Цитати на NeDa

Взаимно се напуснахме ...

Когато има какво да крие, човек се превръща в актьор. А това кара и другите около него да играят.

Трудно е да се пребориш с желанията на сърцето; каквото иска, сърцето го преследва докрай, с цената на душата.

... мракът, като сценичен работник, взе чевръсто да прибира нашарените с реклами вагони един след друг и да ги складира на тъмно.

От всички нас, в известен смисъл, той е най-щастливият, защото не се измъчва от никакви очаквания в отговор на своята любов. А да обичаш така непредумишлено, спонтанно - това е нещо, на което повечето хора се научават чак след петдесетата си година. Иначе се среща само у децата.

Небето виснало е ниско над земята, а аз лежа притиснат между двете и дишам като през ухото на игла.

Обърнахме се с лице един към друг и телата ни, като две крила на една врата, се затвориха, загърбиха миналото, изключиха всичко друго ...

Един град става свят, когато обичаш някои от неговите обитатели.

Точно в тази безпричинност е късчето свобода, което е отпуснато на всеки от нас и към което трябва непрестанно и неотстъпно да посягаме, за да остане в този свят на железни закони малко човешки безпорядък.

64-ГОДИШНА ИТАЛИАНКА СЪБИРАЛА 40 години пари за сватбено тържество със скъпа булчинска рокля и меню с шампанско и хайвер.
40 години са десет втори световни войни, почти една Студена война и половин Стогодишна.
Любовта успява винаги, където войната се уморява.
Нека не съжаляваме за пропуснатите празници на тази италианска светица на любовта.
Всеки ден тя нещо е пропускала, отнемала е малка радост от живота си, за да може в чакания ден да усети след себе си тържествения шлейф на своята мечта.
И кой може да ти каже, скъпа италианска лельо, дали сборът от всички отложени празници прави една истинска любов?

КРАЯТ НА ЛЯТОТО Е звук.
Онзи звук, с който глухо свисти презрялата смокиня, преди да се разбие върху каменните плочи.
Краят на лятото е мирис на уморена и топла земя, която тръпне, преди зимният вятър да се понесе по нея с бесните си нозе.
Краят на лятото е сън, в който глухарчетата с далекогледи учудено се взират в теб и се молят да имаш кураж за още едно лято.
Краят на лятото е танц, в който сетивата ни се въртят из балната зала на сезона.
Краят на лятото - каква благословена ирония - все още е лято.

САМОТЕН ОКОЛОСВЕТСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК прекъснал обиколката си от тъга.
Носталгия по тесните хоризонти на родното стегнали слепоочията и героичните му усилия секнали.
Така човек винаги мечтае да обиколи сърцето си и то да му се стори свят за завладяване.
А винаги е обречен да живее в центъра му и да се чувства като затворник.
Сърцето - крепост, която не даваш на врага и която не можеш да напуснеш.

... читателите предпочитат романа пред новелата, дългия текст пред краткия не защото дължината е приета за ценностен критерий, а по-скоро защото при четенето на късо произведение човек няма време да забрави, че това е само "литература", а не "живот".

- Направих кафе - каза той. - В джезве.
Джезвето бе важно, инак не би го споменал. Дънкан смяташе, че приготвянето на истинско кафе изисква твърде много шетня с всичкото там дозиране и чакане, и повтаряше, че нескафето си му харесва. Жестът му очевидно беше знак на разкаяние за изневярата му.
- Брей, много съм ти задължена.
- Не бъди такава.
- Защо да ме интересува какво кафе пиеш?
- Ако не бях преспал с друга, щеше да се зарадваш.
- Ако не беше преспал с друга, щеше да пиеш нескафе.

Търся злато, което да обезцени всякакво друго...

Онзи, комуто предстои да има някакво значение в живота ни, срещаме обикновено не един, а поне двайсет пъти, докато най-сетне схванем намека.
С мен поне винаги е било така.
Опъваме се на неизбежността, доколкото можем.

Биха си наточили един друг от собствената си кръв, ако се наложи, както някои по-миролюбиви люде не биха си налели един на друг дори чаша вода.

И така сред заснежения Орегон за първи път в историята на тази страна или поне на един местен път полъхна чувството, с което от столетия дишат босненските гори и съществува босненската страна. Той се съмнява в мен, щеше да си помисли и единият, и другият и да се усмихнат, както се усмихва вълк единак, който иска да покаже на другия единак в общото им пленничество, че не е опасен и не му мисли злото. Всъщност не се съмняваха в себе си, а всеки се съмняваше, че онзи, другият се съмнява, докато си подаваха и поемаха ръцете - в Орегон, както и на Балканите; биха дали живота си един за друг по-лесно отколкото родни братя от някоя друга страна, както и по-лесно и с повече причини биха се избили помежду си. Всичко зависи от мястото и времето на действието и едни и същи са причините за любовта и омразата.

Два дена продължи войната вкъщи и два дена Лиса не отиде на работа, опитвайки се да направи човек от Вуко Шалипур. Вярваше, че хората се правят като хамбургерите, и систематично, пълна с енергия, точна като ураган, разпиляващ къщите в Санта Моника, без да изпуска нито за миг нервите си, му обясняваше ценността на всяко нещо в космоса, смисъла на всяка човешка постъпка ...

Всеки пое в своята посока, като билярдни топки след удар ...