Цитати на mishela

Знам какво представляват книгите, как се натрупват, как човек не може да се раздели с тях, как събират прах, как понякога започваш да губиш дирите им и не можеш да откриеш коя къде е, но как стават част от теб. Това не са антиките,които се предлагат тук. Те наистина разказват истории.

Наистина предпочитал да страда от рак вместо от лъжа, защото лъжата също била заболяване, със своята етиология, с риска от метастази, с непридвидимото си развитие, просто животът пожелал да се зарази от лъжа, за което той нямал никаква вина.

Всички те- камъчета по пътя, плява носена от вятъра, празни чрупки по брега, зарове без точки, карти без образи. Без минало, без настояще! Затова аз им давам безбъдеще!

Отпусни се. Ведро. Тихо. Бавно. Кротко. Леко на завоите. Тихо през дъжда.

Да умираш от носталгия по нещо, което няма да изживееш никога.

Страхувай се сега, един ден ще станеш смел!

Сутринта , преди да тръгне за работа, майката си прибираше сина и го успокояваше, казваше му, че всички хора на изкуството са отрепки.

Страх ме е, когато мигам. Страх ме е, че през секундата, в която окото ми загасне, на мястото ти ще се плъзне змия, плъх или друг човек.

Косите и на двете пукаха и пускаха синкави мълнийки...

Спя, дишам със затруднение, пълна съм с пясък и пясъчни бури.

Обаче липсата на щастие все още не може да се нарече нещастие, нали така? Сигурно животът просто е такова нещо: липси, които са знак, че нещата все пак някъде съществуват- щом осъзнаваме липсите им.

Този вятър беше съвсем безумен да броди по никое време!

Кой би могъл да установи точната зависимост между една смърт и една среща? Впрочем интересува ли се някой от преплитането на невидимите причини и известните последици, които изтъкават основата на нашите дни и създават близостта между хората?

С годините, Тони, не усещах как се променям и превръщам в едно огромно Търпение, как губя постепенно и незабележимо самоуважението си и как се обезличавам заради хилядите компромиси, които правех. Малко ми остана, много малко. Затова искам поне накрая да се почувствам като човек.

Знам какво заслужавам, Тони. Защото знам що за човек съм. Просто поредният престарял интелектуалец, беден като пристанищен пияница; актьор без никакъв талант, готов да играе и табуретка, стига да му дадат някой лев; актьор, когото държат в театъра от съжаление, защото ако го изритат, ще му се наложи да умре бързо в някой старчески дом...

Човек трябва да получава отрова в деня на своето пълнолетие. Би трябвало да му бъде връчвана с тържествена церемония. Не за да го тласка към самоубийство. Напротив- за да живее с повече спокойствие и с повече сигурност. За да живее със съзнанието , че е господар на живота и смъртта си.

Липсата на сън те отвежда до заключени помещения някъде в душата ти, за които не си и предполагал, че съществуват. Почти винаги едно от тях се оказва бар.

Щастието се крие зад всеки ъгъл.Въпросът е, че не всяко щастие е предназначено за всеки. Не всяко щастие е за теб.

Изговориш ли го, изречеш ли страха си, той спира да бъде нещо, което криеш и те трови.Става тема, осветяваш го и вече не е толкова страшно. Всичко, за което посмееш да говориш или да споделиш, спира да бъде нощен кошмар или спазъм в корема, който те парализира.

Има ли невинни родители?