Цитати на NeDa

Животът е това, което помним от него.

Правех си сама психоанализа, а това е съсипващо, жалко и нечовешко. Самотата е най-голямото нещастие. Осъзнатата самота. Сигурно затова така отчаяно човечеството търси друг разум, защото като цяло не е особено щастливо насаме със себе си.

Приспан от тяхната доброта, би се сгушил отново под своята безметежна детска завивка ...

... в много случаи лудостта е значително по-веселото бягство от реалността.

... думите са съвсем неточни и безсилни, тъй като всъщност не отразяват нищо. Поне що се отнася до чувствата ...Разговорът е опаковъчна хартия, в която омотаваме своята личност, за да изглеждаме по-хубаво пред останалите ...

... защото жената или се обича, или се изоставя.

Как се чувствах? ... като внезапно преместена от настоящето в миналото. Зачеркната в регистъра, в телефонния указател, в албума със снимки. Изтрита от списъка. Унищожена.

... би се оплакал малко от несправедливия факт, че светът не е така устроен, че любовта между двама души да престане едновременно, ако това трябва вече да се случи, а вместо това се създава тази черна дупка от тъга на едната страна, а на другата - усещане за вина.

Четем се помежду си като книги.

За влюбения мъж, всички жени са само жени, освен тази, в която е влюбен: за него тя е човек.
За влюбената жена всички мъже са човеци с изключение на този, в когото е влюбена: за нея той е мъж.

И веднага дръннаха тънки звуци, толкова разпокъсани, сякаш кокошка се разхождаше по арфа.

Улиците бяха празни, светли и безслънчеви. Трамваи не се чуваха. Само уличен пазач с прошарена брада,...метеше булеварда.Той вдигаше тежко и падащо веднага надолу облаче пясъчен прах и бавно се движеше към мен - като пергел, на който той беше острият край, а метлата с дълга дръжка - графитената приставка, която чертаеше полукръгове ...

Такива целувки прекалено засягат сърцето, та да действат на тялото.

Минаха две седмици и през това време чувството ми за щастие ставаше от ден на ден все по-неспокойно и трескаво, с примес от нервната тревога, вероятно присъща на всяко щастие, което прекалено плътно се сбива в няколко дни, вместо тънко и спокойно да се ширне за години.

Сякаш от собствен влюбен опит се убеждавах, че може красиво да говори за любовта само онзи, за когото любовта се е превърнала в спомен, че може убедително да говори за любовта само онзи, у когото е засегнала чувствеността, и че трябва да мълчи за любовта онзи, когото е ударила право в сърцето.

Удивително нещо е отдалечаващият се гръб на несправедливо засегнат и завинаги отиващ си човек.

За щастие нещата, които ме занимават, нямат тегло.
Миналото, тъгата и литературата - само тези три безтегловни кита ме интересуват.

Куршумите скимтят и пищят. Техният поплак расте непоносимо. Куршумите раняват земята и се забиват в нея, треперейки от нетърпение.

Селото плаваше и отичаше; червена глина течеше от тягостните му рани. Дъждът шибна ракитите и отмаля. Вечерта излетя към небето като ято птици ...

Отново заваля дъжд. Мъртви мишки заплуваха по пътищата. Есента обкръжи със засада сърцата ни и дърветата, голи мъртъвци, поставени на два крака, се залюляха по кръстопътищата.