Цитати на NeDa

След най-щателен преглед в десния джоб на палтото на великия Човек планина намерихме само едно грамадно парче груб плат, достатъчно голямо, за да послужи за килим в приемната зала на Ваше величество...
В левия джоб намерихме някакъв уред, от долната част на който излизат двадесет високи стълба, наподобяващи оградата на двореца на Ваше величество; предполагаме, че с него Човекът планина реши косата си, но не го безпокоихме с въпроси, защото видяхме, че му е много трудно да ни разбира.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.

Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...

Сигурно не вярваш, че съм така добър,
нито че умея така да мразя.
Делникът ни променя
под еднакъв за всички грим ...

Ще изляза. Вън студът остри своето жило.
Може малко да се забавя:
какво ли не се случва по път.

из "Романтична песен"
Дай ми онази риза,
която само ти си прала и шила,
за да я познаеш,
ако вместо мен ти я донесат ...

Зенит

Ден, посипан със плява.
И чукар белозъб.
Един старец минава
с два-три снопа на гръб.

Крета в жълтата жега
един смешен жътвар
с дребен, ала за него
непосилен товар.

И в догадка небрежна
аз изтръпвам: уви,
той под сетната тежест
на живота върви.

В ден, посипан със плява,
и на сенчица скъп,
без печал се смалява
под чукар белозъб.

Туй е примерът само!
стискай устни. Изтрай.
И каквото нарамиш,
пренеси го докрай...

Някъде в света, от който идем,
някъде във черната земя
едно стръкче храбро и невидимо
стиска зеленикава кама.

То пробива пролетно и просто.
Няма право на обратен път ...

из "Острие"

ЧЕРТА

Какво ли във природата се случи
и границата кой определи,
та изведнъж над уличката скучна
до тук вали, нататък - не вали.

И просто, за да идеш в магазина
или пък до аптеката отвъд,
от слънчева в дъждовна половина
ще трябва да пресичаш всеки път.

И иронично от дъжда издебнат,
за да прекрачиш мокрия му праг,
решителност събираш. Вярно, дребна.
но някаква решителност все пак.

Защо се колебаеш пред чертата?
Не може да се заобиколи!
Човече, та това ти е познато:
до тук боли. Нататък не боли....

Слаб, изранен от кубета и хълмове,
смешен в прозрачния ден,
облакът нивата нежно накърми
и си замина стопен.

из"Трудно небе"

Там със две листа на раменете,
с две случайно паднали листа,
дядо ми се връща от полето
като генерал на есента ...

из "Равновесие на чувствата"

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да ѝ простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Краката потъваха в пухкав килим, дебел няколко стъпки, направен от онова, което бе падало от дърветата в продължение на милиони години. Около техните масивни стволове се виждаха камари от хилава зеленина, върху която играеха бледи слънчеви петна - неясна светлинка, идваща от някакво обезсилено, примряло слънце. А над всичко това, също като на здрачаване, или като в неделен ден в някоя катедрала, бе полегнал полумрак, който напомняше за най-тържествените неща в живота на човека.

Несъвършеният рай
-Така е - машинално произнесъл човекът, без да откъсва поглед от пламъците, които пращяли в камината в зимната нощ, - в Рая има приятели, музика, някои книги; единственото лошо на това, да идеш на Небето, е, че оттам небе не се вижда.

Три задраскани реда са по-ценни от един добавен.

Страшна е тази "очна болест" при възприемането на света. Започва така, че първо си мислиш, дори , така да се каже твърдиш, че еди-какво си не е голямо, после второ, после и третото в сравнение с второто не е нищо особено ... И така едно след друго всичко около теб са смалява, свива, а всъщност ти ставаш по-малък или все по-малко любопитен, във всеки случай все по-малко готов да бъдеш омагьосан - точно с бързината, с която растеш.

При братовчеда във Вишеград. Градче, а на мен ми се струва, че е центърът на света. В далечината е прочутият мост. Мостът на Дрина. Огромен е. Обичаме да седим на каменната пейка, на така наречената секия. Толкова векове, от сутрин до вечер сякаш всички минават оттук. Като че ли това е единствената точка на срещи и разминавания.
Тази сутин ловихме риба с въдица много далеч, а всъщност само на няколко километра нагоре по течението, на устието на Лим в Дрина. Човек не можеше да прецени кое е повече: дали пъстървата, или разпенените води. После градчето се превърна в касаба, мостът някак се сви, а рибата се разреди. Или се смалиха очите, вече не са в състояние да виждат всичко като голямо.

Както постоянно ровим центъра в нашите градове, така ровим и правописа при всяко десетилетие.

Предпочитам общуването с най-обикновени хора.

... Не мога да понасям усукани изрази, празни разсъждения, мъглява мисъл, интелигентски превземки, каквито чета в някои днешни автори.

Смях ме е, когато слушам да говорят за хуманизъм. Зер това зло животно си измислило и това за своя защита. То унищожава и експлоатира земята, самò се изтребва масово, а изисква да бъде обичано!

- Каквито и чудеса да създава науката, за съжаление още не може да създава реки и въздух.

Почукаха едри капки дъжд - като настройка по клавиши.