Цитати на mishela

Животът на повечето хора протича по една и съща крива. Нанагорнището на младежките амбиции, заобленият връх на зрелостта, след него полегатият склон на разочарованието и накрая равнина, в която очакваш смъртта си.

Тогава разбрах,че колкото и да се опитваш , колкото и буркани с мед да потрошиш , колкото и да си убеден , че можеш да прогониш мисълта за майка си, тя никога няма да напусне уязвимите кътчета на сърцето ти.

Някои неща просто не са възможни на тоя свят. Не може на децата да им се паднат двама родители,които не ги обичат. Един- може би, но за бога, не и двама.

Хората, дето си мислят, че смъртта е най- страшното нещо на света, не знаят нищо за живота.

И какво е?... Морето - какво е?
Усмихва се, Елизавин.
- Прекрасно.
- И после?
Не престава да се усмихва, Елизавин.
- По някое време свършва.

Дил беше чувал,че имало един човек, който отивал с лодка на някакъв мъглив остров и там били всички бебета; можело да си поръчаш...

Докато търсеше приземната му работилничка, тя си спомни ненаситното тяло на мъж от този град, който я любеше така, сякаш вдълбаваше в тялото ѝ цялата си бъдеща тъга по нея, но не му се обади, за да не обижда вечността му.

Дървеният капак на прозореца приличаше на парче неизпратено, но прочетено писмо, висящо във въздуха.

Разбира се, съществуват чудеса! Поначало няма нищо друго, освен чудеса. Но все пак това са чудеса от друг вид. Те са традиционни, те са- казано малко пресилено- естествени чудеса, независимо дали се касае за деление на клетката, за кокичета, за светлинни години, за любов, за убийство или електричество.

Гласът на Джери се отдръпна, разпадна се на компонентите на слушалката- метал и кристал.

Устата на Норма зееше и поемаше микроба на истерията. С всяко задъхано издишване от нея излизаха цвилещи крясъци. Ръцете и се боричкаха пред нея , сякаш искаха взаимно да се унищожат.

Животът не може да бъде прекъснат лесно. Човек не умира, докато нещата променени от него, са живи. Следите, оставени от него, са единственото доказателство,че е живял. Докато съществува и най- малкият спомен, човек не може да бъде забравен, да умре.

Горчиво е да бъдеш дете- рече си тя. Има толкова нови и чисти повърхности, върху които може да се драска.

Може би нищо никога не се променя. Може би се случват само непроменими неща.

Има някакъв загадъчен смисъл зад истинските и измислените имена, който не разбирам, но вторите са по- красиви от първите, по- верни, по- точни, изразяващи същността на човека, а не името- дума, която са му дали при раждането, за да го различават от другите.

Колкото и да се мъчи човек да живее един единствен живот, другите ще видят в него още хиляди, затова и не можем да избегнем да си причиняваме зло.

Книгите за деца ги четат възрастните, за да спрат времето.

Атомите му се разлетяха във вечерния въздух. После пак се събраха в тринадесетгодишното прегърбено тяло, внезапно пронизано от мисълта, че любовта някак си е по- голяма от сърцето, което човек носи. Как бе възможно това!

Така из тетрадката на лятото се търкалят децата- букви, изплетени от светлина, сенки, вятър и семенца. Животът бавно ги срича, а прочетеното видимо му доставя наслада.

Той едва ли ще разбере, че има острови , изплетени от светлина и сън, от лято и въздух, от илюзия и вълшебство; в малко години от живота човек може да тръгне с крехката армада от копнежа към тяхното откриване; малцина са мъдри за да разберат, че и пътят е остров; после вечната вода на времето се затваря и връщането е невъзможно.