Цитати на NeDa

Всеки приличаше на образ от карти за игра - с едното лице нагоре, а другото надолу.

За да се почувстваш водорасло, трябва да се натопиш във водата.

Посребрял, хладнокръвен, уравновесен, опитен, безразличен, наблюдателен, с удължен профил и небръсната изисканост ...

... Грешките и мъките от миналото трябва да останат там, където им е мястото. В миналото.

Без Марга градът изглеждаше различен. Очите ми виждаха други неща. На тротоара имах нужда от пространство за един човек ...

Връзката с жена те изолира неусетно. Светът на двойката е егоистичен, самодостатъчен си и те затваря като в някакво яйце. Страстта, малките радости и традициите, създадени от двамата, представляват предпочитаното им меню.

В края на краищата всички си имаме по-големи или по-малки илюзии. Всички си имаме своята доза лудост и ненормалност. Светът все пак е една голяма лудница ...

Никое изчезване, колкото и съвършено да е то, не е без остатък. Когато отрежеш дървото, корените остават ...

... всички имаха спокойни, усмихнати изражения. Той ги заразглежда един по един. Невероятно, не видя нито един, който да стои намръщен. Там можеше да намериш цялата гама от леки, окачени с кабърчета за крайчетата на устните слънчеви физиономии, до разлети, граничещи с преобразяване усмивки. Събиране на сервитьори, тържествено заключи той вътрешно.

Човек не може цял живот да преживява разрива на най-истинските си дни, не, може, но не бива! Тази любов е все още толкова топла и силна, че ако се оставя да я препреживявам, тя е напълно способна да ме разруши. А не ме ли разрушава всичко останало ?

...исках да създадем едно пространство на тишина и хармония, което да ни огражда от всичко около нас. Да бъдем малко-малко един до друг, малко спокойни от това и такова едно мъничко като копче щастие.

Музиката сякаш полагаше бинтове, напоени с целебна течност върху разранената ѝ душа.

Мария замълча ...Ако беше избълвала само част от напиращото в нея, щеше да заприлича на необичана молеща ...

Но ако не беше ти, с кого щях да си говоря в нощната безсъница? С кого щях да се карам? Сигурно малко хора разбират колко е важно да има с кого да се скараш. Да го обвиниш за собствените си сривове, за непостигнатото, оставено по средата. На кого щях да прехвърлям глупостта, безволието, мързела си, безсърдечието, сковаността, егоизма, мъничките подлости, своята зле прикривана лошотия?

Ненавиждам очакването.То ме преследва. Вселило се е в гърдите ми и е неизтребимо. Ненавиждам агресивността му. Особено когато искам нещо. Нещо особено важно. Или което ми изглежда важно ... Усещането е, че точно камък ти е легнал на сърцето. Освен това очакването е телефон. В сърцето на очакващия се е настанил един телефон, сърцето се е втренчило в него, но няма ни звън, ни съобщение. Едно цяло лято го чаках да звънне... Телефонът не звъни, за да отмести камъка поне за малко ...

Младостта беше едно дълго, неусетно време, изпълнено със задъханост и "трябва".

Откъде знаех, че разполагам с толкова много бъдеще?

... когато човек постъпи правилно, после се учудва колко лесно е било да го стори.

Не всеки може да има свобода и да остане непоразен от нея. Това е само един от многото начини живот ...

Но мале нека да ти каже - от ден бех у тая къща, от век те обичах, сине!