Цитати на NeDa

Мисля, че има огромна нужда от преоткриване на красотата в простите неща, на простотата, такава, каквато притежава музиката на Бах … Тя не подлежи на вкуса на деня. Не се влияе от модите. Не се стреми към успех. Тя е била рутинно създавана от един музикант, който всяка седмица пишел по една меса за неделната служба. Изхранвал многодетното си семейство. Пишел на свещи и поради това ослепял. Сънувал Бога. За мен това поведение е несравнимо по-потресаващо от всякакъв разпъвания, разчленявания, крясъци и истерични припадъци ...
(по повод премиерата на спектакъла „Вкусът на твоето тяло”, Музика Й.С.Бах, „Арабеск” 2004г)

Ушите му стърчаха настрани от главата като дръжки на тенджера ...

- Но старата година още не е изтекла! Двуокисите да го вземат, днес е Св. Силвестър. Има още време до полунощ.

- Е, това вече го няма никъде! Невъзможно е в една-единствена котка да се побере чак толкоз тъпота!

- Препариран да бъда! - възкликна гарванът. - Види се, още като яйце са ме изтървали от гнездото, та оттам ми хлопа дъската!

- Ох, да те отнесе черният петък и тебе, и любопитството ти!

Магьосникът си шепнеше всички стихчета, които си спомняше от времето, когато ходеше на детска пустиня. (Детската пустиня при злите магьосници съответства на детската градина при нормалните хора.)

Прабаба ми Мия, която беше една много стара и мъдра котка, винаги казваше: "Ако можеш да вземеш едно нещо присърце, посвети му се. Ако ли не - спи."

Бе слънчево утро.
Пролетта из развалините. Най-лудешката пролет в живота ми. От всяка пукнатина на рухналите сгради бяха избуяли бурени. Цели гейзери зеленина из съсипиите.
Трева на силни ручеи бе плиснала през разкъртените павета, сякаш сама бе натрошила камъните, за да залее целия град.

Вятърът късаше целувките ни и ги отнасяше.

След като пригвозди вниманието на всички ...

да изпреварваш минутите, да не ги проспиваш, проскитваш, пробъбряш.

Пръсти, издялани от кора на дъб, едвам измъкват една цигара.

Попаднал си сред голо, изпръхнало поле, над което въздухът трепка сякаш над скара. Буците пръст са черни въглени, посипани с пепел. Да изскочи вятър, ще раздуха тлеещ огън.

Мислим заедно:
"Страх ли ни е? Какво ще изгубим освен една пустиня? Домът ни е чакалня на гара. Обещанията ни - последни заръки на перон."

Как си зависим, когато имаш някаква страст! Липсата на една цигара те прави невменяем. А как си трезвен и хладен като сиво зимно утро, когато нямаш никаква страст.

Вървя, омотана в погледи, спъвана о погледи, замеряна с погледи.

Ставаш мрачен и затворен, като черен чадър, предвещаващ дъжд.

Вратите ни причакват да ни препънат с прагове, прозорците - да спуснат пред погледа ни пердета.

Защото любовта иска да бъде навечерие, очакване, копнеж. Любовта иска да бъде утре, още повече. Протегнати мисли и жадни ръце.