Цитати на djifka

Онова, което нямаме е всичкото, което ни принадлежи.

„Мислиш за детето си като за зависимо от теб. После, когато то започне да се дърпа от теб, откриваш, че и ти си зависим от него. Винаги е било така и в двете посоки.“

„При повечето хора, включително и при него, животът просто се случваше.“

„Имаше една успокоителна вълшебна мисъл, която му харесваше: нещата никога няма да са толкова добри, колкото се надяваме, и никога толкова лоши, колкото се опасяваме.“

Кондор се спуска над океана. Едва докосва водата - проглада, благодат. Всичко свети - крилата и небето, вълните, лумнали в пламъци. Бяло платно блести в синевата. У дома ленен чаршаф повтаря същия рефрен, подухван от вятъра. Две тихи ръце, аромат на сапун и пролет. И конецът на времето - в дланта на дете. Изгряват земята, небето, дъждът, всяко стръкче трева. Божурът се разтваря за слънцето. Лъхва повей, потреперва игликата, пчела каца в синия цвят. Капка роса се таи в листото на ореха. Дете сънува пеперуди, озарени от мълния. Някой бяга. Следобедът спуска жалузи над житата, става късно. Жена плаче, окъпана в луна. Звезди огравят висините, светулки рисуват нощта. Лятото е майка и светът няма край.

Бог винаги ни изпраща знаци и ни дава време да ги разгадаем не защото бихме могли нещо да променим, а за да приемем с търпение и надежда грядущето...

Мъжете никога не са разбирали тази дума- не.....
Мъжете не използва думата не. Не я познават. Не я зачитат. Не вероятно е най-тъжната, най-захвърлената дума в речника. Аз съм не.

Защото жените притежават странното умение да разбират, когато някой си тръгва от тях

Пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

Смъртта бе категорична. Всички избори - вече направени без възможност да се поправят.

Докторът каза, че бил болен от сърце, но аз знам че умората го победи. Умира се само от умора. Умората, която ни идва от другите, с която се товарим ние самите, с която ни товарят мислите ни.

Внезапната смърт е най-тъжна. Не ти оставя дори частица време да си припомниш поне най-щастливите преживявания. Не може даже да си помечтаеш за мястото, където се надяваш да се пресели душата ти.

"Толкова не я обичаме, че дори не го крием. Наричаме я "грозната", "неприятната", "неудобната", "елементарната", най-много да й кажем "азбучната". Виж, за лъжата имаме доста по-приятни епитети - "красивата", че и "благородната" й казваме често. Затова лесно мятаме на гръб лъжата и си плюем на петите да избягаме от истината"

"Най-сетне той намери жена, която го убеди, че на света съществува нещо по-важно, по-ценно и по-високо от неговата недостижимост. Какво точно? Тя самата. Само тя. Беше за него утоляване на жаждата, забрава и възкресение, даваше му освобождаване от всичко, прилично на сладка смърт. Тогава той забравяше дори себе си, освобождаваше се от себе си и знаеше само едно: без тази жена не може да живее, без любовта си към нея, без нейната любов светът ще загуби цялата си прелест, всичките си краски и най-страшното – ще загуби бъдещето си. Понеже любовта е като изкуството, обхваща и онова, което реално съществува, и онова, което трябва някога да настъпи."

- че животът е изписал като с четка върху лицето невидимите фурии на сърцето му.

Беше мило, наистина. Дори ненужно мило. От майка си беше научила, че нищо не идва даром на този свят и колкото по-хубаво нещо ти се случи, толкова по-висока е цената, която трябва да платиш.

Морис винаги ѝ беше казал да внимава. Да следи за реакциите на тялото си. Това е израз на собствената ти мъдрост. Обръщай внимание на тревогата, на очакването, на всички чувства, които идват от теб. Те се проявяват в тялото. Какъв съвет ти дават?

Да караш колело, да обичаш и да се усмихваш. Според доня Мару това бяха най-важните неща, които си заслужава да правиш между раждането и смъртта.

Жестокостта на непознатите обикновено не е в състояние да ме разстрои, но добротата на непознатите е странно съкрушително.

Всичко отминава. Умният Човек знае това от самото начало и за нищо на съжалява.