Цитати на mishela

Ако обичаш един човек, то е завинаги,нали?

— При Хелман продават пердета. Истински дантелени пердета, поръбени със синичко и розово, по долар и деветдесет и осем комплекта, заедно с пришити летви.
Господин Малой се изправи на дюшека.
— Пердета? Защо са ти пердета, за бога?
— Обичам всичко да е хубаво — поясни госпожа Малой. — Винаги съм обичала и на теб да ти е хубаво. — Долната й устна се разтрепера.
— Но, мила — викна Сам Малой, — аз нямам нищо против пердетата. Обичам пердета…
— Само долар и деветдесет и осем! — Госпожа Малой потръпна. — Свидят ти се долар и деветдесет и осем. — Тя подсмръкна и гръдта й се надигна.
— Не ми се свидят — оправда се господин Малой. — Но, мила, Христос ни е свидетел — какво ще правим с тия пердета? Нямаме прозорци!
Госпожа Малой плака, плака, а Сам я приласка да я утеши.
— Мъжете чисто и просто не разбират какво чувствуват жените — хълцаше тя. — Мъжете нито веднъж не са се постарали да се поставят на мястото на една жена…
Сам се протегна до нея и дълго разтриваше гърба й докато най-сетне тя заспа.

Мак и момчетата също се въртяха в свои орбити. Това бяха добродетелите, милосърдието и красотата в стремглавото, осакатено безразсъдство на Монтерей — величавия Монтерей, където, в борбата за несигурния залък, хората от страх и глад съсипваха стомасите си, където, жадни за обич, хората съсипваха всичко обичливо в себе си. Мак и момчетата бяха красотата, добродетелта, милосърдието. В този свят, управляван от тигри, страдащи от язва, свят, връхлетян от разпасани бици с болни сърца и ръфан от слепи чакали, Мак и момчетата предпазливо сядаха на една маса с тигрите, галеха необузданите млади бичета и събираха трохите, за да нахранят морските чайки по улица Консервна. Каква полза, ако човек спечели целия свят, а след това трябва да застане пред спечеленото имущество с язва в стомаха, с увеличена простата и очила с два вида диоптри? Мак и момчетата отбягваха примамката, заобикаляха отровата, прескачаха клопката, а в това време едно поколение от измамени, отровени и здраво омотани хора крещеше по тях и ги наричаше нехранимайковци, непрокопсаници, позор за града, джебчии, мошеници и пройдохи.

Това било часът, в който всичко побелявало. Часът, в който земята раждала сол.

"Това ваше хлапашко излъчване, непослушната коса, която все отмятате назад, бронзовия загар. Тялото ви прилича на тигър, боли ме от вашето тяло. Знаете ли къде е душата? Там където ме боли, докато вървя след вас, докато се правите, че не ме забелязвате, докато заставате с гръб към мен...Да, душата е ту в средата на гърдите. Като че ли внезапно изникна някакво друго сърце, прилича на светкавица, ето тук, малко над истинското ми сърце. На вас случвало ли ви се е?"

Стояла все така права, тоест замръзнала в средата на всъщност огромния, луксозен хол, чудела се как да отговори на Адриана, Адриана нямала очила, очите и, доколкото ги имаше, каза Юра, но аз не я спрях, Юра каза точно така: очите и доколкото ги имаше, гледаха като че ли навсякъде другаде,само не и в мен, като че ли оглеждаха едновременно целия този ненормално огромен хол, но не и мен, защото не се спираха на мен.....

Пешо сам разбираше, че Коста не се хвали, и объркан замълча. Що за чудна и тайнствена история. Значи човекът с белите дрехи ги е излъгал! Но защо пък ще ги лъже? Какъв интерес може да има от това! И защо един възрастен човек може да лъже деца без никаква нужда?

Ще ви се наложи, мили мой, да живеете с вещица!!!