от необузданата стихия, докато накрая се озоват на някое по-заветно място зад хълм или сграда, където отново могат да практикуват съвършените си летателни техники.

Всяко окландско домакинство има лодка - поне една. И всеки уикенд окландци са на вода, във водата или в краен случай - край водата. Всичко живо кара канута, каяци, сърфове, платноходки, джетове, скутери, рибарски лодки, катери, изобщо всичко, което може да се похвали с положителна плавателност. През почивните дни всички пътища и магистрали се напълват с влачени на ремаркета яхти, лодки, скутери и цели кораби. Бензиностанциите заприличват на пристанища, заливите - на супа топчета ...

"Властелинът на пръстените"
Дори да не ви харесва светът на Толкин, ще видите Нова Зеландия. Без декори и без ефекти. Дори най-невероятните пейзажи във филма са истински. Ще видите също и повечето новозеландци. С грим и костюми.
Трудно е да срещнете новозеландец, който да не е участвал в масовките. Всеки е играл орк или елф, или е садил зеленчукови градини в Хобитово, грижил се е за конете, изработвал е доспехи, строил е декори или по друг начин е участвал в продукцията. В дните след раздаването на Оскарите, новозеландците се поздравяваха един друг с успеха. Дори непознати. И с основание - от министър-председателката, която създаде министерство, отговарящо за "Властелинът на пръстените", до последния орк, кривящ муцуна пред камерата, всеки пълнолетен гражданин на страната може да се похвали с лични заслуги и участие.
Дори трилогията за Властелина да не заслужава чак всичките си Оскари, то определено заслужава уважение за приноса си към новозеландската икономика и национално самочувствие.

Изумително е колко много хора в Нова Зеландия живеят доброволно или дори умишлено на места, до които няма пътища или пътищата са непроходими през по-голямата част от годината, или могат да се ползват само при отлив, или пък само със специално разрешение на местния маорски старейшина, за да не се обезпокоява танифата - маорски воден дух, който живее в езерата, блатата и други влажни места.

Ние обичаме нещата да се преливат и смесват, да бъдат непредвидими и необичайни. Като брега, който е и вода, и суша,като залеза, който е едновременно светлина и мрак, и като пролетта, която е прохлада и топлина.

... дълг на слънцето е да свети, какво да се прави, ако все пак това предизвика пожар?

Шляенето е висша форма на радост от изтичащото време.

Мъжете винаги си мислят, че са незаслужено обичани ... Или се надценяват, или се самобичуват. И никога не гледат любовта в очите... Когато проумеят, че някой ги е обичал, този някой е вече много далеч.

Да можеш да оставиш някого да си отиде в точния момент е по-важно, отколкото да го срещнеш в подобен.

Правя разлика между жена, с която спиш, и любовница. Първата е стихиен бунт, втората - осъзната революция, която може да доведе до смяна на режима.

Ако ти е писано да ходиш по опъната жица, това и правиш. Няма да си нарисуваш линия върху пода я. Рано или късно се качваш там горе, на високото.

Нека ти кажа какво е анонимността за един актьор. За мен е много важна. Затова се дърпам толкова много от интервюта.Когато един път научиш лични неща за един актьор, започваш да разгадаваш работата му, докато я наблюдаваш.
... Дори когато ходя на театър, у мен има желание да не отивам зад кулисите.Просто защото искам да запазя в съзнанието си само видяното. Не искам да разбивам илюзията.

Колко време трае любовта и колко страданието, което постепенно, но трайно се настанява на нейно място, а после отстъпва на хладината - първо едва доловима, като близване на бучка лед с върха на езика, а после - като полъх на фризера, отворен рязко в топъл ден.

Леглото е общо.
Възглавницата не.
Янош Пилински

Погледна ръчния си часовник. Времето ли отминаваше или животът му?

... отдавна бе разбрал, че има само едно възможно обяснение защо баща му неизменно рисува един и същи мотив. Така той успяваше да държи на разстояние всичко, което постоянно се менеше около него. В картините си той беше господар дори и на хода на слънцето. То стоеше там, неподвижно, фиксирано, винаги на една и съща височина над залесените планински ридове.

Родителите искат да дадат нещо на децата си. Почти никога не уцелват онова, което е нужно. Децата получават е неограничено количество чувство за вина. Най-близкото чувство до любовта. Децата се научават да се държат прилично, да не показват чувства, да бъдат хладни, да преценяват правилно.
Един ден децата се събуждат и започват да усещат липсата на естественост. Дълбоко разравят своето отвътре. Родителите ги няма, за да ги напътстват или да им пречат. Вече са съвсем сами, а трябва да взимат решения. Оказва се, че не знаят как. Не знаят кои са самите те, за да обяснят на децата си. Децата им са още по-объркани. Те също изпитват чувство за вина. Към баби и дядовци, към родители, към себе си, към бъдещите си деца. Успяват понякога да се приближат до любовта. Вятърът я отнася.
Много духа.

Какво ще търсят после децата ни сред шарените и черно-бели картинки, какво ще запомнят, кое ще предадат на забравата и ще надраскат, скъсат, срежат в детската си несъзнателност? Дали винаги остава тъкмо желаното от нас, или напук на образите, които цял живот градим, само бледи копия, откъслечни черти, собствените ни фрагменти, разбъркани и попилени, биват заснети в главите на тези след нас?