Цитати на mishela

Мързелът убива усилието да бъдем щастливи.

Човек привиква да страда, а не се утешава.

Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което е той. Да се слееш с действителността. Каквато и да е тя.
Ти ми даряваш мъдростта да казвам "да". Причудливо е това "да", когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, честаваме силини като се противопоставяме с " не".
Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да променя света. Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши. Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих,че съм човек.
Благодаря ти.

Прав си. Страданието си е страдание, силно, несравнимо, каквато и да е причината за него. Усещането за трагично няма мерна единица. У дете или у зрял човек, поради добри или лоши причини, то си е трагично.Тази безнадежност заради една изгубена фиба се превръща в метафора на всички мигове на отчаяние.

Вие с Аксел сте двете противоположности. Единият се усмихва, другият се поти. Ти си боец, а той е дзен. Ти приемаш живота като борба, Аксел върви напред, без да му дойде на ум дори за най- дребната опасност.

"Приятели имам, разбира се, но нито един от тях не е такъв, с когото можеш да ядеш праскови."

Толстой върви по отсрещния тротоар! Прекосете улицата!

Половината ни живот минава в размяна на думи!

Обичам мъже с чувство за хумор. Повечето само пъхтят.

А на всичкото отгоре са ме хванали лошите чернилки.

А ти какво даде на града , Монтег?
Пепел.
Какво си даваха хората един на друг?
Нищо.

Може би наистина съм такава, за каквато ме мислят. Нямам никакви приятели. Според тях това доказва, че не съм нормална. Но всички, които познавам, или крещят, или танцуват като подивели, или се бият. Забелязал ли си как днес хората се нараняват един друг?

Но след това светът се претъпкал от очи,лакти и устни.

- Защо не и прости? - с участие попита Паскалев.
- Искал съм! - разтвори ръце стареца. - Как да не съм искал! Ама тя не прие. Прощава се, вика, ако човекът е сгрешил.

Нощес, ще знаеш, за първи път не е плакала. Нахраних я, наредих и пак обичките до главата и тя като заспа- чак до сутринта. .....
....Хайде, качвай се вече , да не закъснееш- старецът бръкна в чантата си, извади една студена кифла с изронена захар и му я подаде...

Възможно ли е да съм извършил най-голямата изневяра, която една любов може да понесе- да спяс ревността?!

Любовта е... непозната сервитьорка!

Няма митница. Никъде. Животът е голям, свободен и забавен. Животът е чуден.Има вятър, има сълзи, има целувки, има лудории, има завист, има угризения. Животът е ...далеч. Но животът беше много близо. Препоръчвам ви го силно. И най- вече повярвайте ми, повярвайте ми, ако можете, смейте се! Смейте се много, защото ако има дар, който е по- скъпоценен от всички останали, това е именно този: смехът!

И тогава...летен дъжд.

Четенето няма нищо общо с организацията на общественото време, то е, както и любовта, начин на съществуване!