Цитати на NeDa

"Писателят цял живот търси истинските думи. В своето търсене той преминава през страшни безводни пространства, където глъчката на другите думи е толкова страшна, че е по-страшна и от тишината"
Йордан Радичков

По повод следното описание на една битка в разказа "Конармия" (Исак Бабел):
"Ура"-то стихна. Канонадата се задави. Един ненужен шрапнел се пръсна над гората. И ние чухме великото безмълвие на сечта",
Пауновски пише:
"Не разбирам от финанси. Може би това описание струва милиони."

"Когато за първи път записвам някой разказ, ръкописът ми има отвратителен, просто ужасен вид! Това е сбор от няколко, повече или по-малко, сполучливи късове, свързани помежду им с най-досадни служебни връзки.
Оттук започва и работата. Аз проверявам фраза след фраза. Най-напред изхвърлям от фразата всички излишни думи. Нужен е остър поглед, защото езикът ловко крие своята смет.
Когато сметта е изхвърлена, проверявам свежестта и точността на всички образи, сравнения, метафори. Сравнението трябва да бъде точно като логаритмична линийка и естествено, като мириса на копър."
из изповедта на Исак Бабел за творческия процес при него

Шофьорът караше бързо; дърветата падаха като покосени, телеграфните стълбове хвърчаха назад, селските къщи политаха една към друга като върху разлюляна картина, километражните камъни се открояваха със своята белота, но бързаха да изчезнат преди да разчетем цифрите върху тях, и по бурния вятър, който ме шибаше в лицето, разбрах, че се носим напред с шеметна скорост.

... жените винаги реагират изненадващо силно на чувства, на илюзии.

Илюзиите не се смъкват със същата лекота, с която спада живакът в термометъра.

... тъкмо по безумствата човек би могъл да съди за величината на дадена страст.

Ала халюцинациите сред мрака са като цветя в оранжерии, там те избуяват по-трескаво и по-тропично, покълват в знойната почва и ексцентрично се сплитат в ярки лиани, които пристягат гърлото; най-абсурдните кошмари се оформят със скоростта на сънища и препускат из нажежения мозък.

...смелостта често не е нищо друго, освен обратната страна на малодушието.

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Колко дълго вярва едно дете?

Жената ужасява с почти безграничната си способност да се приспособява и когато се връща от друг, не е същата; ако връзката продължи известно време, тя се разпростира до духовните интереси, мненията, преценките ѝ. Понеже отивайки при друг, жената стига по-далеч от мъжа, тя трябва да се преструва , когато се върне, дори в най-обикновени разговори;

... познавам ревността, с която не може да се справи нито едно образование. Напротив, образованието само я натрупва, докато тя стане съвсем първобитна.

мъж, който никога не ще проумее, че добротата му тиранизира другите...

Жената е човек, преди да я обикнеш, понякога и след това; ала когато е обичана, тя е чудо, значи неудържима ...

за съжаление излишните разговори в живота не се зачеркват...

У нас се усъвършенства способността да различаваме чувствата, които изпитваме и които сме изпитвали.

И ето че после, докато другият вече спи, чертаете планове, каквито си правят затворниците, ето че нощем сте решени на всякакъв обрат, на бягство, дръзки и вдетинени, и не от страст, а от копнеж по страст, ето, че стягате куфарите.

Лила вярва, че с времето порядъкът се въдворява от само себе си, тя вярва в добрите джуджета, и това е трогателно.
Само човек, който не е в хармония със света, се нуждае от порядък, за да не загине. Лила е в хармония със света.

Актьорът, който трябва да изиграе куц човек, не е нужно да куца на всяка крачка. Достатъчно е да куца в подходящия момент. Колкото по-пестеливо, толкова по достоверно. Цялата работа обаче е в подходящия момент. Ако куца само когато знае, че го наблюдават, създава впечатление на симулант. Ако пък куца постоянно, то забравяме, че куца. Но ако понякога си дава вид, че изобщо не куца, и започва да куца, щом стане сам, ние му вярваме. Това като поука. Дървеният крак в действителност куца непрестанно, но ние не го забелязваме непрестанно, ето кое трябва да пресъздаде изкуството на превъплъщението: неочакваните мигове, само тях. Внезапно подсетени, че този човек куца, ние се засрамваме, задето сме забравили за страданието му, и срамът ни въздейства убеждаващо ...