Цитати на NeDa

След като си способна да рухнеш с пълна сила, защо не използваш същата енергия, за да се крепиш жива и здрава и да си гледаш работата ?

- Вземи се разболей някой път и си иди на свиждане, и ще разбереш колко си нетактичен!

- Много обичам да пътувам с влак. Ожениш ли се, не можеш вече да се вредиш да седнеш до прозореца.

Щом тя си е решила да кара нервна криза, най-малкото, което можем да сторим, е да се погрижим да не я изкара на спокойствие.

Намасте

Тъгата в мен
разпознава тъгата
в теб.
Здрависват се,
сближават се.
Откъде си?
Как попадна тук?
Питат се,
отговарят си.

Стигаше ѝ една малка пролука през сивите облаци, за да получи усещане за безкрай, за отвъдно.
из "Колко хубаво!"

Тази пролет Мима все гледаше към небето, сякаш никога не го беше виждала. Хората виждат небето, когато то е кървавочервено или ниско надвиснало с тежки дъждовни облаци, или с оня наситен светлосин цвят, от който ти иде да хвръкнеш. В такива моменти няма как да не го видиш.
Тази пролет Мима гледаше небето дори когато то не изнасяше пищни спектакли. Гледаше го дори тогава, когато то не беше за гледане. А небето над София почти всеки ден е такова - сиво, прихлупено, скучно.
- Колко хубаво! - възкликваше тихичко Мима и го снимаше.
Беше направила стотици снимки на сивото скучно софийско небе и ги показваше на всички. Малко хора споделяха нейния възторг. На снимките обикновено се виждаха грозни панелни блокове с белезникаво небе, което, колкото и да се напънеш, няма как да харесаш. Хората обичаха Мима, искаха да я зарадват и се напъваха докрай.
- Да - казваха те. - Много е хубаво!
из "Колко хубаво!"

Зрелостта на жената си личи и по това, дали тя може да разпознава различните начини, по които мъжете обичат жените.
из "Човекът без самоличност"

Дърветата все още бяха голи, но зеленото някак се подразбираше. Мима най обичаше точно този стадий от пролетта, когато зеленото се подразбира, без да го има, а зажаднялата за зелено душа, сякаш го вижда да прозира във въздуха.
из "Среща"

Когато един разход носи щастие, той е оправдан.
из "На почивка"

да обичаш винаги е много по-ценно от това да бъдеш обичан. Когато обичаш, можеш да движиш и да спираш цели светове. А ако те обичат, без ти да обичаш, накрая ще изпаднеш в летаргия.

Ако някой ден ти потрябва вълшебство, иди на Капри ...

Невероятно е как отделното дърво ни пречи да видим гората.

Да забравиш да се смееш. Недопустимо, независимо от възрастта. За детството обаче е смъртен грях.

Всяка двойка си има свои закони - как да спори, как да прави любов, да прощава и дори как единият да упреква другия.

Обхвана с поглед залата като с ласо.

Двамата с Ник си подхождаме. Аз съм малко повече, той е малко по-малко. Аз съм бодлив храст, прораснал благодарение на прекалено голямото внимание на родителите ми, а той е мъж с милион рани, нанесени от баща му, идеални за моите тръни.

Бетси седна срещу нас, извила настрани долепените си крака, като наклонената черта на компютърната клавиатура. Красиво/професионално.

Приятелите виждат повечето свои недостатъци. Съпрузите виждат всички.

... любовта събужда желанието да бъдеш по-добър човек, така е. Но може би истинската любов ти позволява и просто да бъдеш такъв, какъвто си.