Цитати на NeDa

сеитба

често
не малко значение
има дълбочината
на която засяваш

за магданоза трябва да бъде 1см
за девесила 1.5см

а за вярата
колкото е дълбока
душата ти

рецепти от скандинавия

да приготвиш бульон от един-единствен зеленчук
да освободиш всички вкусове
на моркова във врялата вода

семпло и вкусно е
естественото битие

Листчетата, които придружават този плик, са за дъщеря ми, но бих искал вие да ѝ ги предадете, като ѝ ги прочетете, и най-вече като ги пооправите. Единствен вие сте способен да им придадете известно изящество, аз не умея да преминавам от мълчание към музика.

Присъствието на природата не се състои само във флората или фауната, а в почвата, обитавана от необуздани, опасни сили, от лава, способна да изтърбуши скали и глетчери. Тя дреме, трепти, клокочи, разпуква се и избухва. Ако човек иска да усети, че земята живее, включително, когато не вижда нито растения, нито животни, трябва да иде в Исландия.
В тази земя от базалт и пепелища, хората проявяват сочен примес от нежност и суровост.

Меланхолия

да поливаш
саксиите без цветя

в най-дъждовния ден

През есента

пчели по празните щайги
мармаладът - почти готов

баба отмаря
преди варенето на компоти

изчаква я и смъртта

Майки

петък
в автобуса за София
се качват
няколко жени
които не харесват
софия

говорят единствено
колко е противна
и страшна
колко е мръсен въздухът
пълно е с наркомани
и джебчии
докато не заговарят
единствено за децата си

Тъга

между думите
премълчаване

между точките
крещене

Есен

маратонките на лятото
лежат удавени
в легена

Прозорец

Защо да триеш
пречупения кръст,
щом можеш
да го дорисуваш
до прозорец?

— Само като си помисли човек, че преди осем години ти се появи на света — ей такова дребосъче… — каза бащата на Дребосъчето.
— Да — рече майката, — колко бързо тече времето! Какъв дъжд плющеше тоя ден в Стокхолм!
— Мамо, аз в Стокхолм ли съм се родил? — попита Дребосъчето.
— Разбира се — отговори майка му.
— А Босе и Бетан нали са родени в Малмьо?
— Да, в Малмьо.
— А ти, татко, нали си роден в Гьотеборг? Ти си ми разправял…
— Да, аз съм гьотеборгско момченце — каза бащата.
— А ти, мамо, къде си родена?
— В Ескилстун — отговори майка му. Дребосъчето я прегърна горещо.
— Какво щастие, че сме се събрали! — рече той. Всички се съгласиха с него.

Не може ли да помолиш майка си да ни приготви вместо една торта с осем свещи, осем торти с една свещ?

Всяка разходка е пълна със значими явления, които си струва да се видят и да се почустват. Дори една малка разходка е просто гъмжило от образи и живи поеми, от вълшебства и природни красоти.

И най-вече - дълбоката клавиатура на неговите жестове - резки, брутално отчетливи - скръбно средство за защита на една нежна, уязвима, чувствителна душа. А други - изваяни от доверие за удостоените и достойни за доверие ... Едва забележими и празнични.
...
пие вино, влюбва се в жени и пред очите им осъществява верността си към единствената, пътува с приятели с влакове към морето...
из спомени на Христо Фотев

Въпрос не ставаше за здрача,
хазяинът на мойта стая,
но привечер от скръб и скука
прочетох твоето писмо -
и ето! Двамата китайци
сервиза стар напускат мрачни и
с порцелановото куче
отиват в джунглата на лов ...

Не сме влюбени, но времето просто се влачи,
не сме влюбени, но е тъжно и пусто без теб,
не сме влюбени, но излишен без тебе е здрача,
не сме влюбени, хубава моя, не сме ...

Знаех, че Капитана е имал среща със световноизвестния бразилски писател Жоржи Амаду, автора на "Какао и кръв". За тази среща често се говореше със завист и възторг в кафенетата на София.
Още с пристигането си в България, Амаду поискал среща с Иван Пейчев, чието стихотворение "Път", в превод на френски, му направило изключително впечатление.
из спомени на Ганчо Мошков

Ако не бях поет, щях да стана разбойник.

- Правили ли сте преводи?
- Опитвал съм се, но не мога. Не втври - става стихотворение от Иван Пейчев. Опитвах Блок, Пастернак, опитвах Ласло Наги ... - нищо не излиза. Нямам талант на преводач.
пред Михаил Неделчев, 1966г.

Всъщност всеки поет създава своя теория на литературата. Но и поет поета ражда. Знаем само един поет, който не се е ползвал от друг - Омир.