Цитати на NeDa

Почакай, слънце,
аз не съм готова
за следващата нощ -
денят ми не е свършен още!

Няма хоризонт!
Морето е изпило млякото на облаците
и обвило
целия простор в мъгла.
Няма хоризонт,
а само светлосива полусветлина.

Светът си търси нравствени опори
и значи е все още излечим...

Но чувате ли, лудият говори,
докато ние, свестните, мълчим!

Изповядвам ти шепотом дума една премълчана,
подарявам ти няколко трайни и прости неща:
място в моите сънища,
белег от моята рана,
лъкатушна пътечка до моята пътна врата.

Ето хляб, ето сол върху грубата дървена маса,
ето стол срещу стол...
Ритуалната хапка вземи:
споделения хляб, споделената болка - това са
наша вяра и клетва, че няма да бъдем сами!

Прибери се под свойта прокапала стряха,
разгреби пепелта и мъждивия огън стъкни...
Не по наша вина подраниха или закъсняха
най-обичаните жени!

Само китни дървета. Пороища. Сипеи кóси.
Разпилени по припеци бедни села.
Претоварени мулета. Скрип на разсъхнати óси.
Ниви - нейде в небето. Въртопи мъгла ...

Отболяваха дни. Дъжд ни кваси. И сняг ни снежи.
Телеграфите чукаха скръбни и весели вести ...
И когато гробът му трябваше да се премести,
аз съм носил ковчега.
Знам колко тежи.

Спиш трогателно нежна под товар от съдбовни
безразсъдства, събития и новини
върху топлата пепел на две световни
и на още двеста по-малки войни.
...
И от полюс до полюс, над вода и суша
вече никой не помни какво е война:
три милиарда човечество слуша
среднощното дишане на една жена.

Оглупяват ли всички, когато пораснат големи,
и каква е целебната билка за болни сърца?
Боже мой, колко дим и ненужни поеми,
колко страсти, които не раждат деца!

Ходят бабички едни такива -
чужди на утехи и лъжи.
Като стръкове из късна нива
коренче едничко ги държи.

Затова на псето хвърлят залък,
радват се на птици и деца,
като мислят, че това е зáлог
да увардят своите сърца.

В техните усмихнати очи
трепка светлинка неустрашима -
не достига им, кажи-речи,
само ангелската перушина.

Ала те присядат умълчани
и почти прекършени на две,
по престилки везат, по сукмани
сини и зелени цветове.

Та когато в дълъг път поемат,
готвят се из този дълъг път
свои простички цветя да вземат -
там цветя навярно не растат.

мъжделивото зарево

Защото Иван Николов е селянин.
Уравновесен, работлив, съзнателен - дори педантичен, - откъде ли черпи артистизъм да ни гледа тъй иронично и всепрощаващо зад блясъка на римуваните си очила?
... Иван Николов живя в един любовно-нелюбовен триъгълник - детството на село, града, Боженци ...
из предговора на Добромир Тонев

Историята някога пак
няма да изключи ютията

си говори с надежда огънят
загледан в дървото.

МОМЕНТ НЕВНИМАНИЕ

Няма поети.
Има само момент невнимание.

Игра на думи по натоварено платно.
За случване
на стихотворение.

ЗАДЪЛЖЕНА СЪМ НА ЖИВОТА

Задължена съм на живота
че се свеждаше над мен.
Духаше лъжичката слънце
когато поглъщах лятото.
Другите деца с вик палеха хвърчила.

МОИТЕ ПРЕВОДАЧИ

Моите преводачи.Те. Моето продължение.
Моята - Тяхна
камара време върху масата.
Конфитюри от речници.

Утро на кирилица
в кадифена германска мъгла.
Романска антилопа
в края на мое стихотворение.

Моите - Техни
пътешествия.
Още и пътечка à rebours*
без какъвто и да е повод.

Трансплантация на думи
от моите хирурзи. Тяхна.
Невъзможна за превод
в тази кратка поема

А аз
влюбена едновременно в толкова езици.

----------
* Обратно (фр.)

Бих искала да живея Някъде Другаде.
В избродирани ръчно градчета.
...
В библиотеката многотомно време.

Любовта. Изпаднал в несвяст раздел.
Би ни прелиствала с шепот страниците в сърцата.

Не знаех как ще свърши това
когато се записвах за живота.
Като доброволец.

Нелепица

Тази година банкрутира по-бързо отколкото предполагахме.
Нашето търговско дружество наречено семейство
е неплатежоспособно. Свършиха чувствата.
Обявяваме несъстоятелност и заминаваме за водопада
Съдърленд
за да угасим жаждата ...

Хортензията
многоцветна енория от багри
ни е декор за нелепицата.

Моята самота е завършила Училището за отличници.
Точна и изпълнителна е.
Присъдени са ѝ медали и отличия.

Моята самота
е посещавана.
През нея преминават няколко хиляди читатели.
Записвана е.
Задрасквана е.