Цитати на NeDa

Младежка мания. Като момче влизах в новобелградските сгради и небостъргачи и четях презимената на пощенските кутии. Особено ме привличаха необичайните имена. Как изглежда човекът, който се нарича Котри? После това ми остана, този интерес към фамилиите на хората; човешките фамилии са езиково концентрирани съдби. Нови Белград е дъно на някогашно море, на това дъно е построен модерен Вавилон, този Вавилон гъмжи от хора, които нито се познават, нито се разбират. Има толкова чудни фамилии. Всяка фамилия е един разказ. Ето, пиша тези разкази.

... всяка страна, която чувства нужда да отрича своята принадлежност към Балканите, е ipso facto балканска.
Весна Голсуърти

Достатъчно е да има някой да ви обича и някой да ви чете.

Ако светът отдавна се е отправил в погрешна посока, задачата ни е някак да позабавим това движение, и то с усмивка.

Онова, което обаче като читател изобщо не мога да разбера, се свежда до въпроса защо всички романи са така безнадеждно обемни. Не стига че разказът е лош, ами е и дълъг. А дължината е гаранция за "сериозност" в подхода към темата. Според скромното ми мнение право на обширно писане имат само гениалните писатели ...

... тази барокова потребност на разума да запълни всяка празнина, докато не изплете една съвършена паяжина, създавайки нещо ново. Но как да не си помисли човек, че понякога въображаемата паяжина се натъкмява нишка по нишка към тази на живота...

Да си шофьор на камион винаги ми е изглеждало чудесно, защото си го представям като една от най-простите форми на свобода - пътуваш си насам-натам в един камион, който същевременно е и дом, с дюшек за пренощуване на някой горист път, лампа за четене и консерви с храна и бира, транзистор, за да си слушаш джаз при пълна тишина и освен това чувството за сигурност, че никой нищо не знае за тебе, че никой не се интересува по кой път си тръгнал, а има толкова възможности, и градчета, и приключения по пътя ...

Мисля, че така се осъществяват дълбоките общувания - бавни бутилки в бавни морета, както бавно ще си пробие път това писмо ...

Катя ходи, все едно че пише. С единия крак пише, с другия задрасква.

Да се плува само по реките, които текат на север. Стига с тоя юг и с тая Ница.

Не всяка простота е свята. И не всяка комедия — божествена...

Конфликтите в италианските песни:
"О-би-чам макарони,
жената не оби-ча".

Кой казваше, че дърветата били просто неотрязани пънове?

Да се колекционират способностите, които отличават човека от останалата фауна: 1) способността да се смееш, 2) да пиеш алкохол, 3) да правиш нещо без причина, 4) да правиш нещо, въпреки че нямаш изгода от него, 5) да се самоубиеш.

Родителите на нашите родители, каза Филип, имали по няколко братя и сестри, така на обед и вечеря около масата кипели живот и радост. Тук или там някой винаги се смеел, рече, а не като сега, днес семействата са толкова малки, че даже да поставят обяда си на обикновен стол, пак ще има достатъчно място за купата със салатата и прибора за оцет. И за солницата, естествено ...

... и по тази причина сигурно през цялото време щял да си облизва устните и да си представя студена лимонада, водовъртеж от захар и лимонови семки в чаша, планети, които кръжат в захарен космос.

Редовно правеше ревизия на витрината, която показваше на този прекрасен малък свят: съпруга и майка, доброволка в болницата, секретар на общинския съвет, първа гражданка ...

- А - рече Гавин, с угасено като пламъка на свещ щастие.

Категорично отказваше да се прави на Шърли - да покрива всичко с дантелената покривчица на учтивата фикция.

За обич ли става дума, когато някой е запълнил огромната празнота в душата ти едва след като си е отишъл?