Цитати на NeDa

Присъствието на природата не се състои само във флората или фауната, а в почвата, обитавана от необуздани, опасни сили, от лава, способна да изтърбуши скали и глетчери. Тя дреме, трепти, клокочи, разпуква се и избухва. Ако човек иска да усети, че земята живее, включително, когато не вижда нито растения, нито животни, трябва да иде в Исландия.
В тази земя от базалт и пепелища, хората проявяват сочен примес от нежност и суровост.

Меланхолия

да поливаш
саксиите без цветя

в най-дъждовния ден

През есента

пчели по празните щайги
мармаладът - почти готов

баба отмаря
преди варенето на компоти

изчаква я и смъртта

Майки

петък
в автобуса за София
се качват
няколко жени
които не харесват
софия

говорят единствено
колко е противна
и страшна
колко е мръсен въздухът
пълно е с наркомани
и джебчии
докато не заговарят
единствено за децата си

Тъга

между думите
премълчаване

между точките
крещене

Есен

маратонките на лятото
лежат удавени
в легена

Прозорец

Защо да триеш
пречупения кръст,
щом можеш
да го дорисуваш
до прозорец?

— Само като си помисли човек, че преди осем години ти се появи на света — ей такова дребосъче… — каза бащата на Дребосъчето.
— Да — рече майката, — колко бързо тече времето! Какъв дъжд плющеше тоя ден в Стокхолм!
— Мамо, аз в Стокхолм ли съм се родил? — попита Дребосъчето.
— Разбира се — отговори майка му.
— А Босе и Бетан нали са родени в Малмьо?
— Да, в Малмьо.
— А ти, татко, нали си роден в Гьотеборг? Ти си ми разправял…
— Да, аз съм гьотеборгско момченце — каза бащата.
— А ти, мамо, къде си родена?
— В Ескилстун — отговори майка му. Дребосъчето я прегърна горещо.
— Какво щастие, че сме се събрали! — рече той. Всички се съгласиха с него.

Не може ли да помолиш майка си да ни приготви вместо една торта с осем свещи, осем торти с една свещ?

Всяка разходка е пълна със значими явления, които си струва да се видят и да се почустват. Дори една малка разходка е просто гъмжило от образи и живи поеми, от вълшебства и природни красоти.

И най-вече - дълбоката клавиатура на неговите жестове - резки, брутално отчетливи - скръбно средство за защита на една нежна, уязвима, чувствителна душа. А други - изваяни от доверие за удостоените и достойни за доверие ... Едва забележими и празнични.
...
пие вино, влюбва се в жени и пред очите им осъществява верността си към единствената, пътува с приятели с влакове към морето...
из спомени на Христо Фотев

Въпрос не ставаше за здрача,
хазяинът на мойта стая,
но привечер от скръб и скука
прочетох твоето писмо -
и ето! Двамата китайци
сервиза стар напускат мрачни и
с порцелановото куче
отиват в джунглата на лов ...

Не сме влюбени, но времето просто се влачи,
не сме влюбени, но е тъжно и пусто без теб,
не сме влюбени, но излишен без тебе е здрача,
не сме влюбени, хубава моя, не сме ...

Знаех, че Капитана е имал среща със световноизвестния бразилски писател Жоржи Амаду, автора на "Какао и кръв". За тази среща често се говореше със завист и възторг в кафенетата на София.
Още с пристигането си в България, Амаду поискал среща с Иван Пейчев, чието стихотворение "Път", в превод на френски, му направило изключително впечатление.
из спомени на Ганчо Мошков

Ако не бях поет, щях да стана разбойник.

- Правили ли сте преводи?
- Опитвал съм се, но не мога. Не втври - става стихотворение от Иван Пейчев. Опитвах Блок, Пастернак, опитвах Ласло Наги ... - нищо не излиза. Нямам талант на преводач.
пред Михаил Неделчев, 1966г.

Всъщност всеки поет създава своя теория на литературата. Но и поет поета ражда. Знаем само един поет, който не се е ползвал от друг - Омир.

Любовта в моите стихотворения е почни еднаква по недостижимост с морето и може би затова аз непрекъснато се движа в две огромни измислици: морето и любовта.

-В такъв случай увеличила ли се е вашата критичност и самокритичност?
- И едното, и другото - в безобразен мащаб. Почти ми пречат. Вече не мога да чета някои нови стихове.

Иван Пейчев, в отговор на въпрос от интервю на Михаил Неделчев, 1966

Целият вид на Иван Пейчев излъчваше повече поезия от всичките му стихове. Той самият беше произведение и въплъщение на поезията. Висок, тънък, накуцващ като Рембо, дългокос, безработен и непрактичен, той олицетворяваше тая безполезна магия, наречена поезия.
... В него имаше и някакво несрещано съчетание на бруталност и нежност, дързост и мекота, разпуснатост и стеснителност.
Тончо Жечев