Цитати на mishela

- Миличка, така става,като се влюби човек. Просто си свидетел на природно бедствие.

Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другия от клетката му, дори когато този друг е лъв. Важното за всички нас е да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, доникъде няма да стигнеш и на живота никога няма да се порадваш, никога. Разбираш ли?

Ето пред нас са двама души и един млад лъв, които се разхождат в гората. Тя е най- обикновено момиче, но се прави на екстравагантна и разпусната, като жените, на които подражава; всъщност е наивна, неопитна и нерешителна. Той, нашият Кеп, е безумно смел, необикновено способен мъж, истински мъж, но и той е нерешителен и неподготвен за трудното бъдеще, което му предстои. Двамат се влюбват, всеки с чувството,че е открил най- прекрасния букет от човешки качества у другия и най- идеалния екземпляр от противоположния пол, който винаги го е привличал и плашел едновременно.

Тук, в леглото, щастието ме застига. Не като нещо лично. А като огнена колесница, която лети през стаята и света.

Ако хората живееха вечно...ако никога не остаряваха...ако можеха да си живеят на този свят без да умират, и винаги да са здрави, как мислиш, дали щяха да си дават труда да мислят толкова много за нещата, както правим сега ние? Тоест малко или повече мислим за всичко...фолософия, психология, логика.Религия. ЛИтература. Все ми се струва, че ако не би имало неща като смъртта, в света е нямало да има и такива сложни мисли и представи.

Но тогава нищо не разбирах. Дори не се досещах,че бих могъл да нанеса на някого толкова дълбока рана, че никога повече да не се възстанови, че човек може да нарани другиго, просто като съществува.

Всички живеят различно и умират различно. Но в крайна сметка това няма никакво значение. След нас остава само една пустиня.

Е, може би няма няма точно да ме мразиш, но нещо ще си отиде...

Единственото, което трябва да направиш е да чакаш. Да седиш мирна и да чакаш момента. Не се опитвай да променяш нищо насила, просто наблюдавай как се развиват нещата. Постарай се да ги възприемаш непредубедено. Тогава съвсем естествено ще разбереш как да постъпиш. Но всички постоянно са заети. Прекалено талантливи са, затънали са в работа. Прекалено погълнати от себе си, за да мислят непредубедено.

Не, не са като хората. При машините чувството е, хм, по- ограничено. По- определено. При хората е различно. Чувството постоянно се мени. Ако например обичаш някого, любовта непрекъснато се преобразува и се колебае. Вечно се пита, преувеличава, губи се, отрича или наранява. И най- лошото е, че нищо не можеш да направиш, не владееш нещата.

Мислеше, че е късмет да си гений, понеже е начин да си спасиш живота.

Да се озовеш в леглото на някого, когото не си виждала никога преди, е като да пътешестваш.

Човек е напълно снизходителен само когато е лудо влюбен. Щом любовта му понамалее, веднага си възвръща обичайната лошотия.

Всеки читател би трябвало да преписва текстовете, които харесва- това е най добрият начин да проумее защо го възхищават. Прекалено бързият прочит не дава възможност да се разбере какво се крие зад привидната простота.

Да пристигнеш някъде прекалено рано е проява на неточност. Аз съм от този тип хора- толкова ме е страх да не закъснея,че неизменно подранявам.

Признаваше, че няма нищо трагично в това един осемдесет и пет годишен човек да умре;но сърцето и се късаше от мъка, и то буквално;гърдите я боляха, сякаш остър нож се забиваше в тях всеки път, когато си поемаше въздух. Баба и беше като постоянен пристан, нещо осезаемо в едно детство, белязано от непрекъснати местения, нова среда, непознати хора.Баба и дядо бяха постоянни величини.Неизменно там, малки и незначителни;здрави и пъргави, с отворени врати за гости и винаги свръхвъзторжени да видят всичките си внуци.

Тази тема ми е близка. И Вануату ме възхищава това, че е идеалният георгафски израз на моята противоположност. Защото гладът- това съм аз.
..........
Не казвам,че имам монопол над глада- това е най- разпространеното човешко усещане. Смятам обаче, че аз съм шампион в това отношение. Откакто се помня, умирам от глад.
..........
ПОд глад разбирам ужасяващата нужда от нещо, изпитвана от цялото същество, мъчителното усещане за вакуум, стремежа не толкова към утопичната насита, колкото към простата реалност- там, където няма нищо, да се появи нещо.

Прозявката на едно момиче може да е толкова красива, че стомахът да те присвие.

Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са каквито са.

Стане ли нещо шантаво, не се минава без теб. Ти си като някакъв магнит за всякакви смахнати истории.