Цитати на NeDa

Как яростно духа вятърът днес, напразно налага стъклата на прозорците с меките си юмруци. Това е точно онова есенно време, бурно и ясно, което винаги съм обичал.

- Поне си свали палтото - казах.
Но защо поне? Що за нещо е това разговорът между хората?

- За бога, без мелодрами! - изсъска. - В края на краищата нищо не е станало, просто умирам.

Лек ветрец целуна плажа и се затича по него на верев под извилия се слой сух пясък, после хукна по повърхността на водата и я насече ма малки остри метални отломъци.

Сетне напред излезе високата и слаба, но все още изправена и държелива фигура на достойния възрожденец, просветител и книгоиздател и без много церемонии грабна ножиците и с простичкото си слово, което изглежда, бе девиз на живота му "За теб мили роде", преряза трицветната лента. В същия миг възрастните и главно децата се юрнаха нагоре по хълма, та той, Дядо Данов, уж главното действащо лице на церемонията, изведнъж се оказа на опашката.

Хиляда китове скитници; хиляда китове без опашки; хиляда опушени китове; хиляда глухонеми китове; хиляда китове клюкари; хиляда триъгълни китове;

- Искам да кажа следующото, господа - рече той тихо и някак унесено. - Ако постъпката на господина Василева и да е опърничава, ако и да ни се вижда малко смешна, но аз ви уверявам, че ако и занапред повечето от служителите на България биха били подражатели на господина Василева, то вашето отечество би заприличало на обетована земя.

Парата танцува по пътя си към тавана като неорганизирани сълзи.

Гледахме се в очите, задоволени до състояние, толкова близо до най-чистия покой, който човек може да ги представи, без да е мъртъв.

Колкото повече пораства човек, толкова повече се смалява светът. Нивите стават обозрими и стаята ти умалява. Науката по ефективен начин замита всички магически формули ... И през цялото време нараства неразбирането. Истините се нареждат на опашка с намачкани билетчета с номер в ръка. Next please.

Но аз мълча, мама също мълчи. Убиваме се една друга, своите отношения убиваме, с мълчание. Така е било винаги и така ще бъде винаги, ако човек не казва онова, което мисли ...

Освен това мама е свикнала да получава обратното на това, което иска. Струва ми се, че така свикваш, ако си мама.

Имаше един късичък път, който мечтаеше да бъде въртележка.
- И без това съм съвсем късичък - мислеше си пътят, - просто един хвърлей място. Ако можех да завия на колелце, щях да бъда чудесна въртележка!
Вечерта пътят си изми пътните знаци и заспа.
Тогава дойде един вълшебник със своята свирка и униформа. Хвана двата края на късичкия път и ги върза здраво. После повдигна получилото се колелце на четири клона и изсвири тихо три пъти със свирката.
И хоп!
Щом се събуди сутринта, късичкият път зяпна от учудване. Колите се въртяха ли въртяха по него.
- Истинска въртележка! - провикна се един шофьор и натисна клаксона.
Късичкият път само се усмихна щастливо.

Не знам дали тя все още плаче, докато чисти плевели в дъжда и смята, че никой не забелязва, че плаче.
Има разлика между сълзи и капки ...

За разлика от нея, аз съм затворена и напрегната, като усмирителна риза XS.

Иска ми се да кажа, че съм прекалено голяма, за да играя. Всички си играят, но когато човек порасне малко, се казва, че общуваш.

Юлският ден изглеждаше, че ще бъде горещ. На разсъмване бе преваляло и прашното шосе сякаш боледуваше от шарка. Земята издишваше мирис на мокри стърнища и бурени.

После, когато градският часовник удареше десет - бавно, протяжно, сякаш след всеки удар размисляше за безполезността на времето - и звънът дълго и меланхолно трептеше, над смълчания град се понасяше грозният вик на арменеца - вик без отговор, - който зовеше за помощ и заглъхваше в студеното мълчание, успокоен от едва чутия шепот на Янтра.

Морето още отзарана
си върза панделки от пяна,
разби се във скалите - "бух"-
и пръсна сто чувала пух.
Гърбици пенести издигна,
накъдри крайчета, премигна
и близна пясъка златист,
като че е паница с грис.

- На какво ви прилича буквата М?
- На счупена пейка!