Цитати на NeDa

Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязван.

Невиждан керван се движеше по Брешка. Десет камили караха нашите вещи.
Завесите бяха свити като походни знамена. Насъбраните кревати с лъскави топки гърмяха като сбирка от хетмански жезли. Светеха доспехите на самоварите. Голямото огледало лежеше като езеро. В него се плискаше обърнатата с главата надолу Брешка. Трепереше пружиненото желе на матраците. На другата каруца виенските столове с вързани крака подскачаха и тъпчеха на място, подобни на жребчета. В бял калъф пътуваше изправено пианото ...
Нещата изглеждаха неприлични. Дори вечно отвесните умивалници и бюфети лежаха възнак, в вратичките нагоре. Минувачите ни зяпаха. Цялата наша интимна домашна обстановка беше извадена наяве. Беше стеснително и ти се искаше да се отречеш от нея. Татко вървеше по тротоара като страничен човек. Но мама геройски крачеше начело на кервана. Тя вървеше зад предната каруца, уморена и нерадостна като вдовица подир погребален ковчег. В ръцете си държеше поменика на нещата.

В края на коридора, вдясно от кабинета на директора, беше учителската. Континентите и океаните, завити на руло, стояха в ъгъла зад шкафа. Грамадните кръгли очила на земните полукълба гледаха от стената.

А като пораснахме, ние се убедихме, че в света има малко симетрия и няма абсолютно прави линии, съвсем кръгли кръгове, напълно плоски плоскости. Оказа се, че на природата са свойствени противоречията, грапавината, криволиченията. Тая грапавост на света беше произлязла от вечната борба, която царуваше в природата. Сложните очертания на континентите също показваха следи от тая борба. Морето захапваше земята. Сушата пъхаше пръсти в светлосинята коса на морето.

Ние растяхме. В моя почерк буквите вече се бяха уловили за ръце.

Дворчето, в което попаднах, беше цялото с дръвчета. Дърветата бяха разбили лилава пяна от люляк и се измаряха от изобилието ѝ. Градинката цъфтеше тучно и щедро.

Всички в околността искаха къща като нашата, с широки
врати и подреден двор,
със стаи, потънали в уют.
Нямаше да има спасени, никой нямаше да разбере
колко бяхме укрепени отвън
и разрушени отвътре.

из "Октоподи"

Речник на чуждите думи

любов, ж.р., ед.ч. 1. Празнотата,
която отваряш, и никога не
успяваш да запълниш. 2. Да
ме обичаш, защото те обичам.
3. Да те обичам, защото те оби-
чам. 4. Липсата на обяснение,
смисъл, причина, представа,
понятие, дефиниция, дума. 5.
Срутването на пода, стените,
леглото, шкафовете, книгите,
снимките, чашите, чиниите,
вилиците, ножовете, вратите,
стълбите, прозорците, покрива,
когато си отидеш.

Двете части на света

Аз съм в едната
ти си в другата
твоята сутрин
е в обедната
ми почивка
прибирам се
уморен в твоя
ранен следобед
вечерям докато
пиеш следобедното
си кафе
и за да ти пожелая
"лека нощ"
навивам часовника
за 4.30 сутринта

Ако вляза в теб като буква
бих искал да съм "Ж"
да разтворя пипала в тялото ти
и като паяжина да прихващам
всички твои бягства

Балканите
са Балконът на Европа
На него понякога излизат
европейците
да се порадват малко
на гледката
преди отново да влязат
в подредените си стаи.

Дом

Когато се прибера от чужбина
забравям да чистя
готвя
подреждам
обграждам се с книги
вестници
списания
и като на бърз кадър си набавям
парчетата смисъл
изгубени
от предишните отсъствия

:) - отвърна му на усмивката тя.

...57 години след като е изградил магерницата, Айдел построява в Париж своята кула в духа на същия статичен принцип за устойчивост, само че с желязна конструкция.

Навън зимната нощ сипеше сняг през своето ситно сито и вишната трепереше.
из "Меча шуба"

Днес косих, косих. Гътнах цялата ливада. Три разкрача широки откоси. Като се връщах, край върбовата кория набрах мащерка — да я натопиш утре в менците, да накитиш прозорците и един стрък да увисне под ръченика ти. Да милва любовно страните ти, опърлени от сухия вятър.
из "Гергьовски огньове"

Когато от синорите погледнат като сини очи метличините и ръжта пожълтее като пламък. Когато един ден подир пладне в големия вир над дядо Пеювата воденичка дойде да се окъпе лятото. Почерняло от горещия вятър, то се хвърля надоле с главата и залива с плясък и смях върбалака. Подир малко, разведрено и весело, нахлува бялата си риза с червен шев, намята дрешката си и тръгва нагоре към Коминчето през високите ниви. И затрептява в огнения въздух глас на гургулица, глас на нашето родно лято.
Над Узуналан размахват сини криле щъркелите и с проточени шии се спущат към вехтите гробища.
Небето става бистро и бездънно. Слънцето цял ден пече опръхналия гръб на нивите. Над плетищата се червенеят сливите, а широколистните тикви провисват жълти звънчета, които звънят, залюлени от кротката песен на пчелите.
Реката утихва и цял ден плакне огненото чело на слънцето.
из "Ръж"

Крушите, зачервени от слънцето, тежаха като обици надоле и при най-кроткия полъх на вятъра тупаха на земята.
из "Най-милото му"

Човек

Ти си човек - не яж трохи
ни косвено, ни пряко!
Орелът не кълве мухи,
вълкът не лочи мляко!
1950

На живота бурите
ги владеят щурите!
1950