Цитати на NeDa

Но страстта е като наркотик: това, че познава разрушителното му действие, никога на никого не е попречило да се самоунищожи ...

Да се интересуваш от живота на писателя, защото харесваш книгата му, е все едно да се интересуваш от живота на патицата, защото обичаш пастет.
Маргарет Атууд

Тя притежаваше някаква много странна "сгъваема" интелигентност. Можеше да я показва и скрива когато си поиска.

Тя си напомни, че това, което се пада случайно в живота на повечето хора, се превръща в дълг, който те си вменяват: да бъдат добри, да са верни на идеята да са добри. Добра дъщеря. Добра майка. Безкрайно, героично търпелива. Тази хипертрофия на аза можеше да бъде ужасяваща.

Най-голямата самотност в живота ни идва от неохотата ни да се изразходваме, да се размърдаме. Ние все потискаме вътрешния си климат, позволявайки си удобството на отлагането, на репетициите.

Споменът можеше да се набучи на клечка и да се смуче с наслада като захарно петле, на което никога не можеш да се наситиш.

Десетилетията съсухрена самота го бяха превърнали във воайор на собствения си живот ...

Чрез сферата на еротичното се приближаваме най-плътно до необузданата половина на своята природа. В човешката личност съществува част, която не подлежи на класифициране. Именно това трябва да се научим да приемаме. И да бъдем готови да посрещнем страстта без през всеки прозорец да се промъква мисълта за срама. Защо трябва всичко да е пригладено с ютията на доброто и злото?

У дома - тези думи бучали в ушите му, докато крачел на север по селските пътища, думи, по-сладки от разнасящите се птичи песни, думи, които го засищали като хляб, дебело намазан с масло.

Всеки има в живота си глави, които препрочита рядко и в никакъв случай на глас.

Те мислеха, че Отава е град в южната част на щата Илиной, а Торонто се намира някъде в северните области на Охайо. Сякаш огромна гума се беше спуснала от небесата и бе изтрила горната част на континента.

Когато размишляваме за миналото, ние сме склонни да приемаме, че хората са действали по-простичко и са ги водели първични и необуздани сили. Приемаме, че предците ни са се стремили към по-възвишени неща в сравнение с нас и са имали по-целеустремена умствена нагласа , вярваме например, че първите учени са преследвали целите си с непоклатима "всеотдайност", а художниците са творили под напора на някакво несекващо "вдъхновение".
Но в това няма нищо вярно. В своите копнежи хората, живели преди нас, са проявявали същата вятърничавост, нелогичност и непостоянство, както днешните хора.

Копчетата на ризата на баща ѝ, блестящи като диря от сълзи.

Животът е безкрайно събиране на свидетели. Сякаш имаме нужда да ни видят и срама, и чудатостите, имаме нужда да ни обръщат внимание.

... едни писатели притежават дарбата да скриват себе си - Толстой например може да сътвори един герой и да ни остави насаме с него.

Благодарение на гениалното си отношение към факта Дефо постига ефекти, възможни единствено за великите майстори на описателната проза. Стига му да каже една-две думи за "сивотата на утрото", за да нарисува живо едно ветровито зазоряване.

"Робинзон Крузо"... е шедьовър и е шедьовър най-вече защото Дефо се е придържал към личното си чувство за перспектива. Ето защо той ни дразни и ни оскърбява на всяка крачка. Нека огледаме темата по-общо и повърхностно и да я сравним с нашите предубеждения.Това е, знаем, историята на един човек, изхвърлен след много опасности и премеждия сам на пустинен остров. Подобна представа - опасности, самотност и пустинен остров - ни стига, за да събуди очакването за някаква далечна земя на края на света; за изгряващо и залязващо слънце; за човека, отделен от ближните, който размишлява самотен, върху характера на обществото и странната човешка съдба изобщо... Зачитаме и всяка нова страница ни опровергава. Няма изгреви и залези; няма ни самотност, ни човешка душа. Пред нас е, напук на всичко, опулило се в очите ни, не друго, а едно глинено гърне... Очевидно ще трябва да променим нагласата си. Реалността, фактът, материята ще властват над всичко, което следва. Припряно трябва да променим пропорциите; Природата трябва да скрие пищните си багри; тук ще я използваме единствено като причинител на засуха и източник на вода; човекът трябва да се сведе до нивото на животно -борбено и с инстинкт за самосъхранение...

Сам-сами трябва да се покатерим на раменете на писателя и да гледаме през неговите очи дотогава, докато и ние като него проумеем реда, по който степенува главните неща ...
из "Робинзон Крузо"

Но и като читатели ние носим свои отговорности и дори своя тежест. Равнището, което повдигаме, и преценките, които правим, се прокрадват във въздуха и стават част от атмосферата, вдишвана от писателите, докато творят. Чувства се едно влияние, с което те се съобразяват дори да не е било отпечатано в пресата.
И това влияние, ако е благотворно, ако е жизнено, индивидуално и искрено, може да бъде твърде ценно именно сега, когато литературната критика е в истински застой, когато на книгите се гледа като на животинска върволица в панаирджийско стрелбище, и критикът разполага само с една секунда, в която да зареди, да се прицели и да гръмне, и не бива да му се сърдим, ако е взел заека за тигър, орела за кокошка или изобщо не уцели и халоса заряда по някоя кротичка крава, запасла се оттатък в полето. Ако зад заблудените изстрели на пресата авторът почувства, че има и друга една критика - мнението на хората, тези, които четат единствено от любов към четенето, и преценяват с голяма симпатия, но и с голяма строгост, това няма ли да подобри качеството на неговата работа?
из "Как трябва да се чете?"

Тъй като единственият съвет, който може да се даде за четенето, е, да не се приемат никакви съвети, да се следва собственият инстинкт, да се използва собственият разум, да се стига до собствени заключения.
из "Как трябва да се чете?"