Цитати на NeDa

Хората трябва да гледат картини на една ръка разстояние, не от другия край на стаята. Трябва да ги гледат от дистанцията, от която ги е рисувал самият художник. Те са субекти, не обекти.

- Да.
Изрича го на един дъх, заявление, въпрос, порицание, обещание - всичко в думата "да".

Трудно е да бъдеш художник, съпруг и баща едновременно. Всяко от тези занимания изисква цял живот, а аз имам само един, при това най-вероятно кратък.

От липса на доверие ръждясва душата.

Колко трудно виждаш понякога! Дали взирането ти пречи да видиш?

Мъжете са просто място за паркиране, което жените запълват.

Така в хотел "Тихота" всяка вечер бе бременна от очакване,издута до спукване.Никой не идваше,не спираше никаква кола и въпреки това целият хотел бе подготвен като някакъв мюзикбокс,в който някой ненадейно ще пусне монета и той ще почне да свири,хотелът бе като оркестър,чийто диригент е вдигнал палка,всички музиканти са в готовност и съсредоточени,но палката все още не подава знак...Нямахме право нито да седнем,нито да се облегнем,трябваше или нещо да оправяме,или да стоим прави,леко подпрени о помощната маса,дори ратаят стоеше насред осветения двор в наклон напред над дръвника с брадва в едната ръка и с цепеница в другата,и също чакаше да му се подаде знак,за да задейства мелодично брадвата му и целият хотел да се задвижи,като на стрелбище,където всички пружини са натегнати,но все още никой не идва,за да може после изведнъж,като пристигнат посетители,заредят пушките със сачми и улучат мишената,механизмите да се задействат...Напомняше ми приказката за Спящата красавица,как всички са застинали в позата,в която ги е застигнала клетвата,за да може после,докоснати от вълшебната пръчица,да довършат всички наченати неща...

местността наоколо бе твърде мокра, сутрин имаше толкова роса, че се късаше като завеси, като в броеница се стелеше върху всяко стъбло, върху всеки лист, докоснеш леко някое клонче и росата се разсипе като скъсан гердан.

... невероятното стана реалност.

Него ден заваля и сняг, снежинки като пощенски марки ...

веднъж ми докладваха, че е пристигнал и се е настанил при нас някакъв писател, който се казвал Стайнбек ... приличаше на морски капитан или пират ...

пред очите ѝ отново се спусна завеса, онова перде на мига, в който жените изпадат не само в несвяст, а в който се отърсват и от последните си задръжки и дават път на това, да се върши с тях всичко, принадлежащо към отварянето на един друг свят...

... аз се засмях и му казах, че не съм дошъл да се разходя ... ами да се обеся. Но шофьорът не ми повярва, сериозно ли, засмя се, и с к'во? Аз наистина нямах с какво, затова отвърнах, че с носна кърпа, а таксиджията слезе от колата, вдигна предния капак и взе да търси нещо там, после на светлината на фенерчето ми подаде някакво въженце ...засмя се и направи примка, размаха я пред очите ми и без да спира да се смее, взе да ми дава акъл как най-правилно да се обеся ... сетне проточи глава от сваления прозорец и извика, приятно бесене!, и потегли, като присветна със светлините за поздрав, а преди да излезе от горичката, натисна клаксона ...

... беше тихо, чуваше се само вятърът във въздуха, който ухаеше и можеше да се яде като сладолед, като невидим разбит на пяна сняг, почти можеше да се яде с лъжичка, имах чувството, че ако към него си взема кифла или парче хляб, направо мога да го отпивам този въздух, като мляко.

Той се мъчеше, сложил сякаш наочници на своето внимание, да не вижда нищо друго, освен блясъка на свещите пред иконостаса, иконите и служещите;
из "Отец Сергий"

Ескимосите имат петдесет и две названия за снега, понеже снегът е нещо важно за тях. Би следвало да има не по-малко думи и за любовта.

Бързо прехвърлям през ума си моята версия за него - за живота ми, - проверявам я, като че е алиби.

Джо гребе така, сякаш разбърква езерото с черпак ...

... както винаги сдържан, прилича на затворен куфар.

Времето за четене винаги е откраднато. Може би тъкмо затова метрото се оказва най-голямата библиотека на света.
Франсоаз Саган