Цитати на NeDa

Споменът не е отрицание на забравата. Споменът е форма на забрава.

Спри този миг,
докато има още миг.
За да не дойде времето безлико,
да пропълзи на лапи котешки
и да те грабне.
Докато те обичам; докато любовта ми пада
като любов, отронена от лист на цвят,
вземи ме.

Така или иначе, пътища няма - пътищата се правят с ходене!

Бедният ми ... аз му бях приготвила вечеря за богове с вино от кръвта ми и ястия от духа ми, ... а той е искал чиния с боб, която да отопи със залък и да си оближе пръстите ...

Морето нямаше как да се види оттук, макар че присъствието му се усещаше.Малко по-шумна тишина, малко по-солен въздух. Мъгла, която се срамува да се покаже в пълния си вид, но прави далечината сива.

Обичам онези безкрайно тихи часове, когато нощта уморено си отива, сякаш смирена пред края си,а денят отново изпълзява над хоризонта, теглейки на гръб слънцето, което неотлъчно го следва от милиарди години ...

Душата ми е зимен плаж, покрит с крехките скелети на отдавна умрели чайки ...

- Какво е есента?
- Златен прах от мъртви цветя.
- Какво е зимата?
- Кристална пустош, посипана с пух.
- Какво е пролетта?
- Цветни стъкла с гирлянди от надежда.
- Какво е лятото?
- Горещата въздишка на безкрайността.

Има някаква тъга в смяната на сезоните - в това,как единият едва забележимо започва да избледнява,как силата му намалява и белезите на упадъка му стават все по-видими и все по-необратими,а присъствието на другия плахо започва да се усеща и да набира сили,докато един ден цялата му красота се излее с пълни шепи върху природата и той удобно се настани на трона на предшественика си така,сякаш никога няма да си тръгне.Но само след няколко месеца и неговата гордост започва да се пречупва и прастарата история се повтаря - когато вечните закони превъртят със скърцане колелото на времето, за да покажат на всички,че нищо не е вечно и всичко някога свършва.

Тежките паяжини, замрежили незабелязано всяко ъгълче на еднообразния ми живот, изведнъж бяха махнати и някой бе отворил прозорците на душата ми, за да нахлуе през тях свежата прозрачна кръв на изненадващата любов.

Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.

Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.

Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?

Човек узнава само до онази граница, до която желае.

Щастието е рядко, но много силно чувство, което обаче за разлика от всички останали за миг лекува, осмисля, мотивира и изпепелява тъгата, дори тя да е била продължителна. То е енергиен източник и когато ти се случи, е въпрос на емоционален стандарт и опит да го разпознаеш и да се възползваш от късмета си. Научете се да сте щастливи, това спасява животи!

Театърът е моментно случване, за което след това няма доказателства.Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш, те изчезват, но остава много въздух за дишане.

Всяко нещо, което не е онова, което искаме да е, най-често ни кара да го намразим.

Когато човек общува от разстояние, намира малко думи, които много да означават ...

Тя, светлината, изглежда си намира човеци, които най-добре да я отразяват и ги пълни догоре, до върха на косите, до дъното на очите ...

Не включвай печката, преди да си наясно какво смяташ да готвиш!