Цитати на NeDa

Животът е като сложна математическа задача с много просто решение - да кажем, едно или нула...
В крайна сметка простите неща са най-озадачаващи, простият живот - най-непостижим.

... той ме питаше:
- Какво е да имаш баща?
- Не знам как да ти обясня - защото не знам какво е да нямаш баща.

Аз обичам, когато душите се целуват.

из "Изнеси ме на горната земя"

Каза ми: "Ти говори, трябва да се говори. Туй, дето го говориш, то не се губи. То е енергия, вика. Твоите думи ще идат в Космоса и някой ден ще се чуят. Може след милион години да е, ама ще се чуят. Всичко ще се чуе и всичко ще се даде за разбиране!" Иван казва така: "Ти говори, от писане на писма полза няма. От никакво писане няма полза.'Щото хартията гори. Може, казва, цялата Земя да гръмне, само думите няма. Думите огън не ги гори. Нас няма да ни има, ама думите ни ще си летят из Космоса. И един ден някой ще ги чуе, ще ги хване и ще каже: "Гледай ти к'ви работи ставали из тоз' Космос! Гледай ти к'ви работи са ставали на таз' Земя, дето я няма!" Затуй, вика този Иван, трябва да се говори. Не бива да мълчим. Един ден ще ни чуят ..." И аз тъй му казах: "Иване, мъката е за казване."

из "Надежда Сляпата"

ПЕРСА. Бане, патовете са два. Кой пат че фатиме?
БАНЕ. Тоя пат е Умнио, за Умнио свет. А тоя е глупавио, за Глупавио свет.
ПЕРСА. Нема ли пат у средата?
БАНЕ. Нема.
ПЕРСА. А тая нива у средата каква е?
БАНЕ. Просо ми се види.
ПЕРСА. Карай през просото.

Двамата тръгват през просото.

из "Муа у тупан"

- На тези твои сърби може ли да им има човек вяра?
- Да, защо да не може? ... - Знаем се от деца, не са ме измамили нито веднъж. Заедно колим прасето, заедно жънем, заедно танцуваме боси всяка есен върху гроздето в бъчвите, за да изстискаме сока и да приготвим вино. Дори заедно сечем дъбове и изваряваме дъските, за да направим тези бъчви. Всички ние сме просто селяни, не сме нации.

Купих си обувки на панаира. Бяха червени като череши. Мъжът, който ми ги продаде, каза:
- Това са обувките на жена ми, почти нови са. Умря, преди да успее дори да ги разтъпче.
Прибрах се вкъщи и обух зелени вълнени чорапи и новите червени обувки. Седях на ръба на леглото и полюшвах крака. Сега те бяха като две зелени дръжки, на които висяха две червени череши.

Като косеше трева в градината, татко все намираше детелини с четири листа. Само да наведеше глава и попадаше на тях, сякаш в тревата растяха само детелини с четири листа. С бавни крачки ги отнасяше вкъщи и ги слагаше в малкия бележник с твърди корици, в който си записваше датите за присаждане на овошките. Тук те стояха не като спомен, а като доказателство, че татко все пак има щастие в живота.

Никога не бе присъствал на екзекуция, нито бе виждал гилотината, но трябваше да знае, че всяка графа в неговата Книга означава един човек по-малко в Книгата на живота.

ЕСЕН

Какво е есента? - Ята от черни птици,
по небосвода сив когато с грак летят,
край дългото шосе ридаещите жици,
самотният овчар на каменния рът
и тая резеда на зимните посеви,
и жълтите листа в широкия канал,
и тоя пукот глух на трактора от север,
като основен тон в простора прозвучал.

Какво е есента? - Все облаци и вятър,
край селската чешма смълчаните стада,
навъсен влажен дим и дълга нощ, когато
дочуваш как плющи по стрехите дъжда.
И утрото - врабци на мокрите огради,
сред калното поле посърналият глог
и после къс небе сред облачни грамади,
небе като копнеж, сияещ и дълбок.

из СВАТБА
...
Ще свирнат кавали, ще гръмнат широките тъпани,
дълбоко ще стене земята във страшния ден
и тъмни дървета ще махат, и рано упътени
ще дойдат сватбари - акрани и старци при мен.

Ще шибне червеното слънце земята запалена,
ще хукнат дървета, ще викне широкия път:
на сватба, на сватба! - а мътни и страшни, и алени
във черни корита реките край нас ще текат.

С петли във ръката ще дойдат и старите кумове,
ще плиснат потоци от слънце студения свод
и вятър ще вее и в прашни и пламнали друмове
ще викна от радост големия черен народ.

Хей, мои сватбари, хей, гайди и свирки и тъпани,
на сватба, на сватба - в неделя - на сватба и смърт!
Небето гори и земята е в кърви окъпана,
и буйни потоци в полетата тъмни ехтят.

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!

Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.

А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.

Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.

Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.

Някъде дълбоко в сърцевината на всичко преживяно съществува порядък и хармония, които могат да се доловят, стига да сме достатъчно внимателни, достатъчно влюбени или достатъчно търпеливи.

Светлината порасна, червената зора се развидели до зеленикаво. Облаците се раздвижиха и откриха огромни пролуки в небето. Обелка след обелка утрото се показа като сочен плод.

Взаимно се напуснахме ...

Когато има какво да крие, човек се превръща в актьор. А това кара и другите около него да играят.

Трудно е да се пребориш с желанията на сърцето; каквото иска, сърцето го преследва докрай, с цената на душата.

... мракът, като сценичен работник, взе чевръсто да прибира нашарените с реклами вагони един след друг и да ги складира на тъмно.

От всички нас, в известен смисъл, той е най-щастливият, защото не се измъчва от никакви очаквания в отговор на своята любов. А да обичаш така непредумишлено, спонтанно - това е нещо, на което повечето хора се научават чак след петдесетата си година. Иначе се среща само у децата.

Небето виснало е ниско над земята, а аз лежа притиснат между двете и дишам като през ухото на игла.