Цитати на NeDa

Камбана

Пеперуда се блъсна в камбаната.
Никой не чува.

Селце
Селце на хълма.Под селцето -
рекичка, шипка и щурче.

Каквото шипката прошушне,
щурчето в миг го отрече.

Един старик върви по пътя
и с кончето си разговаря.

Пролае пес, петел пропее
и времето си изтече.

Но до мига, в който съществуват хора, които са готови да обърнат земята, за да намерят интересуващата ги книга, пясъкът на бездуховието няма да ни засипе.

Нека всяка година, когато дойде 21 март, Международният ден на поезията, не забравяме да честитим празника на всички знайни и незнайни, които нощем се разбуждат, защото под сърцето им като кит в океана се е преметнала една дума. Онези, които чуват в полета на водното конче грохота на хеликоптера. Онези, които знаят колко точки има калинката на гърба и колко са дълги зъбите на тигъра. Онези, които знаят как да подредят думите тъй, че да стигнем далеч - чак в пустинята, при хекзаметъра на морския бряг или до подгръмотевичните планински върхове, където светкавиците изписват йероглифи.

... аз гледах гаргите на отсрещния покрив. Гаргите, най-обикновените, най-българските птици. Не величествените и митични гарвани, не умните врани, не вездесъщите свраки. Гаргите.
Те живеят край огнищата. Те изпращат българина, но те го и посрещат, когато българинът се завръща; особено през зимата. В тях няма трагика, няма патетика, има делнично чувство за дом ...

Всяка пролет трийсет и два милиона лястовици политат към Европа, редовно съобщават медиите.
Ако не е Поетът да ни ги покаже, така и няма да ги забележим цяло лято. Нито ще забележим кога отлитат. Ако не е Поетът!

"Писателят цял живот търси истинските думи. В своето търсене той преминава през страшни безводни пространства, където глъчката на другите думи е толкова страшна, че е по-страшна и от тишината"
Йордан Радичков

По повод следното описание на една битка в разказа "Конармия" (Исак Бабел):
"Ура"-то стихна. Канонадата се задави. Един ненужен шрапнел се пръсна над гората. И ние чухме великото безмълвие на сечта",
Пауновски пише:
"Не разбирам от финанси. Може би това описание струва милиони."

"Когато за първи път записвам някой разказ, ръкописът ми има отвратителен, просто ужасен вид! Това е сбор от няколко, повече или по-малко, сполучливи късове, свързани помежду им с най-досадни служебни връзки.
Оттук започва и работата. Аз проверявам фраза след фраза. Най-напред изхвърлям от фразата всички излишни думи. Нужен е остър поглед, защото езикът ловко крие своята смет.
Когато сметта е изхвърлена, проверявам свежестта и точността на всички образи, сравнения, метафори. Сравнението трябва да бъде точно като логаритмична линийка и естествено, като мириса на копър."
из изповедта на Исак Бабел за творческия процес при него

Шофьорът караше бързо; дърветата падаха като покосени, телеграфните стълбове хвърчаха назад, селските къщи политаха една към друга като върху разлюляна картина, километражните камъни се открояваха със своята белота, но бързаха да изчезнат преди да разчетем цифрите върху тях, и по бурния вятър, който ме шибаше в лицето, разбрах, че се носим напред с шеметна скорост.

... жените винаги реагират изненадващо силно на чувства, на илюзии.

Илюзиите не се смъкват със същата лекота, с която спада живакът в термометъра.

... тъкмо по безумствата човек би могъл да съди за величината на дадена страст.

Ала халюцинациите сред мрака са като цветя в оранжерии, там те избуяват по-трескаво и по-тропично, покълват в знойната почва и ексцентрично се сплитат в ярки лиани, които пристягат гърлото; най-абсурдните кошмари се оформят със скоростта на сънища и препускат из нажежения мозък.

...смелостта често не е нищо друго, освен обратната страна на малодушието.

През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.

Колко дълго вярва едно дете?

Жената ужасява с почти безграничната си способност да се приспособява и когато се връща от друг, не е същата; ако връзката продължи известно време, тя се разпростира до духовните интереси, мненията, преценките ѝ. Понеже отивайки при друг, жената стига по-далеч от мъжа, тя трябва да се преструва , когато се върне, дори в най-обикновени разговори;

... познавам ревността, с която не може да се справи нито едно образование. Напротив, образованието само я натрупва, докато тя стане съвсем първобитна.

мъж, който никога не ще проумее, че добротата му тиранизира другите...